6000 затворници български граждани трябва да приеме България от страните на Европейския съюз научи БГНЕС от източници от българската адвокатура, които участват в Национална конференция, посветена на 5 годишнината от създаването на Съда по правата на човека в Страсбург, която се провежда в София, предаде репортер на БГНЕС.
В страните от ЕС просто ги хващат и осъждат бързо, каза още източникът и съгласно правилата на Съюза те трябва да излежават присъдите си в родните си страни. На въпрос, а къде ще отидат тези затворници, отговорът в стил черен хумор беше "може би да затворят стадион "Народна армия". За това не се говори въобще, беше допълнението. Дори по този повод сред адвокатите се разпространява следният виц: Стоят двама мъже в кафене в Казанлък и по радиото съобщават , че техен съгражданин е заловен и осъден в Испания за притежаване на незаконно оръжие. Коментарът на двамата е, "ми да си беше стоял тука, никой нямаше да хване, а по-малко да го осъди"...
Най-големият проблем е, че осъдителните присъди срещу България са за непрекъснато повтаряеми казуси и държавата плаща с охота без да променя по никакъв начин ситуацията, каза адвокат Йорданка Вандова, автор на доклада "Осъдителните решения срещу България – наказателно правни аспекти. Тя цитира конкретни случаи, за които България е осъдена, като най-много са осъдителните присъди по чл.5 за нарушаване правото свобода и сигурност, като първо е делото "Луканов". Не липсват и осъдителни присъди срещу България по чл. 2 за правото на живот. И липсата на търсене отговорност. Последният случай е делото Колеви срещу България за разстрела на прокурора Николай Колев и непотърсената отговорност от тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Решението на Европейския съд е аргументирано с убеждението, че делото не е било водено правилно заради намесата на бившия главен прокурор.
На въпрос дали може да каже кои са най-абсурдните случаи, за които е осъдена България от Европейския съд за правата на човека адвокат Вандова каза, че те са толкова много, че е трудно да се изброят. Но все пак "отличи" два. Мъж обвинен за кражбата на 9 крави е пребит в полицията и умира. Възрастна жена на 67 година привикана в полицията в Севлиево, където влязла жива и здрава след 4 часа излиза на 4 крака, вследствие на жесток побой, защото нарекла един от полицаите келеш. Веднага е заведено дело срещу нея в оправдание на случилото се, че ритнала един от полицаите в кокалчето. Делото в Страсбург е заведено от дъщеря й. Изключителен проблем е забавянето на делата, разследващи случаите на жалби срещу полицейско насилие или нечовешко и унизително отношение в местата за изтърпяване на присъдите. Държавата не предприема никакви мерки това да се промени, категорична е Вандова. Около 300 са делата срещу България. 80% от подадените жалби от български граждани не са разглеждат от Европейския съд за правата на човека, което е нормално, считат адвокатите, които са специализирали в тази област. Те отчитат, че "слава Богу" хората вече са се научили и търсят правата си.
На конференцията се разгледат основанията за постановяване на осъдителни решения срещу България. Ще бъдат обсъдени и някои законопроекти на правителството в светлината на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Доклади по темите ще изнесат Йорданка Вандова, Георгица Петкова и Йонко Грозев – от Софийската адвокатска колегия, и Емилия Недева и Михаил Екимджиев – от Пловдивската адвокатска колегия.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (наричана още Европейска конвенция по правата на човека). Седалището е в Страсбург, Франция. ЕСПЧ е орган към Съвета на Европа, а не към Европейския съюз. Съдът тълкува и прилага Конвенцията. Има за задача да осигури спазването от страна на страните - членки на разпоредбите на Конвенцията. Той се състои от съдии, представители на страните, ратифицирали Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съдиите не представляват държавите, от които произлизат, а се изявяват в личното си качество на съдия. Той трябва да има високи морални качества и да отговаря на изискванията за висшите магистрати в съответната държава. Мандатът на съдиите е 6 години като правомощията им се прекъсват при навършване на 70 годишна възраст. Българският съдия в момента е Здравка Калайджиева.

/БГНЕС/