Лисабонският договор за реформи на ЕС влиза в сила утре, привеждайки в действие плана на съюза да извърши сериозна реформа на институциите си и да извоюва по-голяма роля на международната сцена.
Този месец Чехия стана последната от 27-те държави членки на ЕС, която ратифицира договора, имащ за цел да му осигури по-силна лидерската позиция, по-ефективна външна политика и по-гладка система за вземане на решения. Ето и някои от основните точки на договора:
Институциите:
- Договорът създава поста президент на Съвета на ЕС с мандат от 2,5 години с възможност за преизбиране. Държавните и правителствените ръководители на ЕС избраха белгийския премиер Херман Ван Ромпьой на поста, който ще встъпи в длъжност на 1 януари.
- Върховният представител на ЕС по външната политика получава допълнителни правомощия и ще оглави новата дипломатическа служба на ЕС. Лидерите на съюза избраха на този пост британката Катрин Аштън. Тя ще встъпи в длъжност с влизането в сила на договора, въпреки че трябва да получи одобрението на Европейския парламент. Върховният представител отговаря на запитвания от правителствата на държавите членки на ЕС, като същевременно е заместник председател на Европейската комисия и ръководи бюджета на изпълнителния орган на ЕС за външната помощ.
- Еврогрупата, включваща финансовите министри на държавите членки, използващи еврото, се официализира за първи път и трябва да избере председател с мандат от 2,5 г. с възможност за преизбиране.
- Европейският съд ще получи повече правомощия и ще може да решава дали националното законодателство в съдебната област и вътрешната политика отговаря на законодателството на ЕС. Изключение е предоставено на Великобритания и Ирландия, които успяха да договорят дерогиращи клаузи.
- Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, ще има по-малко членове от 2014 г. Всяка от 27-те държави членки сега има един комисар, но съставът й ще бъде намален на две трети от броя на държавите членки.
- Броят на местата в Европейския парламент ще се увеличи от 751 на 736.
Гласуване:
- Решенията, вземани от ЕС, ще продължат да се основават на гласуването с претеглено мнозинство, както беше договорено в подписания през 2000 г. Договор от Ница. Това ще важи до 2014 г.
- След това гласуването ще се основава на системата на "двойното мнозинство", изискваща подкрепа от 55% от държавите членки, представляващи 65% от населението на ЕС, за да бъде прието решението.
- От 2014 до 2017 г. всяка страна може да поиска да се върне към старите правила при всяко гласуване. Държави, на които малко не достига, за да имат блокиращо малцинство, могат да използват механизъм, за да забавят решения на ЕС с месеци.
- Договорът позволява вземането на решения с мнозинство в редица области като правосъдие и вътрешни работи. Външната и отбранителната политика, данъчни въпроси и бюджет на ЕС, както и решения, свързани с доходите, ще изискват единодушие.
- Великобритания и Ирландия си извоюваха правото да не участват в по-близко сътрудничество в политическата и съдебната област, но няма да спират другите държави членки да засилват сътрудничеството си в тези области.
- Националните парламенти ще получат решаваща дума в европейските законопроекти. Те ще могат да разглеждат предложения за законопроекти и ако една трета от тях отхвърли дадено предложение, Европейската комисия ще трябва да го промени.
Граждански права:
- Договорът придава задължителна сила на съществуващата Харта на основните права във всички държави членки с изключение на Великобритания и Полша, които успяха да договорят дерогиращи клаузи.
- Великобритания не искаше постановления като правото на стачки, предмет на сериозни конфликти през 80-те години на миналия век, да й бъдат налагани отвън.
- Предишното дясно правителство на Полша заяви, че ще спазва трудовите постановления, но поиска изключения, за да гарантира, че в бъдеще ЕС няма да принуждава страната да променя законите си в областта на семейното право и морала, като например по въпроса за правото на аборт.
- Чехия си осигури дерогираща клауза от Хартата, за да защити чешките граждани срещу искове за собственост от германци, изгонени от Чехословакия след Втората световна война.
Политики:
- Договорът въвежда като цели обща енергийна политика и борба с климатичните промени.
- Той дава формална възможност дадена страна да напусне ЕС при предварително договорени условия.
- 1 милион граждани на ЕС може да поискат в петиция до Европейската комисия да приеме закони в определена област.
Сигурност:
- ЕС ще получи разширена възможност да предприема действия в областта на гарантирането на свобода, сигурност и справедливост, целяща засилване на възможностите за борба с организираната престъпност и тероризма.
- Нови постановления във връзка с гражданската защита, хуманитарната помощ и общественото здраве целят да засилят способността на ЕС да отговаря на заплахи за сигурността на европейските граждани.
- Държавите членки ще бъдат обвързани от подобна на НАТО клауза за оказване на взаимна помощ в областта на отбраната, според която ЕС и държавите членки предприемат общи действия срещу всяко нападение или природно бедствие.

/БГНЕС/