С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. За жалост и този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание.

Слово за въведение в храма на Пресвета Богородица и Приснодева Мария

Когато Пречистата Богоотроковица, Преблагословената Дева Мария Богородица навършила три години, светите и праведни Нейни родители Иоаким и Анна решили да изпълнят дадения от тях обет - да отдадат в служба на Бога роденото от тях дете. Те извикали в Назарет, където живеели, всички свои родственици от царския и архиерейския род - понеже сам праведният Иоаким бил от царския род, а неговата съпруга, света Анна, била от архиерейския род, а също така и хор непорочни девици. Приготвили много свещи и обградили Пречистата Дева Мария с царско благолепие, както за това свидетелствуват светите отци.

Свети Иаков, архиепископ Иерусалимски, говори от лицето на праведния Иоаким така:

- Повикайте непорочните еврейски дъщери, за да вземат горящи свещи.

Св. Герман, патриарх Цариградски, говори от лицето на праведната Анна така:

- Аз изпълнявам пред Господа обета, който изказах в състояние на скръб и затова събрах хор девици със свещи, извиках свещеници, поканих сродници, като казвам на всички: радвайте се всички с мене, понеже станах майка и родителка, и сега довеждам своята Дъщеря не при земен цар, но при Бога, небесния Цар.

За царската украса на Богоотроковицата свети Теофилакт, архиепископ Български, говори:

- Трябваше въведението на най-Божествената Отроковица да бъде достойно за Нея, да не се докосва до този пресветъл и много ценен Бисер бедна одежда. Трябваше именно с царска одежда да Я облекат, за най-голяма слава и украса.

Като устроили всичко така, както трябвало да бъде за честното и славно въведение, те се отправили на път от Назарет за Йерусалим и пътували в продължение на три дни.

Като стигнали в град Йерусалим, те тържествено влезли в храма и повели там одушевения Божий храм, тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария. Пред нея вървял хор девици със запалени свещи, както свидетелства свети Тарасий, архиепископ Константинополски, който влага в устата на света Анна следните слова:

- Започнете (шествието), деви, които носите свещи, и предшествайте мене и Богоотроковицата.

Светите родители, застанали от двете й страни, хванали за ръце дадената им от Бога Дъщеря и с нежност и чест Я водели. След тях радостно следвало цялото множество родственици, съседи и познати със свещи в ръце и окръжавали Пречистата Дева както звезди светлата луна за удивление на целия Йерусалим.

С веселие и голяма радост Отроковицата вървяла в Господния дом като в чертог, понеже, макар и малка по възраст, но била съвършена по Божия благодат като предпозната и предизбрана от Бога преди създание мира.

Така Пречистата и Преблагословената Дева Мария била въведена в храма Господен. При това първосвещеник Захария извършил необикновено и удивително за всички дело: той въвел отроковицата в самата скиния, наричана "Святая Святих", която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвсякъде със злато, с Херувими на славата, осеняващи очистилището, където не бивало да влизат не само жените, но и свещениците, а само първосвещеникът, един път в годината. Там отредил първосвещеник Захария място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева. На всички останали девици при храма, според свидетелството на свети Кирил Александрийски и свети Григорий Нисийски, било определено място за молитва между църквата и олтара. Нито една от тези девици по никакъв начин не трябвало да доближава олтара, понеже това се забранявало най-строго от първосвещениците. На Пречистата Дева пък, от момента на въвеждането Й, не било забранено да се приближава до олтара, ежечасно да влиза във вътрешния олтар, зад втората завеса, и да се моли там. Това било направено от първосвещеника по тайнствено Божие вразумление, за което свети Теофилакт говори така:

- Първосвещеникът, бидейки тогава вън от себе си, обзет от Божия Дух, разбрал, че тази отроковица е вместилище на Божествената благодат и че повече от него е достойна винаги да предстои пред Божието Лице. Като си спомнил казаното в Закона за ковчега, че трябва да се намира в Святая Святих, той веднага разбрал, че това било преднаписано за тази Отроковица, ни най-малко не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, въпреки Закона, да Я въведе в Святая Святих.

Праведните родители Иоаким и Анна, както пише блаженият Иероним, като връчили детето си на волята на Небесния Отец, пренесли дарове на Бога, жертви и всесъжения. Получили благословение от първосвещеника и от целия събор па свещениците, върнали се у дома си заедно с всички свои сродници и устроили там пир, като се веселели и благодарели на Бога.

От самото начало на живота си в дома Господен Преблагословената Дева била дадена в помещението за девици, понеже Иерусалимският храм, построен от Соломон, след това разрушен и отново построен от Зоровавел, имал много жилищни помещения, както пише древният иудейски историк Йосиф. Отвън, към стените на храма, били пристроени каменни здания, на брой 30, отделени едно от друго, просторни и много красиви.

Тригодишната отроковица, Пречистата Дева Мария, била отдадена в помещението за девици, при което към нея били прикрепени по-големи на години и изкусни в писане и ръкоделие девици, за да може Богоотроковицата от млада възраст да се научи на писане и ръкоделие. Богоотците Иоаким и Анна често Я посещавали. Света Анна особено често идвала като майка да види Дъщеря си и да Я поучи. Според свидетелствата на свети Амвросий и историка Георгий, Девата скоро изучила ветхозаветното еврейско Писание в съвършенство. И не само Писанието, но Тя изучила прекрасно и ръкоделието, както за това говори свети Епифаний:

- Тя се отличавала със сила на ума и любов към учение. Не само се поучавала от Свещеното Писание, но се упражнявала в предене на вълна и лен и шиене на коприна. С благоразумието Си удивлявала всички. Занимавала се предимно с неща, потребни на свещениците при служението в храма. Тя така изучила ръкоделието, че впоследствие, при Сина си, можела да изкарва прехраната си с него. С ръцете си Тя направила хитон за Господа Иисуса, който не бил ушит, а целият изтъкан.

Пречистата Дева, както и другите девици (казва същият светия) обикновено приемали храна от храма. Но Тя я давала на просяците и странниците, понеже се хранела с небесен хляб, както възпява Църквата. Свети Герман говори, че Тя обикновено пребъдвала в Святая Святих, където приемала сладка храна от ангел. Свети Андрей Критски говори така:

- В Святая Святих, като в чертог, Тя приемала необикновена и нетленна храна.