Доган е най-задълбоченият и последователен политик - пример за това как един висок интелект се превръща в успешен политически водач

Две са основните заслуги на д-р Ахмед Доган за най-новата българска история - първо, спаси България от югославския сценарий и второ, постави и държи българските турци в лоното на евроатлантизма, изповядвайки демократичните европейски ценности.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган навърша днес 70 години.
Той е най-енигматичният български политик с неотменно, ключово и безалтернативно присъствие на политическата сцена у нас в последните 37 години.

 

    

 

 

    

 

 

По рождение мислител, по образование философ, за него науката бе цел, призвание и  личностен стремеж. Съдбата обаче решава друго - хвърля го в политиката. И там оставя историческата си диря. Той извървя целия трънлив път на балкански политик, който не допусна нито веднъж партията му да заиграе с етническата карта, понасяйки издевателствата на времето и съдбата.

Животът му е като за филм, бележи го с цялата палитрост на емоции и преживявания и драматични обрати − бедност и богатство, признание и омраза, тайна и публична власт. Наричаха го Спасение и Проклятие, мъдър държавник ....и интелектуален стратег и политически грешник. Беше "архитект" на етническия модел в България. Авторитарен. Тоталитарен. Бохем. Самотник. Романтик. Приятел. Враг. Желан партньор. Опасен противник. Мит. И реалност.

Всичко, което може да бъде казано за един човек, вече е казано за него.
Времето отсява жълтото, плявата и остава да блести истината - Доган е най-задълбоченият и последователен политик - пример за това как един висок интелект се превръща в успешен политически водач, чиито ходове  и решения остават във времето.

 

Доган на митинг на ДПС в първите години на прехода.

Две са основните заслуги на д-р Ахмед Доган за най-новата българска история - първо,  спаси България от югославския сценарий и второ,  постави и държи българските турци в лоното на евроатлантизма, изповядвайки демократичните европейски ценности. Когато съседна Югославия рухна и довчерашните й граждани - мюсюлмани и християна, се окървавиха в етноверска касапница, в България беше спокойно. Дължим го на Доган. Той не позволи появата на български Хашим Тачи.

Той винаги виждаше и продължава да вижда България като единно цяло. И никога не отстъпи от вътрешната си убеденост да защитава целостта на България, каквото и да му костваше това. Включително и днес. И е абсолютно безкомпромисен: "Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава- като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето.

Която и страница от политическия живот на постоталитарна България да отгърнем, ще видим знаците на Доган.

От него зависеше раждането и падането на правителства, той редеше кабинети, качваше и сваляше премиери, избираше президенти. С неговия подпис България направи своята нова геостратегическа ориентация. Няма водещ български политик, който да не е почукал на вратата му, за да търси подкрепа, партньорство, съвет. В решителните моменти той събираше несъбираемите и винаги намираше изход от кризите. Няма българско правителство в годините на прехода, което да не пожела да закачи на ревера си ефективното съучастие на Ахмед Доган. Партията му, постоянен балансьор между левицата и десницата, преживя всички трусове на посттоталитарния преход и оцеля, съхранявайки своето единство и електорат.

Създаването на Тройната коалиция - Сакскобургготски, Станищев и Доган.

Доган и Петър Младенов.

 

Изключително ловък и задълбочен политик, Доган неотменно се ръководеше от максимата, че изкуството на политиката е превръщането на възможното в необходимо, както и в създаването на необходимите условия за постигане на съгласие и винаги предупреждаваше: "Езикът на омразата и агресията разделят и противопоставят обществото и нацията".

Врагове и приятели изтъкваха качеството, дадено му свише - Доган е роден лидер. Едни го обожествяваха, други му завиждаха, трети искаха да бъдат като него. Все не успяваха. Неговото лидерство е естествено състояние - мисловно и действено. Доган не само е в крак с повелите на историческото време, той има рядката способност да задава прототипи на стратегическата политика.

За днес, и за утре.

Доган - малко след излизането си от затвора.

 

Като никой друг, още в зората на прехода той имаше ясно очертана програма на партията си, стратегия за действие на различните етапи от развитието на страната и визия за нейното бъдеще.

Възхваляван и отричан, търсен и гонен, той изживя всичко от "Осанна" до "Разпни го", за да може да каже: "Неудобен съм с търсенето на по-голямата истина. Няма истина като такава. Който си вярва, че познава истината, значи вече се е изкривил достатъчно много."

Наясно е с предателствата и с прошката, с разкаянието и забравата: "длъжен си да простиш, защото с омраза политика не се прави". И в същото време признава: "Не съм хрисим. Аз съм борбен човек! И това е друга категория за прошката. Не ме интересува човек, който ме е предал, за мен не съществува".
Затова и нищо, което засяга собствената му персона, вече не му прави впечатление. Със загадъчна усмивка посреща както обожествяването си, така и хулите. "Този, който е тръгнал да бъде възхваляван, във всички случаи трябва да мине горнилото да бъде разпнат. Но не всеки, който е бил разпнат, става герой". (1996 г. "Труд").

Почита Свети Георги Победоносец, защото смята, че този светец е другото измерение на Христовото начало. "Едното е да побеждаваш, като прощаваш, като страдаш, като духовно се издигаш над дребнавостите на съдбата. Другото е да побеждаваш, като се бориш, като отговаряш на предизвикателството, съобразно логиката на времето и нормите на борбата".

Всъщност целият му живот е непрекъснато себедоказване - между борба и страдания, между извисяване на духовното над дребнавото, между горчилките от победата, гарнирани с омразата и агресията и вътрешната удовлетвореност, когато е победил себе си.

Той знае цената си, затова критиките го подминават, без да го засягат. Грешките, които направи, биха съсипали кариерата на всеки. Доган излиза от тях не само невредим, но и по-силен, по-желан и по-опасен. И по-голям.

Доган и Филиз Хюсменова Доган, Станишев и Емел Етем

 

Защото има това, за което мечтае всеки политически водач − стройна партия, която от уникална правозащитна организация на българските турци и мюсюлмани се превърна в постоянен и задължителен елемент на на българското обществено развитие в последните 35 години.

Веднъж приел лидерството на Доган, избирателят на ДПС му остана докрай верен. Това му позволяваше да бъде до болка откровен с хората в критични моменти, когато другите политици не биха си позволили.

В зората на демокрацията - битка за правата на човека

 

Още от затвора Доган започна битката за етноса си. Извади този етнос от капсулирането му, преведе го през Прехода и го извади на политическата сцена. Именно чрез Доган турският етнос в България се реализира във властта. А държавата се съхрани в своята заедност. Той оцеля като лидер благодарение на този етнос и на предопределението да бъде вочач.

С това не може да се похвали нито един друг български политик.

Затова той може да си позволи да чертае базисни проекции: "И сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в    състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват".

НАЧАЛОТО... ИЗГРАЖДА И РЪКОВОДИ НЕЛЕГАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ

СРЕЩУ СМЯНАТА НА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ТУРЦИ

Началото на възродителния процес, започнат от тоталитарния режим, го заварва като научен сътрудник в Института по философия към БАН. В знак на протест взима категорично решение, което ще се окаже съдбоносно за него и за България - отказва да защити дисертацията си, зарязва перспективната си научна кариера и решава да се опълчи на властта.

През 1985 година започва да изгражда нелегална организация, която се противопоставя на насилствената смяна на имената на турците в България. Периметърът й на действие е Лудогорието: Варна, Русе, Шумен, Преслав, Добрич, Разград (с. Хлебарово).

Идеята се ражда след като Доган вече е научил, макар и зад дебелите стени на БАН, за репресиите по преименуването на българските турци в Кърджалийско. Натискът на властта е огромен, стига се до тежки сблъсъци. Съпротивата ражда мирните демонстрации в Кърджалийско, които се окървавяват със смъртта на 17-месечната Тюркян. Милицията изважда танкове и отваря отново „Белене“. За пет месеца вкарва в лагера 1373 души, между които и 11 българи.

През пролетта на 1985 г. Доган изготвя устава и програмата на организацията и в тях изрично записва: „Война без оръжие”.

Основната цел е събиране информация за репресии по време на възродителния процес, за убитите и измъчваните и търсене на канали за тяхното измъкване от страната. Светът трябва да разбере, че преименуването на българските турци нито е доброволно, нито е спонтанно.

"Идеята ни беше да ударим държавата. Ние бяхме хуманистично настроени, разказва Доган за философията на протеста. За нас правата на човека бяха над всичко. Съзнавахме, че цялата държавна машина ще бъде вдигната срещу нас. Усещахме, че обикновените българи ни симпатизират, но властта успя да настрои цялото общество срещу нас. Комунистическата партия наброяваше един милион, към това прибавете цялото ОФ, армията, милицията, предприятията, ТКЗС-тата, дори ловните дружинки бяха впрегнати срещу нас".

ТАТАЛИТАРНАТА ВЛАСТ СТОВАРВА ЮМРУКА СИ ВЪРХУ БУНТАРЯ.

ОСЪДЕН Е НА 10 ГОДИНИ ЗАТВОР

Организацията действа повече от година, Доган владее стройна система на създадена от него нелегална мрежа, която работи неуморно…
Но идва провалът. И тоталитарната власт стоварва цялата си тежест върху дръзналия да й се опълчи философ.

На 27. IV. 1987 г. Варненският окръжен съд произнася присъдата срещу Ахмед Доган: 10 години лишаване от свобода. 3 години задължително заселване, след тях и отнемане на всички научни звания. Обвинен е в „тежко национално предателство за това, че в пе­риода февруари-юни 1986 година в съучастие е образувал и ръководил група, целяща да отслаби държавната власт, да раз­пространява клеветнически твър­дения против нея...“

Заедно с Доган са осъдени още 18 души. Варненският съд им присъжда - от 6 до 10 години лишаване от свобода. 

В последната си дума по време на процеса Ахмед Доган се обръща към съда: „Не съжалявам за извършеното. Призовавам съда да постанови такава присъда, която да въз­върне доверието на населението към властта.“

И заявява открито: „Протестирам срещу политическия авантюризъм на българското правителство! Политиката на геноцид и държавен тероризъм не раж­да „заблудени“овчици,а убе­дени и всеотдайни борци за права,свободи и справедливост!“

От подсъдимата скамейка Доган е отведен в Софийския затвор, където веднага е настанен в килия за „смъртни“. Изкарва 9 месеца - между живота и смъртта, държат го на тъмно и гладен... Вместо да го сломят, каляват волята и характера му. А това после му помага и в политиката.

После го прехвърлят в Пазарджишкия затвор.
Там отново "надиграва" властта - създава организация, чрез която успява да получава информация какво става навън. А навън властта вилнее. Майските събития изправят държавата на нокти. Тоталитарната система е пред сгромолясване. В безизходицата си правителството отваря границите. На 3 юни и Турция отваря границите си. Започва най-големият позор на Живковата власт - т.нар. Голяма екскурзия.

На 25 май 1989 година от килията в Пазар­джишкия затвор Ахмед Доган пише писмо до държавните институции :„Длъжен съм да ви уведомя, че в знак на протест сре­щу продължаващите репре­сии над етническите турци в България, към които принадлежа, обявявам гладна стач­ка. Моля да бъда изолиран.“

И Доган е изолиран...
След няколко дни отправя отново писмо до Тодор Живков и до Комитета по правата на човека, в което настоява: възстановяване на имената и изучаване на турски език на доброволен принцип в местата с компактно „турско население“. Подчертава, че организация­та не иска нищо повече освен спазване на Хартата за правата на човека.

В България ври и кипи, ноемврийски пленум на БКП сваля Тодор Живков от власт, парламентът е под непрекъсната обсада на протестиращи.

Доган обаче е още зад решетките.

На 21 декември 1989 г. изпраща отново протест, вече до Петър Младенов: „В знак на протест, че про­дължавате да се подигравате с националните чувства на ет­ническите турци в България, обявявам стачка. Искам неза­бавно амнистиране на полити­ческите затворници, в частност на тези, които вече уж амнистирахте!“

На следващия ден, 22.12.1989 г. Ахмед Доган е амнистиран.

Излиза от затвора 48 кг. Майка му не може да го познае.
На 28 декември протестиращите окупират и сградата на Националната телевизия. Протестите в София и страната предизвикват свикването на извънреден пленум на Централния комитет на комунистическата партия, който взима решение за възстановяването на рождените имена.

На 29 декември 1989 г. са върнати рождените имена на 850 000 български мюсюлмани.

ПАРТИЕН СТРОИТЕЛ. ДПС И БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ

Шест дни по-късно, на 4 януари 1990 година Ахмед Доган заедно с още 33-ма съратници създава ДПС – партията, която в следващите години се превръща в неотменен, задължителен фактор на българската политика в демократична България.

В учредителните документи основателите записват приоритетите:

"- постигане на разбирателство,
- единство и сътрудничество на българските граждани,
- зачитане правата и свободите на всички общности в страната, - осигуряване правата и свободите на етнически, религиозни и културни общности,
- недопускане на етническа и религиозна омраза и дискриминация".

В името на всичко това лидерът ѝ Ахмед Доган си поставя няколко цели пред ДПС:
- Да утвърди стъпилата на етнически фундамент партия ДПС като българска, защитаваща висшите национални интереси, отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: "България е наша обща родина";

- Да не допусне партията да попадне под чуждо влияние, особено като се има предвид кръвната връзка на повечето от нейните членове с Турция и желанието на Анкара да стане говорител за правата на българските мюсюлмани;

- Да държи партията далеч от етническата конфронтация на Балканите в края на XX и на­чалото на XXI век и да предотврати пламването на етнорелигиозна иск­рица в страната;

- Да реализира кадрите на партията на всички нива във властта, за да се почувстват избирателите ѝ като равноправна част на обществото ни. Със създаването на ДПС българските мюсюлмани получиха политическо представителство в момент, когато обидата у тях можеше да тласне развитието на страната в непред­видима посока;

- Да постави партията на голямата европейска сцена и да я превърне в пример за "български модел" в геополитиката на размирните Балкани.

Всичко това днес е изпълнено.

 

     

Доган в парламента И на митинг

 

 

Години по-късно, обръщайки поглед назад, Доган посочва, че не могат да се отрекат две исторически заслуги на ДПС.

Първата е организирането на майските събития през 89-та година, които ускориха падането на комунистическия режим.

Втората заслуга е превръщането на ДПС в балансьор на политическия живот и в един от гарантите за мирния преход в България.

Прав е - моделът на етнически мир, който Ахмед Доган наложи след бурните времена на прехода, е признат и на Балканите, и в Европа. И в България е пример за толератност и заедност.

 

На предизборен митинг

 

От учредяването си до днес ДПС е неизменен властови фактор и неотменно защитава евроатлантическия избор на България и е водеща партия при взимането на стратегически за страната ни решения.

Основите, върху които Доган изгради партията си, създадоха огромните възможности на ДПС за влияние върху обществено-политическите процеси в България. В годините на прехода до днес всички стратегически решения на държавата са взимани с подкрепата, а често и с изпреварващите действия на ДПС. Това е политическото завещание на Доган.

 

 

 

„ДПС е избор на съдба и аз не съжалявам, че избрах такава съдба“, признава създателят му.

В този смисъл Доган знае силата, която държи. И никога не е злоупотребявал с нея. Нещо повече - още в края на второто хилядолетие препозиционира ДПС на евроатлантическата писта, далеч преди партии, които днес заспиват с ЕС и се събуждат с НАТО, да са си помисляли за това.

.

Доган с Георги Първанов и Ангел Марин. Симеон Втори, Доган и Станишев

 

ЖИВОТЪТ Е НАДБЯГВАНЕ СЪС СЪДБАТА

"Моите основни цели бяха в областта на науката, на философията. От 16-17 годишна възраст мечтаех да бъда човек, който работи само с книги, който пише книги. После се виждах като духовен творец. Чувствах огромна енергия и мощ в себе си в това отношение. Аз бях обладан от мисловността. Стремежът ми бе към културата, към духовното начало. Нищо друго нямаше смисъл за мен.

Отраснах с фразата " Хубаво момче, ама турче“.

Т. нар. възродителен процес обърна живота ми и ракурса ми към битието. И като студент, и като аспирант, и като млад учен философ аз се отнасях с голямо пренебрежение към политиката. Да се занимавам с наука беше най-голямото ми желание. Пред мен имаше перспектива да се насоча към водещите страни във философията и най-вече в нейната същност − симетрията. Можех да замина за Русия, САЩ или Канада. Е, аз загърбих всичко това... И винаги съм приемал ролята си на политик като нещо второстепенно, наложено ми от обстоятелствата. Това ми помогна да не се възприемам много насериозно като политически субект, но дълбоко в себе си осъзнавам сериозността на заниманията ми като политик. Убеден съм, че дори да изпълняваш някаква мисия в реалния живот, никога не трябва да се възприемаш като месия. " (2004 г. "Труд")

„Нямаше да остана в политиката, ако бях само романтик. Романтик можеш да си вътре в себе си. Но ако нямаш прагматична жилка, не можеш да останеш толкова дълго. Политиката е сериозна, сложна и мръсна материя. Всичко, което е постигнал човешкият род, го дължи на политиката. Всички злини на земята имат за субект пак политиката. И всеки трябва да си намери мястото, за да остане във времето. (2007 г., „Труд”)

    

Емел Етем, Доган и Филиз Хюсменова Борисов и Доган

 

За Ахмед Доган е изключително важно в обществените отношения да не се допусне реваншизъм, омраза, противник на крайностите. Т. нар. Възродителен процес е вододелът в преобръщането му от философ в политик. Тогава идва и сблъсъкът с ДС.

 

АКО НЕ СИ ОСЪЗНАЛ МЕФИСТОФЕЛ В СЕБЕ СИ, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕШ ФАУС 

„Захванах се да организирам хора, и то така, че те да не избият в другата крайност. Не съм допускал тероризъм! Когато хората около теб са настръхнали за отмъщение, за саможертва в името на тази болка – да преодолееш изкушението да не ги поведеш по този път, е много голям трап… Ако не си осъзнал Мефистофел в себе си, не можеш да бъдеш Фауст. Ако не си осъзнал дявола в себе си, не можеш да бъдеш носител на Божието начало − да правиш добро, да създаваш любов и условия за справедливост. (2006 г. „Труд“)

"Всеки трябва да си намери мястото, за да остане във времето"

„Нямаше да остана в политиката, ако бях само романтик. Романтик можеш да си вътре в себе си. Но ако нямаш прагматична жилка, не можеш да останеш толкова дълго. Политиката е сериозна, сложна и мръсна материя. Всичко, което е постигнал човешкият род, го дължи на политиката. Всички злини на земята имат за субект пак политиката. И всеки трябва да си намери мястото, за да остане във времето. (2007 г., „Труд”)

И неизменно подчертава че България "трябва да я пазим със зъби и нокти"

 

Доган и Иван Костов

"Аз съм наследник наследник на голяма империя. И зная как се пази дворът на империята. Но това не е Турция. Моята империя е България . Оставям всеки да разсъждава върху това. България е моята родина. Тази земя я имаме. Тя е наша и трябва да я пазим със зъби и нокти. Ние всички сме една нация. Аз съм един от вас и мисля като всички вас и искам доброто на тази страна, в която сме родени".(2008. г. "Мъже на власт")

ЗАЕДНОСТТА КАТО НОВАТА ВИЗИЯ ЗА СВЕТА

В условията на фрагментирано и разделено от агресия общество Ахмед Доган обоснова идеята за Заедността като новата визия за света. „Заедност е цялостна философия. Една от основните ценности на Европа е толерантността. Тя се свежда до две понятия: търпимост и поносимост, но те винаги предполагат определена граница от-до. Аз мога да понасям до определени твои действия, но ако ти засегнеш моя суверенитет като личност, моите ценности − тази толерантност може да се превърне в нещо друго. Тази философия на толерантността, зададена в Европа от Ренесанса насам, вече е достигала своята граница. В глобалния свят няма накъде да я развиваш. В нашия свят различието като мнение, позиции, ценности, религии вече не е в границите на търпимостта, а в границата на необходимостта от това различие за собственото ни развитие, за собственото ни извисяване. В този смисъл другият, другостта, твоят контрапункт стават фактор, чрез който ти се легитимираш или като фактор на разделението, на раздорите, на конфронтацията или като фактор на обединяването, на Заедността − като общо поле на взаимно легитимиране на всички хора. Затова Заедността е израз на новата визия за света“.

ИНТЕРЕСИТЕ НА СТРАНАТА В ОБЩИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ДОМ

Доган е убеден, че присъствието на България в общия европейски дом поставя пред ДПС нова задача – да не се допусне конфронтацията да се превърне в значима цел за живота на страната. ДПС създаде модела на синхронизирането на правата на човека със стабилността и сигурността на държавата. В Европа няма такъв патент. Това именно е приносът на Движението за общия ни европейски дом.

Като политик Ахмед Доган винаги се е ръководил единствено и само от интересите и нуждите на страната. Той е убеден, че евроинтеграцията създава новите възможности пред инвестиционна стратегия, която ще даде перспектива пред страната ни да бъде реален фактор в европейското пазарно пространство

 

.     

Според него, новата европейска политика предполага преосмисляне на основни ценности, преформулиране на държавните интереси, създаване на национална стратегия за развитие.

На второ място – ускорено издигане стандарта на живот на българите, съхраняване и увеличаване на националното богатство. Трето – като част от европейската общ­ност, трябва да съумеем да се коригираме, казва той, да имаме гъвкава стратегия за това, какво можем да изнасяме.

Доган подчертава, че ние като народ не съумяваме да опаковаме постигнатото в историческото ни развитие и да го поднесем в европейския фонд от ценности, принципи и стандарти, така че да получим легитимиране. И това може би ще бъде най-трудното. Българинът има основание и историческо, и като генофонд да внесе своята лепта. Заслужава да го направи с достойнство. А то включва и нова самооценка.

Силно критичен към действията на всички управляващи, непрекъснато следящ в дълбочина световните процеси, Ахмед Доган отдава предупреждава, че политическият ни елит не е готов за предизвикателството на глобалния свят. Основното изискване за новата политика е да влезеш в полето на общите цели, общите интереси, общата стратегия за развитие.

Широкомащабен визионер, в анализите си Ахмед Доган винаги е изпреварвал събитията и в това отношение няма конкурент на българската политическа сцена.

 

БЕЗ КОНКУРЕНТ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА СЦЕНА

 

Още през 2013 година той прогнозира, че еднополюсният свят е на изчерпване, че финансовата криза e криза на модела на развитие и затова ще се превърне първо в политическа, а след това в планетарна и че световният елит не е подготвен за нейните предизвикателства. Нещо повече, още тогава попита: „Къде са ви идеите, господа!“

В края на 2015 вече направи убийствена характеристика на уморения, импотентен, изчерпан откъм идеи и мотивация за развитие Европейски съюз. Посочи една от причините за това – липсата на истинско лидерство, васално поведение спрямо САЩ и дълбоко затлачване на самото функциониране на ЕС. И както виждаме, наистина Европа никога не е страдала от такъв отчайващ дефицит на водачество, от отсъствието на политици със стратегическо мислене и дългосрочен размах за действие.

А прогнозата му за следващото десетилетие беше по-страшна, но и тя се сбъдва: „ЕС е джудже във военно-политическо отношение, Съюзът не може бъде нито първият, нито дори вторият субект в планетарен мащаб, той все повече се превръща в зависима сила“. Той дори стига до драматичната перспектива е, че ЕС може би ще престане да съществува, което вече го казват и сериозни западни анализатори.

Във вътрешнополитически план най-важното послание на Ахмед Доган продължава да бъде неразчетено - България да не се превръща в разменна монета на ничии интереси, да следва своята национална политика за сигурност на гражданите, независимо от външните обстоятелства.

 

Доган и Соломон Паси

И ако има нещо, от което той никога не отстъпва, то това е съблюдаване на действията на ДПС с оглед стабилността на страната и отричане на всички форма на езика на омразата и на агресията, която, за съжаление, се просмуква във вените на нацията.

Решително и енергично Доган действа спрямо всеки, който се отклони от тези принципи за отстояване на националните интереси. За 34 години ДПС няма загуби. В 400-членното ВНС ДПС имаше 24 депутати, в сегашния 240-членен парламент − 36. А в утрешния - ще са поне 40. 

На Осмата конференция на ДПС, когато се оттегли от председателския пост „в името на Свободата и на развитието на ДПС“, подчерта пред делегатите: „ДПС е "другото мое Аз", затова няма къде и как да избягам от него. И не искам. Защото ДПС е 28 (вече 34-б.а.) години от живота ми...“

Разбрал грешката си да стои прекалено дълго време като „пасивен съзерцател“, сега той е решен да навакса пропуснатото и да реформира, партията си така, че тя да бъде адекватен играч на прекрояващата се арена на регионални сблъсъци.

 

Доган и Пеевски

 

Тезата му е „ДПС да се промени, без да се подмени“. Още през 2007-ма, когато за първи път се заговори, че той ще напуска политиката, Доган заяви: „Няма да избягам от политиката. Каузата на живота ми не може да бъде застрашена от нищо, още по-малко от личните ми усещания за собственото ми бъдеще“.

2023-а доказа това. И да иска, Доган не може да избяга от политиката. И в действителност никога не е бягал от нея, независимо дали се е оттеглял временно като страничен наблюдател или е хващал юздите ѝ като активен водач. 

Стратегията му проработи - заложи на енергията на наистина феноменалния Пеевски, а пък той за по-малко от половин година върна ДПС в играта, позиционира Движението така че, без да е участник в изпълнителната власт, да бъде в основата всички национално-отговорни решения на страната и постави голямата цел на ДПС: "Нашият ангажимент е постигането на европейски стандарти,, за да могат младите хора да останат и да се реализират в своите родни места" .

Пеевски извоюва и уважителното отношение към ДПС, изтъквайки: "Хората на ДПС не са втора класа! Те са първа класа, като всички български граждани и ние ще стоим като техни представители на масата, а когато се иска нашата подкрепа, ще я вземат на масата, пред всички избиратели".

Това е дълъг процес, който Доган умело ръководи и докато не види партията си реформирана; отворена, която да не е зависима от времето и лидерите си, до тогава личната му свобода остава в плен на каузата. За някои това може да изглежда помпозно, за други − фалшиво, за трети − популистко, за четвърти − романтично, за Доган е израз на чист и явен политически практицизъм.

Сегашните събития потвърдиха прогнозата му. Доган не може да избяга нито от ДПС, нито от България. Няма значение кой в какъв лагер иска да го постави и кой какъв етикет иска да му лепне. Гласът му винаги ще се чува - отчетливо и категорично.

Защото Господ му дава това, което може, и не му позволява повече, отколкото може да понесе.