И в Бургас, и в Пловдив има настроения за демонтаж на паметниците на Съветската армия. В останалите градове местните политици не са поставяли въпроса, макар че противници на постаментите са ги боядисвали в червено.

В Бургас, където тече дискусия от дълги години, даже са приети правила за преместване на монументи. Най-важното условие е да има поне 1000 подписа на граждани в подкрепа на искането. Никой не ги е събрал досега. Многократно обаче е поставян въпросът за преместването на Альошата от центъра на града.

Стефан Петров от Организацията за закрила на българските граждани твърди, че е неприемливо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са малки, а съветският войник да се извисява над всички, и то в центъра на града. Трябвало да бъде преместен, особено в контекста на войната в Украйна. Но инициативата не е стигнала докрай. Засега общината продължава да се грижи за почистването на Альошата.

Бургаският Альоша стърчи с внушителните си 18 метра.

Много по-яростен е скандалът в града под тепетата, където дори се е стигнало до решение за демонтаж, което обаче е отменено. Последно областният управител през август тази година обяви, че топката е в ръцете на общинарите.

Там обаче според местния историк Димитър Райчев премахването би било голям проблем. Първо, мястото е нависоко, нямало как кранът да стигне до горе, или трябвало да е 200-метров. Второ, цялата площадка преди стълбите на тепето отдолу е куха, защото е имало воден резервоар за напояване и за шадравана. Това означава, че подемното съоръжение може да пропадне, ако се качи там. Освен ако не нарежат Альошата на части. Според документите му те са 85 на брой.

През 1955 г. инкогнито на проверка преди откриването дошъл съветският лидер Никита Хрушчов, който кипнал от яд, че два елемента в стойката противоречат на съветския боен устав. Войникът не държал правилно шпагина - виси надолу като пистолет, а не притиснат отпред, но вече били хвърлени пари и нямало как да се промени. Другата грешка е, че кепето на боеца е наклонено наляво, а по съветския устав е надясно.

Във Варна няма искания за демонтаж и преместване на Паметника на българо-съветската дружба. Но също като в София под него е изкопано подземно противобомбено скривалище на "Гражданска защита". Монументът е открит през 1978 г. Освен тях в подземията е имало кино- и зала за конференции. Намира се в могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина. Догоре водят 301 стъпала, наречени от варненци "стълбата на победителите".

Днес паметникът е занемарен и околните пространства са застроени. Той е останал като остров, около който няма нови кооперации.

На 200 м от него пък се строи новият стадион.

Точно обратното е в Стара Загора. Паметникът е в добро състояние. В града под липите даже е имало инициатива за издирване на имената на загиналите войници. Проверка на Регионалния исторически музей преди няколко години обаче не успява да установи кои са те. Няколко са починали, след като са били ранени в Румъния, други са били убити от Народния комисариат по вътрешните работи (НКВД) заради мародерства над българи в района.

От музея дори са потърсили информация за войниците в руските архиви в Москва, но се натъкват на несъответствие в имената и фамилиите им и в крайна сметка гражданското сдружение, подело инициативата, се отказало.

В Стара Загора паметникът няколко пъти е осъмвал протестно боядисан в червено. Същото се е случвало и с монумента на съветския войник в Добрич. Проектиран е още в 1948 г. В документите се говори за "загинали" войници, макар че от Регионалния исторически музей са категорични, че на територията на Южна Добруджа не са се водили бойни действия срещу Съветската армия. 42-ма бойци са починали от рани от сражения извън страната, а трима - в автомобилна катастрофа.

Само два паметника в страната са премахнати преди софийския, при това в началото след 1990 г. Първият е на Альошата в Плевен, където е нарязан и претопен окончателно. А вторият е в Ямбол. Той е единственият с женска фигура, наричана от местните "Дебелата". Общински съветници, свързани с русофилското движение, са поискали връщането на монумента, но досега развитие по казуса няма.