Продължителността на живот в България се е увеличила с година и половина, показват последните данни на НСИ. Изследването е за периода 2021 - 2023 г. спрямо 2020 - 2022 г. В сравнение с преди 10 години обаче има намаление на средната продължителност на живот и при жените, и при мъжете. Оказва се, че хората в градовете живеят повече от 3 години по-дълго от тези в селата.
"Продължителността бавно се увеличава, но пак сме на опашката - последни сме в Европа по очаквана продължителност на живот, първи сме по смъртност. Трябва да светне някаква лампа, че нещо не е наред", коментира пред БНР директорът на Дирекция "Демографска и социална статистика" в НСИ Магдалена Костова.
"До 2020 г. имаме увеличение на очакваната продължителност на живот. 2019 г. започна Ковид, който изключително много увеличи смъртността в страната, което доведе до това да започне да намалява очакваната продължителност на живот. Така през 2023 г. се върнахме към предишните нива на смъртност, което се отразява върху очакваната продължителност и тя се увеличава. В България този процес е доста бавен, тъй като ние като цяло имаме изключително висока смъртност по принцип. Нашата смъртност е най-висока в ЕС".
Костова отчете по-висока смъртност при мъжете. Тя посочи, че се наблюдава и почти два пъти по-висока преждевременна смъртност при тях. Това е делът на хората, починали преди 65-годишна възраст. По думите ѝ този процент при мъжете е почти 30%.
Средната продължителност на живот на хората в градовете е с повече от 3 години по-висока от тази в селата. Според Магдалена Костова факторите за това са комплексни, като посочи пример със здравеопазването, качеството на живот, храна, въздух и дори образованието. Най-висока е продължителността на живот в София, а най-ниска - във Видин, Враца, Монтана, изтъкна тя.
Всеки пети живее в столицата, подчерта специалистът и посочи, че притегателните центрове продължават да бъдат София, Пловдив, Варна, Бургас. Работа, образование, по-добър живот и по-добри условия за отглеждане на деца са факторите, които влияят на миграцията в страната, уточни тя.
По думите ѝ раждаемостта е на средно европейско ниво. Тоталният коефициент на плодовитост е по-висок от средния за Европа, т.е. по-малко жени раждат повече деца, обясни Костова.
Според нея желаният модел за семейство в България е двудетният, но поради различни причини хората не осъществяват този идеал и остават с едно дете.
Увеличил се е потокът на завръщащите се българи от чужбина, но не е достатъчен, за да компенсира липсата на активно население, изказа мнението си тя. Според нея трябва да се правят политики, базирани на данни.
"Реалистичният вариант, който е изчислен при хипотеза за конвергентност, предвижда, че населението ще падне под 6 млн. през 2035 г., а ако се запази това развитие на демографските процеси - през 2075 г. и под 5 млн.", каза в заключение Магдалена Костова.
