Частичното приемане на България в Шенген се приема от българите без враждебност, но приемането в пълен вариант наистина би било прието и като сериозен успех - ако обаче властта успее да отдели от образа на Шенген насложения образ на миграцията, който създава видими страхове. В битките за символи, памет и история идеите и действията, идващи от властта, срещат съпротива и дори негативни реакции.
Това са част от изводите от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 11 и 19 януари 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове, 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
Приемането на България в Шенген по въздух и море носи реална полза, казват 30,3% от анкетираните пълнолетни българи. Не носи нито полза, нито вреда на България, смятат 38,7%, а 14,5% смятат, че носи реална вреда. Останалите не могат да преценят, показва проучването. Мненията са по-скоро неутрални и дори по-скоро добронамерени, отколкото враждебни, коментират изследователите. Според тях далеч по-добре се оценява перспективата за пълноценно влизане в Шенген.
Ще носи реална полза на България, приемат 50,6%, няма да носи нито полза, нито вреда на страната, избират 21%, а 13,7% намират потенциална реална вреда за страната ни. Общо 15,3% смятат, че влизането на България в Шенген ще е полезно, 29,6% не намират разлика, но все пак най-сериозен дял намира оставането ни извън Шенген за реална щета – 36,3%. Останалите се колебаят.
По-важно е България да се присъедини към Шенген, дори и да се налага да се приемат още бежанци в страната, казват 24,6% от участниците в проучването.
По-важно е да не се налага България да приема повече бежанци, дори и това да попречи на присъединяването към Шенген, избират 56,3%, а 19,1% не могат да преценят.
Според изследователите отношението към частичното приемане не е лошо, но пълното приемане на България в Шенген би било прието за постижение.
В проучването „Галъп интернешънъл болкан“ се опитва да изброи повечето идеи или дискусии около символи и история в отминалата 2023 г. и да провери отношението към тях.
По отношение на съдбата на паметника на Съветската армия в София, например, мненията са полярни, т.е. почти равни дялове на „за“ (35,7%) и „против“ (40,3%) преместването, при минимален превес на „против“ и сравнително малка зона на „не знам“.
В София съотношението е две срещу едно в полза на преместването. Навсякъде другаде обаче отношението е по-скоро негативно, като при най-високите възрасти е и подчертано отрицателно, показват данните от проучването.
За предложенията на мястото на паметника на Съветската армия да се постави паметник с личности от българската история 51,4% са „за“, а само 23,6% са „против“.
За преместването на Народното събрание в сградата на някогашния Партиен дом в София има близки дялове на мнения, но при много голяма сива зона. Общо 21,6% подкрепят, 26,9% не подкрепят, а цялата останала част от повече от половината пълнолетни българи не може да формира мнение.
Предложението летището в София да носи името „Васил Левски“ събира 66,9% „за“ срещу 14,2% „против“. Останалите се колебаят.
Общо 74,3% одобряват, а 12,3% не одобряват поставянето на пилона с националния флаг на Рожен.
Хорото пред Народния театър се одобрява от 54,1%, а от 14,4% – не. За коледната украса на София надделяват положителните оценки – 40,3% положителни срещу 21,8% отрицателни. В самата столица положителното съотношение е две към едно.
Временното затваряне на известната като Руска църква в София не се одобрява. По този въпрос София и страната отговарят синхронно, посочват от „Галъп интернешънъл болкан“.
С негативно отношение към случилото се са останали 62,7%, а 12% – с позитивно.
Не се одобрява идеята за смяна на националния празник Трети март с 24 май – 77,9% не одобряват, срещу 10,3%, които одобряват.
Според „Галъп интернешънъл болкан“ голяма част от нашумелите в социалните медии теми за идентичност, памет и символи, които породиха сериозна полемика, по-скоро не са успели да наложат противоречивост на национално, а често - дори и на софийско, ниво. Обществените инстинкти остават еднозначни в подкрепа на всичко, което се свързва с българска идентичност и история, отбелязват анализаторите.
