Ако си мислите, че планината ще ви излезе евтино удоволствие, в случай че решите да хапнете чорба и кебапче в някоя хижа, не се заблуждавайте. Отминаха времената, когато и най-бедният турист можеше да обядва супа и основно за жълти стотинки, т.е. за 5-6 лева менюто.

Сега обаче тези пари ще ви стигнат точно за една чорба.

В повечето „скромни ресторантчета”, на Витоша например, 5 лева е дори боб чорбата и супата от коприва. Ако искате да си вземете и салатка – шопска или овчарска, цените са горе –долу като в средно заведение в София - между 7 и 9 лева.

Естествено, повечето прегладнели туристи налитат на скарата, но ако вземат 5-6 кебапчета, остават учудени от крайната сметка. Причината е ясна – кюфте или кебапче под 2,50 лв. няма, а на места струват и 3 лева. Пържените карнофки пък вървят по 6-7 лева.

Ако искате да хапнете готвено с месо, направо пригответе десетачка, ядосват се планинарите. Десертите като пастичка или крем карамел също са високи – около 6 лева, така че не бързайте да поръчвате. Разни екстри като телешки език на скара, дробчета и т.н. също спадат сред деликатесите и цифрите са като в менютата на софийските кръчми.

Въпреки високите цени, повечето ресторанти в планината имат неугледен, нехигиеничен вид, имат вид на запуснати от години, но въпреки това с цените не си поплюват, ядосват се туристите.

Дори кафето в планината вече се продава като в над среден клас заведение в центъра на София. На „Златните мостове”, дървено кафене на спирката продава ободрителната напитка почти за 3 лева, а крем карамелът върви по 5, но хората си взимат поради липсата на конкуренция наблизо.

„Удариха го само на печалба, планинарският дух изобщо го няма, настаниха се търговците. Надули са цените до безобразие, така че малцина да могат да си позволят да хапнат и пийнат нещо”, възмутени са по-скромните туристи. Затова и повечето, особено по-възрастните почитатели на природата, вече сядат пред хижите и вадят от раниците приготвена от къщи храна, за да се подкрепят по време на прехода.  

 „Навремето повечето хижи в планината дори стояха отключени, за да дадат подслон на всеки, който има нужда. Пари туристите оставяха според възможностите си.”, припомнят си старите традиции в планината ветерани.