Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

Два са факторите за намиране на високоплатена работа у нас – връзките и социалните контакти и завършеното образование. Това показват данните от специално социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Дефиницията за „богат” човек днес включва няколко основни елемента. На първо място българите поставят наличието на висока заплата. След заплатата идват доходите от бизнес.

Наличието на високи доходи, независимо дали са под формата на заплата или на приход от бизнес, обаче не описва достатъчно добре „богатия” човек. За да е наистина богат човек, според българите той трябва да е „имотен” – да притежава къщи, вили, апартаменти. Високата степен на притежание на жилището, характерна за България, вдига летвата за „имотност” – ако в чужбина е лукс и символ на социален статус да притежаваш жилището, в което живееш, то у нас трябва да имаш поне апартамент и вила, за да минаваш към т.нар. средна класа. Все по-честа става практиката за закупуване на имоти и по морските и планинските ни курорти.

Как си представят днес българите пътя към забогатяването?

Годините на прехода у нас бяха белязани с безброй аномалии на забогатяването и обедняването – един от феномените беше образът на таксиметровия шофьор висшист, а прослойката с висок стандарт на живот беше представена главно от хора от сенчестия бизнес. Много услуги, включително намиране на работа, уреждане на здравни и образователни услуги, се случваха единствено с „ходатайстване” и познаване на точните хора.

Тези особености доведоха до битуване на представата, че образованието, било то и висше, само по себе си не гарантира определен социален статус и материално положение в България. Немалко време властваше представата, че наличието на добри връзки и познанства е едва ли не единственият начин човек да си осигури добър живот.

Данните днес показват, че тази представа е на път да остане в миналото. Класацията на най-важните фактори за получаване на наистина високи доходи се оглавява от наличието на връзки и от наличието на диплома за висше образование. Тези два фактора са с изравнена важност. Почти половината от висшистите посочват образованието като ключов фактор за постигане на високи доходи. Връзките като ключов фактор са посочвани в най-голяма степен от хората с ниски доходи, жителите на селата, безработните.

Анализът според възрастта на анкетираните показва, че младите хора (18-25 г.) са склонни в по-голяма степен да разчитат на дипломата си за добро висше образование, отколкото на връзките. Едва 22% (27% на обща база) от най-младите биха разчитали на познанствата си, а дипломата е ключов фактор за 34% от тях (при 27% сред всички). Нагласите са „обърнати” при хората в по-високите възрастови групи. Важността на висшето образование намалява с увеличаването на възрастта на анкетираните, а важността на връзките нараства. Сред хората във възрастовата група над 55 години социалните контакти заемат първото място по важност с 30% посочвания, а висшето образование е посочено от едва 23%.

Компютърните умения и знанията по чужди езици оглавяват класацията за втори по важност фактор за намиране на добра работа.

---

Изследването е национално представително, проведено е през първата половина на ноември и обхваща 990 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---