Страдание на светите мъченици Павел, неговата сестра Иулиания и другите с тях

 

Римският император Аврелиан (царувал от 270 до 275 г., бел.ред.) издал заповед християните от цялата империя да принасят жертва на боговете. Било заповядано съпротивляващите се на това нареждане да бъдат лишавани от живот чрез жестоки мъчения. Сам царят, минавайки през Исаврия, останал във финикийския град Птолемаида*, за да принуди всички християни там да принесат жертва на идолите.

* Птолемаида - град във Финикия, на юг от Тир, на север от град Кармила. Тук апостол Павел се установил по време на последното си пътешествие в Иерусалим и целия ден прекарал сред християните (Деян., гл. 21, ст. 7). Бел.ред.

При обиколката на царя из града там били блаженият Павел със сестра си Иулиания. Павел, като видял излизащия цар, осенил лицето си с кръстното знамение и казал на Иулиания:

- Дерзай, сестро моя, и не се бой, защото велико бедствие идва върху християните.

Аврелиан, като видял, че Павел се прекръстил, заповядал да го хванат и да го държат в окови до сутринта. На сутринта, като наредил да поставят трона на видно място, той седнал в присъствието на целия народ и заповядал да доведат за мъчение блажения Павел. Когато го довели, царят казал:

- Дръзки човече, как се осмели по време на моето излизане из града да направиш на лицето си християнското знамение? Нима не си чул за нашия царски указ, издаден против християните?

Блаженият Павел отговорил на царя:

- Чух за твоя указ, но нас, християните, никой никога не може така да изплаши, че поради страх да решим да се отречем от истинния Бог и да престанем да изповядваме вярата в Христа, Сина Божий. Мъченията, причинявани ни от теб, са кратковременни, докато мъките, определени от нелицемерния Божи съд, ще бъдат вечни, както и прославянето, което Бог дава на християните, също е вечно. Кой от нас ще е толкова безумен, че да остави живия Бог и да се поклони на глухите и неми идоли? Сам нашият Спасител Иисус Христос в Евангелието казва: “който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Еванг. от Мат., гл. 10, ст. 33).

Аврелиан му рекъл:

- Виждам, че дълго търпя дръзките ти думи, приближи се и принеси жертва на боговете, за да не те предам на жестока смърт.

Блаженият Павел отново казал:

- Аз не зная друг Бог, освен нашия Господ Иисус Христос, на Когото от детство служа в чистота на сърцето.

Тогава цар Аврелиан се обърнал към войниците:

- Закачете го на едно дърво и жестоко го мъчете, докато не дойде неговият Христос и не го освободи от ръцете ви.

Войниците на часа изпълнили царската заповед: закачили Павел гол на едно дърво и го измъчвали. А светецът с висок глас се молел на Бога:

 

 

- Господи Иисусе Христе, Истинен Син на Истинния Бог Отец, Чието рождество не може да разбере никой, нито ангелите, нито архангелите, нито престолите, нито господствата, нито началата, нито властите, нито силите, нито херувимите, нито серафимите*, а само Един Бог Отец - помогни на мен, смирения и отхвърлен Твой раб и ме избави от ръцете на Аврелиан.

* Св. Писание различава различни ангелски чинове и степени, като посочва девет (Бит. 3, 24; Ис. 6, 2; Колос. 1, 16; Ефес. 1, 20-21; Римл. 8, 38; 1 Сол. 4, 16; Иуда 4 ст.). В “Небесната иерархия” на свети Дионисий Ареопагит първо място сред ангелските чинове заемат серафимите. Бел.ред.

По молитвите му Господ облекчил жестоките му мъчения така, че светецът не чувствал болка от причинените му рани. В това време светата Христова невеста Иулиания, като видяла, че брат й е предаден на мъчения, дошла в съдилището и извикала към мъчителя:

- Мъчителю Аврелиане, за какво така жестоко мъчиш моя невинен брат?

Разгневен от думите й, Аврелиан казал на слугите:

- Открийте главата на тази жена и я бийте по лицето, за да не говори така дръзко с нас, а нечестивия мъж мъчете още по-сурово, и ще видим ще го защити ли и ще му помогне ли Христос.

Блажената Иулиания, надсмивайки се над думите на царя, казала:

- Удивлявам се как ти, царю, безумстваш и не разбираш силата на Христа, Който облекчава мъченията на призоваващите Го с вяра.

Аврелиан се обърнал към стоящите около него и казал:

- Моята кротост, с която говоря с тази жена, я вбесява.

И като погледнал яростно на светицата, й казал:

- Приближи се към боговете и им се поклони, иначе няма да избегнеш ръцете ми:

Но света Иулиания с твърдост отговорила:

- Аз не се боя от твоите мъки и не обръщам внимание на заплахите ти, защото на небето има Бог, Който може да ни избави от твоите нечестиви ръце. Предай ме на всякакви мъчения, и ще видиш помощта, оказвана ми в тях от моя Господ Иисус Христос.

Тогава Аврелиан започнал да й говори с хитрост:

- Виждам твоята красота и заради нея искам да те пощадя; умолявам те да послушаш моите увещания и да принесеш жертва на боговете; аз ще те направя своя законна жена и ти през целия ни живот ще царуваш заедно с мен. А на твоя брат ще дам голяма награда за страданията му и ще го почета с висш сан.

В отговор на лукавите му думи света Иулиания, издигайки очите си към небето и осенявайки лицето си с кръстното знамение, се засмяла.

- С твоя смях - казал Аврелиан - ти оскърбяваш моята велика снизходителност към теб.

Но светицата отговорила:

- Не, аз не те оскърбявам, а радостно се засмях затова, че сега съзерцавам с духовните си очи моя небесен Жених, седящ на Своя свят престол и желаещ спасението на всички хора. Той ми каза доброволно да извърша подвига на страданията, а тебе, лукавия и пустословен човек, да презирам, тъй като ти, макар и да се наричаш цар, се покланяш на дърво и камък.

Този отговор на мъченицата силно разгневил Аврелиан и той заповядал на войниците:

- Закачете тази жена на дърво и жестоко я мъчете, за да разбере, че се намира на царски съд.

Когато войниците започнали да измъчват светицата, брат й, свети Павел, погледнал към нея и й рекъл:

- Сестро моя, не се страхувай от мъченията, които ти налага мъчителят, и не се бой от заплахите му, защото, след като малко пострадаме тук, ще получим вечна награда от Христа, нашия Бог.

В това време Аврелиан наредил на войниците, измъчващи светицата:

- Мъчете я още по-сурово, убеждавайки я да остави гордостта и безумието.

Света Иулиания, измъчвана безмилостно, като чула думите на царя, отново се разсмяла и казала:

- Аврелиане, мъчителю! Ти мислиш, че ме измъчваш, но при помощта на моя Христос аз не чувствам мъките.

На това Аврелиан й отговорил:

- Макар и да лъжеш, че не чувстваш мъченията, аз ще преодолея твоето упорство и ще продължа да те измъчвам.

Светицата отвърнала:

- Няма да ме остави моят Господ Иисус Христос и няма да допусне да бъда победена от теб, защото Той е мой помощник сега и винаги, и ще ми помага докрая, за да познаеш Неговата сила и моето християнско търпение. А на теб моят Бог ще заповяда да бъдеш мъчен във вечния, неугасим огън и ще изиска от теб тези човешки души, които си погубил със своите коварни съблазни.

Думите на светицата силно разгневили Аврелиан. Той заповядал да донесат котел със смола и под него да запалят буен огън. Когато смолата в котела закипяла така, че било невъзможно да се приближиш към него, мъчителят заповядал да хвърлят в котела светите мъченици Павел и Иулиания. Хвърлени тук, те, издигайки очи към небето, като с едни уста се молели:

- Господи Боже на нашите отци, Авраама, Исаака и Иакова, Който си слязъл във Вавилонската огнена пещ при Седрах, Мисах и Авденаго и не си допуснал да бъдат повредени от огъня (Кн. прор. Дан. гл. 3), Ти, Владико, Иисусе Христе, непостижима Светлина, тайнство и прослава на Отца, денница на Всевишния Бог, въплътил Се заради нашите грехове и живял с хората, желаещ да спаси душите, които нашият враг дяволът дръзко е прелъстил, разпръснал и погубил в ада, подобно на което сега върши и неговият ученик Аврелиан, Ти, Господи, избави и нас от това жестоко мъчение.

Докато страдалците се молели, клокочещата смола се превърнала в хладна вода и всички стоящи наоколо се удивлявали на силата на Бога и Го прославяли. А Аврелиан, обезумял от гняв, не прославил Бога, но мислейки, че това е вълшебство, заповядал да извадят светците от котела, в който не била останала и миризма на смола, а имало хладна вода. Когато мъчениците били извадени, Аврелиан им казал:

- Вие мислите, че присъстващите тук и виделите всичко, което стана, са прелъстени от вас и ще повярват, че Бог си е спомнил за вас, а не, че вие със силата на вълшебството сте изстудили котела? Кълна се в моите богове, ще направя така, че вашето магьосничество няма да ви помогне, и вие, обгорени от огъня, изранени и изнемогнали от многото и дълговременни мъчения, против волята си ще принесете жертва на боговете.

На тези дръзки думи свети Павел отговорил:

- Ние никога няма да оставим живия Бог, сътворил небето и земята, освободил ни от тъмнината и избавил ни от твоите ръце; никога, мъчителю Аврелиане, няма да успееш да ни убедиш да се поклоним на вашите базгласни, бездушни и безчувствени идоли. Предай ни на каквито мъчения знаеш, и в тях ще познаеш силата на нашия Бог.

Тогава Аврелиан заповядал да донесат две железни легла, да вземат множество въглени от народните бани и да нажежат леглата с тях, след това да положат светите мъченици голи върху нажежените легла, и при това да ги поливат с разтопена свинска мас. По време на това мъчение Аврелиан казвал на мъчениците:

- Сега аз победих вашата вълшебна сила и вие ще разберете кой е Аврелиан - нека да дойде вашият Христос и ви помогне.

- Нашият Христос - отговорила света Иулиания на мъчителя - вече е тук с нас и ни помага, и не допуска огънят да ни вреди - ти не Го виждаш, защото не си достоен. Съветвам те да оставиш своето безумие и да се обърнеш към Христа. Ако пожелаеш да повярваш в Него, Той ще те приеме в покаяние, защото Той човеколюбиво и милостиво прощава човешките грехове; а ако не се обърнеш към Него, ще бъдеш предаден на вечния огън.

В това време двама войници, виждайки, че светците, обгаряни на леглата, остават незасегнати от огъня, с висок глас извикали:

- Няма друг Бог, освен Небесния Бог, Който помага на Павел и Иулиания!

Царят, рагневен на войниците за това, заповядал незабавно да бъдат посечени с меч и двамата. Той мислел, че те са подкупени и са взели от християните много злато, за да не мъчат жестоко светците. Когато повели войниците на смърт, свети Павел им дал такова наставление:

- Не се бойте - казал им той, вие никога няма да умрете, но заедно със светиите ще бъдете наследници на Небесното Царство.

Като чули тези думи, войниците се спрели и започнали да се молят:

- Владико Господи Иисусе Христе! Истинни Боже, Когото проповядват Павел и Иулиания! Бъди и с нас, защото ние умираме, без да сме извършили никакво злодейство.

След тези думи те били посечени с меч. Имената им били Кодрат и Акакий.

След смъртта на тези войници били поставени други, които да обгарят светците, лежащи на нажежените легла. Те сипвали сол, за да се разгори по-силно огънят; но светците не чувствали мъченията и продължавали да укоряват мъчителя. Посрамен от безсилието си против мъчениците, Аврелиан заповядал да ги хвърлят в тъмница, да сложат на шиите им дървени пранги, на нозете окови, а на ръцете да надянат железни обръчи. В тъмницата мъчителят наредил да нахвърлят по пода остри гвоздеи, като бодили в полето, и да положат мъчениците върху тях, за да нямат не само никакво облекчение в страданията, но още повече да страдат от гвоздеите, раздиращи телата им. При това мъчителят заповядал строго да следят никой от християните да не идва при тях и да не им дава храна или питие. В полунощ, когато светците лежали на острите гвоздеи и се молели, внезапно в тъмницата просияла светлина, явил се Ангел Господен и казал на мъчениците:

- Павел и Иулиания, раби на Господа Всевишни, станете и прославете Бога!

Като казал това, Ангелът се приближил и се докоснал до веригите и оковите на мъчениците, и те на часа се счупили и паднали от телата им, язвите им се изцелили и те станали отново здрави. И ето, те видели две маси, покрити с чиста кърпа, и приготвената пред тях трапеза, пълна с всякакви ястия. Ангелът казал на светците:

- Приемете храната, която ви е изпратил Иисус Христос.

Светите мъченици Павел и Иулиания седнали на трапезата и като взели в ръка хляба, издигнали очи към небето и благодарили на Бога; след това яли и пили изпратеното от Господа и се укрепили. Намиращите се в тъмницата затворници видели как възсияла светлина, как светците, освободени от оковите, седнали на приготвените им места на трапезата, яли и се веселили. Те с изумление се приближили към тях и се удостоили да бъдат участници в тази трапеза, приготвена от невидима ръка. Като прославили Бога, явяващ такава милост към Своите раби, и повярвали в Него, те всички станали християни.

На третия ден император Аврелиан отново седнал в съдилището и като заповядал да доведат при него светите мъченици Павел и Иулиания, им казал:

- Надявам се, че мъките са ви подействали и вие, отказали се от вашето безумие, сега ще пристъпите към боговете и ще им принесете жертва.

Свети Павел му отговорил:

- Това безумие - да не се отричам от Христа, нека навеки остане у мен и у всички, обичащи Бога: “защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” (I посл. до Кор. гл. 1, ст. 25); и “мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога” (I посл. до Кор. гл. 3, ст. 19). И аз наистина бих обезумял, ако отстъпя от Истинния Бог и се поклоня на вашите бесове.

Аврелиан отново се разярил и заповядал да закачат двамата мъченици на едно дърво голи и да стържат ребрата им с железни нокти. А те, предадени на мъчение, се молели на Бога:

- Господи Иисусе Христе, Сине на Живия Бог, Светлина на християните, и непоколебима вяра, яви се и ни помогни, и не ни оставяй, заради Твоето Свято Име.

По молитвите им Спасителят, невидимо присъстващ до тях, облекчил страданията им и светците не чувствали мъченията. Един от войниците, на име Стратоник, поставен от лявата страна на света Иулиания да стърже ребрата й, пожалил красотата й и се въздържал да я измъчва. Светицата, разбрала неговия помисъл, го побутнала с левия крак и му казала:

- Стратоник, изпълнявай заповедта на мъчителя и не ме щади, защото ми помага Сам моят Цар, Господ Иисус Христос, вечният Бог, Той запазва душата ми и облекчава телесните ми мъчения.

Стратоник, като хвърлил оръдието, което държал, побягнал към мястото на царския съд и завикал:

- Аврелиане, нечестиви мъчителю! Защо така несправедливо предаваш на мъчения християните? Какво зло са сторили тези хора, почитащи Истинния Бог? За какво така тежко страдат? Нима само за това, че почитат Христа, Владиката на всичко?

Като чул тези думи, царят така страшно се разгневил, че в продължение на цял час не можел да говори. Накрая проговорил:

- И ти, Стратоник, си станал участник в същото това безумие! Какво те е прелъстило? Красотата на Иулиания ли, или си бил победен от женските думи?

Като издигнал очи към небето, Стратоник видял, че лицата на светите мъченици, висящи на дървото за мъчения, са светли като лицата на Божии ангели. Като се оградил с кръстното знамение, той на часа се затичал към устроения от нечестивия идолски жертвеник, съборил го и тъпчейки го с крака, извикал:

- И аз съм християнин! Мъчителю, прави с мен каквото искаш.

Аврелиан силно се разгневил и заповядал да отсекат главата му. Когато Стратоник бил заведен на мястото на наказанието, се помолил на Бога така:

- Господи Иисусе Христе, Когото проповядвайки, Павел и Иулиания остават непобедими, запазвани от Твоето Божество, и посрамват мъчителя, моля Те - приеми и моята душа в Твоето Небесно Царство, не отхвърляй мене, който толкова кратко съм изповядвал Твоето свято Име пред мъчителя Аврелиан.

След тази молитва той бил посечен с меч, а християните взели тялото му и го скрили. А свети Павел и Иулиания били измъчвани целия ден, без никак да изнемогнат от мъченията. Аврелиан се обърнал към Иулиания и й казал:

- Скверна и нечестива жено! Как си могла по време на мъченията да прелъстиш този войник? Ти си виновна за смъртта му.

Светицата отговорила:

- Аз не съм го прелъстила и не съм виновна за смъртта му; но Христос, Който ме е избрал за Своя невеста, го е призовал към Себе Си като достоен, защото, ако не беше достоен, никога не би могъл да получи мъченически венец. Ти сам ще се мъчиш в пламъка на геената, а него ще видиш в Царството Небесно. Тогава ти ще започнеш да се биеш в нечестивите гърди, виждайки, че твоят подчинен, човек незначителен и отхвърлен от теб, е поставен по-високо от теб, и е увенчан от Христа със славата на Небесното Царство. Тогава ти ще се изпълниш с голяма печал и ще завикаш, просейки милост за себе си, но никога няма да я получиш.

След това Аврелиан заповядал да прекратят мъченията на светците и отново да ги заключат в тъмница. Същия ден вечерта наредил да ги прехвърлят от тъмницата в народната баня. След това извикал чародеи, вълшебници и заклинатели на змии, заповядал им да донесат най-злите влечуги, каквито имали: ехидни, аспиди и змии и да ги пуснат в банята, където били заключени мъчениците.

Чародеите, изпълнявайки царската заповед, събрали множество змии и ги пуснали в банята при светците. Но влечугите пълзели в нозете на светите мъченици и не им вредели, а светците безстрашно възпявали и славословели Бога. Заключени в банята заедно със змиите, светците прекарали три дни и три нощи; на четвъртата нощ Аврелиан изпратил да узнаят изядени ли са от гадините Павел и Иулиания. Когато изпратените се приближили към вратите на банята, чули, че светците пеят псалми и славословят Бога.

Желаейки по-добре да узнаят какво става вътре, изпратените се покачили на покрива на банята и започнали да гледат отгоре през прозорчето. Те видели ярка светлина и свети Павел, седящ заедно със своята сестра, света Иулиания. Около тях стоял Божий Ангел и не позволявал на гадините да се докосват до светците. Като видели това, изпратените отишли при цар Аврелиан и му известили всичко, което видели.

На другата сутрин той отново седнал на съдилището и заповядал на чародеите и заклинателите да вземат гадините от банята, а мъчениците да доведат при него на съд. Чародеите, приближавайки се към вратите на банята, започнали посредством заклинания да викат при себе си змиите, но те не ги слушали. А когато били отворени вратите на банята, на часа се нахвърлили върху своите заклинатели и върху други хора, дошли с тях, ухапали ги смъртоносно и изчезнали.

След като се разбягали, дошли изпратените от мъчителя, и като взели светите мъченици, ги довели при него на съд. Мъчителят ги погледнал и усмихвайки се, казал:

- Радвам се отново да беседвам с вас, защото се надявам да узная от вас нещо велико. Кълна се в боговете, че ако ми кажете истината, ще получите много и големи дарове от мен и ще бъдете знатни лица в моето царство. Кажете ми истина ли е това, което чух от гледащите към вас през прозорчето на банята; като че нашият владика Аполон е дошъл при вас и ви е помогнал, защитавайки ви от гадините, и вие сте видели лицето му със собствените си очи.

Свети Павел отговорил на царя:

- Ние не познаваме Аполон и никога не сме го виждали, защото служим на Истинния Бог, приготвил спасение за Своите раби. Твоята душа е безнадеждно загинала, защото ти не искаш да познаеш истината и да се покаеш. Ужасното беснуване от мъченията, които измисляш, те е довело до това да се осмеляваш да хулиш безплътния Божий служител, светия Ангел, когото нашият Господ Иисус Христос е изпратил при нас да загради устата на гадините, и дръзко го наричаш Аполон.

Думите на мъченика силно разгневили Аврелиан и той заповядал да бият свети Павел с оловни пръчки по лицето и при това да му казват:

- Как се осмеляваш да отговаряш така гордо и дръзко - знай, че стоиш пред царя.

След това мъчение Аврелиан заповядал да отведат свети Павел и да приближат към него света Иулиания.

Мъчителят й казал:

- Господарке на моето сърце, Иулиания! Умолявам те - не следвай безумието на брат си; виждам, че ти си девица разсъдителна и с голям ум, затова послушай съвета ми и ще бъдеш царица с мен, защото аз ще те взема за жена и ще поставя твои златни статуи във всички градове на империята.

Но светицата отговорила на царя:

- С нищо няма да ме прелъстиш, нечестиви мъчителю, няма да уловиш със своята хитрост рабинята на Всевишния Бог и няма да я направиш виновна за вечна смърт. Дори и да искаш, не можеш да ме лишиш от Христовата слава и Небесното Царство.

Тогава Аврелиан заповядал да отведат светицата от съдийското място и отново да доведат при него свети Павел, на когото започнал да говори:

- Ето, Павле, твоята сестра Иулиания ни даде обещание да принесе жертва на боговете, поради което искам да я взема за своя жена и тя ще бъде господарка на цялото ми царство. Убеди се и ти и изпълни моята заповед да принесеш жертва на боговете: ти ще бъдеш мой приятел и за награда ще получиш висока длъжност.

Но на тези лукави думи свети Павел отговорил така:

- Наистина, ти лъжеш, че сестра ми е отстъпила от своя пречист и безсмъртен Жених - Христа, и е станала близка с тебе, скверния и тленния, и твоите бесове. Но не е удивително, че ти излъга, защото имаш за свой баща дявола, който е баща на лъжата (Еванг. от Иоан. гл. 8, ст. 4.); от него си се научил да лъжеш и вършиш това, което върши и той, и не можеш никого да прелъстиш по друг начин, освен чрез лъжа. Но напразно се трудиш, защото няма да ни прелъстиш с твоята лъжлива хитрост, дори и да ни обещаеш царство над целия свят.

Разгневен от отговора на мъченика, Аврелиан му казал:

- Докога ще говориш така дръзко с нас, несмислени човече? Кълна се в боговете, че ще ви измъчвам с всякакви мъки, и никой няма да успее да ви освободи от ръцете ми.

Като казал това, царят заповядал да накладат голям огън, да донесат четиринадесет железни пръчки и да ги нагорещят на огъня; след това наредил да вържат ръцете и нозете на свети Павел, да проврат нажежената пръчка между ръцете и нозете, да го вкопаят в земята и двама войници последователно да го бият с нажежени пръчки. Заповедта била изпълнена. А Иулиания мъчителят заповядал да отведат в публичен дом и да я предадат на осквернение. Като чули за тази заповед, мнозина побързали нататък, надпреварвайки се един друг да влязат при нея, възбудени като коне от нейната красота. Когато светицата била отведена в публичния дом, явил й се Ангел Господен и й казал:

- Не бой се, Иулиания, защото Господ Иисус Христос, на Когото ти служиш, ме изпрати да те пазя, за да се прослави Неговото свято име сред онези, които Му се боят.

И Ангелът започнал да поразява със слепота разпътните хора, които искали да се докоснат до светицата, отърсвайки ги като прах от нозете на Христовата невеста, така че те не могли да се приближат към нея, вървели пипнешком и се натъквали на стени. Виждайки това чудо, народът като с едни уста гръмогласно извикал:

- Велик е Богът на Павел и Иулиания, навсякъде спасяващ и запазващ боящите се от Него!

А ослепените развратници, преклонили колене, викали към светицата:

- Иулиания, рабиньо на Всевишния Бог, ние съгрешихме пред тебе, като искахме да те оскверним, но ти, като служителка на благия Бог, прости ни и се помоли за нас на твоя Христос да ни дарува да прогледнем.

Светицата се смилила над тях, взела малко вода и възнасяйки очи към небето, започнала да се моли на Бога:

- Иисусе Христе, Истинни Боже, Спасителю на всички люде, чуй Твоята рабиня и покажи знамения и чудеса, каквито Ти извършваш над хората, дарувай на тези хора да прогледнат, за да прославят Твоето свято име.

Като се помолила, светицата поръсила с вода всички ослепени и те веднага прогледнали; изцелените паднали на земята, благодарили на Бога и като влезли в християнския храм, се покаяли за греховете си и се удостоили със свето Кръщение. В това време войниците, по заповед на царя, продължавали да мъчат свети Павел, като без пощада му нанасяли удари с нажежени пръчки, при което и слугите, и пръчките често се сменяли. В тези страдания светецът извикал към царя:

- Аврелиане, нечестиви мъчителю, какво зло съм ти направил, че ти така жестоко и безбожно ме мъчиш? Но наистина, моят Владика Иисус Христос облекчава страданията ми, а теб те чака вечният огън, приготвен за теб и за дявола, който те учи да действаш против нас.

Аврелиан, желаейки да опечали светеца, казал:

- Павле, къде е твоята сестра Иулиания? Ти мислиш, че тя е девица; а тя днес беше предадена на поругание в публичния дом.

На тази хула свети Павел отговорил:

- Вярвам, че моят Бог, облекчаващ страданията ми и избавящ ме от твоето лукаво зломислие, ще защити и моята сестра и ще я запази непорочна от всяка сквернота, и ще изпрати от небето Своя Ангел да я пази.

След не много време Павел отново казал:

- Ето, моята сестра се връща непорочна, съхранила девството си, и идва да види моите страдания и моите рани.

Светецът казал така, защото с прозорливите си очи видял всичко, което се случило с Иулиания. Мъчителят заповядал да върнат светицата. Когато тя отново била доведена в съдилището и Павел я видял, той се изпълнил с велика радост и посрещнал сестра си със светла усмивка. Аврелиан попитал светицата:

- Иулиания, насладиха ли се развратниците на твоята красота?

Светицата отговорила:

- Моя радост, красота и украшение е Христос, Който изпрати Своя Ангел и ме запази, мене, Своята смирена рабиня: аз възложих своето упование на Него и прославям Неговото Пресвято Име, защото Той е Истинният Бог, Който върши чудеса, и няма друг Бог, освен Него Единия.

Като заповядал да прекратят мъчението над Павел, царят се разпоредил да изкопаят яма, дълбока три сажена, да я напълнят с дърва и да ги запалят. Когато дървата изгорели напълно, и в ямата останали много запалени въглени, мъчителят заповядал да хвърлят тук светите мъченици Павел и Иулиания. Но те сами тръгнали към огнената яма, осенили се с кръстното знамение и се хвърлили в нея. Намирайки се в огъня, те възпявали и прославяли Господа, защото Ангел Господен слязъл от небето, отслабил силата на огъня и разпръснал въглените, а мъчениците запазил цели и невредими. Светците стоели в ямата и възпявали:

- Благословен Бог, Царят на вековете, задето си спомни нашето смирение и Сам угаси огнения пламък, прощавайки греховете ни по Своята велика благост; Ти запази нас, недостойните, цели и незасегнати от яростта на мъчителя Аврелиан.

Целият народ слушал пението на светците, и много езичници, видели славата Божия, се умилили в сърцето си, отхвърлили идолите и повярвали в Христа. Царят заповядал да хвърлят камъни по намиращите се в ямата светци. Но внезапно се появила мълния и се чул силен гръм, явил се огнен облак, от който слязъл огън на земята и се чул глас от небето:

- Аврелиане, ти ще отидеш в геената огнена, приготвена за тебе и твоя баща - дявола.

Аврелиан и целият народ изпаднали в страх и мъчителят наредил да извлекат светците от ямата и да ги затворят в тъмница. А те прославяли Бога за всички чудеса, които Бог извършил заради тях. След седем дни Аврелиан отново седнал в съдилището и заповядал на жреците да донесат всички идоли, които имали, златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни, и да постелят под нозете им неговата царска порфира. След това извикал светите мъченици Павел и Иулиания и с жестока ярост им казал:

- Сега пристъпете и се поклонете на боговете, защото няма да избегнете ръцете ми.

Свети Павел се надсмял над думите му и казал:

- Мъчителю, ние никога няма да оставим Бога, Който сътвори небето и земята, не се надявай някога да ни склониш към идолопоклонство.

Тогава Аврелиан казал на мъченика:

- Ти, който си достоен за жестока смърт, мислиш, че те са идоли; нима не разбираш намиращите се в тях сили?

Свети Павел отговорил:

- Зевс*, когото ти наричаш бог, е бил вълшебник, изпълнен със страст и най-невъздържан блудник. Той, като видел красиви жени и девици, ги прелъстявал чрез вълшебство по различни начини: понякога се превръщал в бик, понякога в птица - в орел или лебед, понякога в злато, и така прелъстил и осквернил много лица, той бива почитан от тях като бог. Но няма да изброявам подред всичките му блудни, безсрамни и беззаконни дела, защото виждам, че ти се гневиш, слушайки думите ми - аз ни най-малко не се боя от твоя гняв, но за да не съблазня слушащите, ще премълча за другото. А другият ваш бог - Аполон: той не е ли роден от прелюбодеяние от една жена, на име Латона, която го е родила между две дървета? Този Аполон е извършил много срамни деяния, подражавайки на своя баща Зевс. По подобен начин е вършил срамни деяния и знаменитият ваш бог Дионис, нима той не е роден от прелюбодеяние от Семела, дъщерята на Кадъм?

* Зевс или Юпитер - гръко-римски бог, почитан от езичниците като владетел на небето и земята, баща на всички богове и хора. Според разказите на езическите писатели Зевс, за да прелъсти някоя жена, прибягвал до подобни превъплъщения: така при Даная слязъл във вид на златен дъжд, Леда прелъстил, приемайки вид на лебед, Европа похитил, превръщайки се в бял бик. Аполон - бог на древните гърци и римляни, бил почитан като бог на светлината, в частност слънчевата, а също и на умственото просвещение, поезията и музиката, бог прорицател, лечител на болести и пазител на гражданския ред. Латона - според митологията преди Хера жена на Зевс, с когото незаконно родила Аполон и Артемида (или у римляните Диана - богиня на раждането, лова и луната); тя се явява любима на Зевс и по това време, когато е бил женен за Хера, и бива преследвана от ревнивата Хера по цялата земя, докато не родила на Делис на планината Кинт Аполон. Дионис или Вакх - бог на лозята и винарството. Негова майка е Семела, дъщерята на Кадъм, баща - Зевс; светецът нарича раждането на Дионис прелюбодеяние, тъй като, според митологията, Зевс незаконно го е родил от Семела, когато е бил женен за Хера. Юнона - римското название на гръцката богиня Хера - жената на Зевс. Такъв род разкази на езичниците за Зевс показват до каква степен езическото религиозно мислене се е отклонило от истинния път на богопознанието, стигайки до обожествяване в лицето на своите богове на постъпки, които осъжда даже здравото, естествено нравствено чувство в човека. Бел.ред.

- Лъжеш, дръзки! - изкрещял Аврелиан. - Дионис е роден от Юнона, майката на боговете.

Свети Павел се засмял и казал:

- Може ли да бъде бог роденият от жена? Може ли някой да стане бог, ако преди не е бил? Има ли бог жена и може ли да ражда деца от жена?

Аврелиан, разгневен от такъв отговор, казал на светеца:

- Нечестиви и дръзки човече! Докога с лукави думи ще порицаваш и хулиш нашите богове? Нима вашият Христос, Когото вие наричате Небесен Бог, не е роден от жена?

 

Свети Павел отговорил на хулителя:

 

- Макар и да си недостоен да знаеш тайната на Божественото Откровение, но за да не се прелъстят от твоите думи стоящите около теб, необходимо е, макар и накратко, да разкажа за това, за което питаш.

Бог в началото сътворил небесата и земята и всичко, което се намира на тях, моретата и всичко, което е в тях; създал е и човека, по Свой образ и подобие, чист, без никакъв грях, праведен, благочестив, и го поселил в рая, пълен с всякакви блага, като му създал помощница от реброто му. Но вашият баща - дяволът, завиждайки на такова блаженство на хората, съблазнил Ева и чрез нея довел и Адам до престъпване на Божията заповед. Адам и Ева били изгонени от рая, родили синове и дъщери, от които целият свят се напълнил с хора - и целият човешки род подлежал на смърт чрез влезлия в света грях, така че всички наши праотци и праведници отивали в ада наравно с грешниците: “смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама” (Посл. Римл. гл. 5, ст. 14), както казва Христовият Апостол Павел.

Поради това Небесният Отец, Всемогъщият Бог, в милосърдието Си към човешкия род и желаейки да му помогне, изпратил Своя Син да приеме човешка плът, да спаси Адама и окованите заедно с него във веригите на ада. Този Син Божий е Словото на Отца, родено от Отца преди всички векове, Негова Мъдрост и Сила, и Десница, за въплъщението на Което благовестил Архангел Гавриил на Пресветата Дева, произлизаща от пророчески и царски род; в Нейната пречиста и осветена утроба невидимо Се вселил Сам Бог, тоест Словото на Отца, въплъщавайки се, когато Ангелът Й казал: “Радвай се, благодатна! Господ е с тебе... и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий” (Еванг. от Лук. гл. 1, ст. 28, 35). И от непорочната Дева се родил Синът Божий, Словото на Отца, обличайки Се в плът, като в дреха, заради спасението на човеците.

Никой не може да види Истинния Бог, защото Бог е като Огън, изтребващ всичко; не може човек, живеещ на земята, да види Божието Лице и да остане жив. Затова нашият Бог, въплъщавайки се, се родил, и като младенец се хранел с мляко, бидейки съвършен по Божество. Той бил дете, юноша, израснал в плът до съвършен Човек, поживял с хората тридесет и три години, обхождайки градове, страни и селища, вършейки благодеяния на всички и избавяйки нас, победените и пленените от дявола.

След това Той доброволно бил разпънат на кръст, за да дарува спасение на света, погиващ от дяволското лукавство, и умрял по плът, слязъл в ада заедно със Своята свята душа и съкрушил медните врата, сломил железните заворки и извел от тъмнината и дяволските мрежи душите на светиите и ги възвел в небесните селения.

В третия ден Той възкръснал от мъртвите заедно със Своята плът, явил се на учениците, на Своите апостоли, и на много други истинно вярващи в Него, ял и пил с апостолите четиридесет дни, след това се възнесъл на небето и седнал отдясно на Бога Отца със Своята плът.

Сега дяволът се съкрушава в мъки, защото Христос Бог го е низвергнал под нозете на християните, за да го тъпчат влизащите в Царството Небесно, на което ти си чужд, а ще бъдеш във вечния геенски огън, наследство на твоя баща, дявола.

Като изслушал това, Аврелиан изменил лицето си от ярост, заскърцал със зъби и изкрещял:

- Дръзки и скверни човече! Аз търпеливо изслушах твоите лукави слова, окърбяващи нас и хулещи боговете. За последен път ви казвам: ако не принесете жертва на боговете, ще ви предам на люта смърт.

Свети Павел и Иулиания гръмко възкликнали:

- Ние сме християни и се надяваме на Христа, на твоите богове няма да се поклоним, и на твоите бесове няма да послужим, от твоите мъчения не се боим, колкото и каквито и да било мъки да измислиш за нас. Защото ние вярваме в Бога и се надяваме, че ти ще бъдеш победен от нас, както и дяволът е победен от Христа, укрепяващ ни и разрушаващ твоите злобни кроежи.

Тогава Аврелиан заповядал да завържат Павел за едно дърво и да обгарят лицето му с огън, а на глашатая - да вика:

- Не говори дръзки думи на царя и не порицавай боговете.

Виждайки мъчението на брата си, Иулиания извикала:

- Нечестиви мъчителю! Какво зло е направил моят брат, за да го измъчваш така жестоко?

Аврелиан заповядал да завържат и Иулиания и да я мъчат, обгаряйки лицето й с огън; и при това казал на Иулиания:

- Безчестна, смири се, както подобава на жена.

Светицата му отговорила:

- Аврелиане, ще те послушам за това, че трябва да се смиря като жена, но се страхувам от Христа, Живия Бог, Който е пред очите ми; аз не мога да Го оставя и няма да се поклоня на бесовете.

Аврелиан, виждайки, че е посрамен от светите мъченици, силно се разгневил и отново заповядал да обгарят телата им. Целият народ, виждайки страданието на светците, извикал:

- Царю Аврелиане, ти несправедливо ги съдиш и мъчиш за това, че не искат да принесат жертва на боговете; ти ще дадеш отговор за тях слад смъртта.

Аврелиан, изплашен да не се надигне някакво вълнение сред народа, издал заповед светите мъченици да бъдат обезглавени, и телата им да бъдат хвърлени на псетата, зверовете и птиците. И повели светците на смърт. А те се радвали и веселили, и възпявали: “Но Ти ще ни спасиш от враговете ни, и посрамиш ония, които ни мразят” (Псал. 43, ст. 8).

Когато ги отвели извън града, на мястото на посичането, свети Павел помолил войника да отсече първо главата на света Иулиания, защото се боял тя да не се изплаши, виждайки отсичането на неговата глава. Света Иулиания, осенявайки се с кръстното знамение и радвайки се, подложила шията си и била посечена с меч. Свети Павел, виждайки че сестра му е загинала с мъченическа смърт, въздигнал очи към небето и благодарил на Бога, а след това и сам, ограждайки се с кръстното знамение, подложил шията си и бил посечен с меч.

Светите тела на мъчениците останали извън града непогребани, защото, по заповед на царя, недалече били поставени войници да пазят да не ги вземат християните. Към мястото на смъртта им притичвали псета, но не се докосвали до телата на мъчениците; приближавали се и вълци, но и те не се докосвали до телата, но даже ги пазели, и неотстъпно стоели около тях; долитали хищни птици, но не се спускали към честните тела, те летели над тях, пазейки ги и не давайки мухите да кацат на тях. Така продължило седем дни и нощи, след което войниците известили за това на Аврелиан. Той ги изслушал и казал:

- Колко силно е вълшебството на християните! Ние не можахме да ги победим даже и след смъртта.

И Аврелиан заповядал на войниците да си отидат от стражата, но не през деня, а през нощта, за да не станат за посмешище на християните.

С настъпването на деня християните, като видели, че няма стража, взели многострадалните тела на светите мъченици Павел и Иулиания и с чест ги погребали. На нашия Господ Иисус Христос, царстващ заедно с Отца и Светия Дух, слава и чест, сега и всякога и във вечни векове. Амин.