Любимият химн на патриарх Неофит е "Достойно есть“, който е бил и любим на Васил Левски. Дякона е изпълнявал химна по напев от Широка лъка. В такъв напев на "Достойно есть“ патриарх Неофит изпълнява на 2 декември 2008 г. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ на церемонията, на която е удостоен със званието "доктор хонорис кауза“ на университета за цялостния му принос за развитието на духовността в Софийския университет и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
Патриарх Неофит споделя: "Песента влива в душата на изпълнителя и слушателя благороден пламък на високи стремежи, преодолява малодушието и страха от опасности, въодушевява към добри и полезни начинания. От гледна точка на религиозното чувство словото заедно с песнопението се явява най-добро средство за свещен израз на богопочитание.”
Като Русенски митрополит Неофит записва два компактдиска с църковни песнопения – "Живот и песнопение“, издаден първоначално през 2004 г., след което повторно преиздаван, и "Покаяние, пост, Възкресение“, издаден през 2005 г. по повод неговата 60-та годишнина.
Заради хубавия му глас богомолците го наричат Ангелогласния.
"Най-много обичам светогорската източноцърковна музика, както и българската и руската класика. Но на първо място винаги е било и ще бъде богослужението. След него идват църковната музика и преводите от източна византийска нотация на петолинейната нотация на църковни песнопения", сподели приживе Негово Светейшество.
Диск с песнопенията на патриарх Неофит
"Помнете, че трябва да бъдем светли слънчеви души, изпълнени с любов един към друг“. Това казва на първата си визита като патриарх Неофит през 2013 година. По време на целия си житейски път и във всичките си изяви той призоваваше към смирение и любов.
Светското име на патриарх Неофит е Симеон Николов Димитров. Той е роден на 15 октомври 1945 г. в София. Името Симеон на еврейски означава послушание или "този, когото чу Господ", а на гръцки - "белег, белязан". Двамата с брат му Димитър отрастват в скромно и много религиозно семейство. Баща им Никола е от Асеновград, майка им Стефанка - от Карлово. Срещат се в София. Той е бил локомотивен машинист, а тя - клисарка в църква.
"Нямахме житейски удобства, но имахме много вяра в доброто. Живяхме дълго на квартира в центъра. Учехме в 13-о училище "Св. св. Кирил и Методий“ на пазара - там, където е и училището, и улицата, и църквата. Майка ни бе силният човек в семейството. Тя имаше силно религиозно чувство и ни подготвяше за живота с християнски морал, любов в трудолюбието, чистотата на отношенията, искреността и желанието да постигнем силна духовност, която да ни крепи в живота“, разказа архиереят.
Баща им иска синовете му да станат железничари, но майката настоява да завършат Софийската духовна семинария.
След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш. Завършва я през 1965 г.
Двамата братя Симеон и Димитър Димитрови
Майката на Симеон и Димитър е била и хористка в църквата и запалва по пеенето и двамата братя. Като деца с майка си вечер пеят "Светий Боже“, "Богородице Дево“ или "Достойно есть“. Когато Димитър подава документи за семинарията, отиват и тримата. Ректорът епископ Тихон пита майка им могат ли да пеят. "Изпяхме "Светий Боже“ и той, пак така доволен, поглаждайки брадата си, каза: "Ами, ние ги приехме и двамата. Та аз вече смятах, че след 2 г. съм сигурен“, спомня си патриарх Неофит. Димитър завършва през 1977 г. консерваторията и година по-късно става преподавател в Духовната академия и диригент на хора в храм-паметник "Св. Александър Невски“.
Църковната музика пленява братята и като студенти двамата създават хор "Йоан Кукузел-Ангелогласния“ заедно с възпитаниците на Софийската духовна семинария Борис Беров, Христо Иванов и Иван Димитров.
Съставът изпълнява православна църковна музика извън храмовете, а първият концерт на квинтета е на 29 февруари 1969 г. в Театър 199 под името "Старобългарски страници“, с режисьор Стефан Харитонов. По време на концерта за първи път от театрална сцена зазвуча старобългарски език и старобългарска музика, като младите богослови представят най-красивото от църковнопевческия репертоар. Спектакълът започва да се представя в театри, читалища и други салони из цялата страна.
Пред храма на Троянския манастир след пострижението на монах Неофит. В средата е патриарх Максим, до монах Неофит е духовният му старец архим. Геласий. Между патриарх Максим и монах Неофит е Ловчанският
митрополит Григорий, а отляво на патриарха е Доростоло-Червенският митрополит Софроний. Между тях на втори план е Врачанският митрополит Калиник. Монахът вдясно на снимката е йеродякон Натанаил, после Неврокопски митрополит
В интервю за в. "Всичко за жената“ от 1994 г. на въпроса "Какво ви накара да се посветите на църквата?“ дядо Неофит отговаря: "Светът е наситен с неправди, с неискреност, с нечестност. Решението ми наистина бе бягство, но не позорно, не бягство от задълженията към живота. Духовното лице, отделяйки се от светски живот, се посвещава на хората, за да им покаже спасителния път“.
В същото интервю на въпроса "Кои са добрите ви страни?“ патриархът казва: "Смятам за най-доброто свое качество разбирателството, а след него – музикалния си усет. Като всеки човек допускам слабости , но с Божията помощ умишлени нарушения не съм имал. Моят девиз е вяра и нравственост.“
Духовен наставник на Симеон Димитров е викарият на патриарх Максим епископ Партений, чиито съвети и пример повлияват на младежа и през 1975 г. Симеон подава молба за монах. Той е подстриган за монах от патриарх Максим в Троянския манастир.
