България се превърна в донор на работна ръка, 27% от българите биха емигрирали в чужбина, цитира социологически изследвания бившият премиер
Всяка година губим по един областен град като население. Демографията трябва да е новата национална цел, заяви в изказването си при откриването на второто издание на Форума за прогресивни леви решения „Демографската картина – цената на неравенствата“ евродепутатът от БСП и бивш премиер Сергей Станишев.
България се превърна в донор на работна ръка, 27% от българите биха емигрирали в чужбина, цитира социологически изследвания бившият премиер.
Станишев обърна внимание, че всяко политическо действие се отразява на демографията. Обърна внимание на стачката на миньорите и енергетиците и предупреди, че т-нар. въглищни райони са застрашени и от обезлюдяване, ако хората останат без работа. "Решенията: всичко е демография! Примирихме се с умирането на Северозапада, сега да очакваме такава съдба и за Стара Загора?", посочи той.
"При толкова остри въпроси НС ще излезе в отпуск, за да агитира за местни избори! А когато работи, ни занимава с конституционни промени за датата на националния празник или как управляващите да сложат свои хора в ръководствата на специалните служби. Това е пълна неадекватност и безотговорност“, каза Станишев.
В словото си той посочи, че „в целия ЕС има сериозни проблеми с демографските тенденции. Неслучайно Групата на социалистите и демократите в ЕП определи демографската трансформация като едно от най-сложните предизвикателства пред Европа, сравнимо със зеления и цифровия преход. Нужни са визия, стратегия и ресурси. При нас, обаче, картината е далеч по-тревожна от средната за ЕС. Понятията „демографска смърт” и „демографска катастрофа“ са преувеличени, но ако не започне системна държавна политика сега, със сигурност ще стигнем и дотам.“
„България е единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст. В половината от това време, сме на първо място, както е и в момента, а населението ни е намаляло с над 2 млн. души.
Всяка година губим населението един голям град с мащабите на областен център и все повече наблюдаваме свръхконцентрация в няколко града, както и разширяваща се „демографска пустиня“. Ако тази тенденция не бъде пречупена, до средата на века ще наброяваме около 5 млн., а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. При такава картина за каква социална държава, просперитет и изобщо бъдеще можем да говорим!?“, каза евродепутатът.
„С часове можем да говорим за причините за тази мрачна демографска статистика. Има обективни такива, характерни за целия развит свят като икономика, културни и обществени промени. Но има и специфични за ЦИЕ и за България. Към тях ще отнеса най-вече икономическите перспективи, доходите и качеството на живот. Неслучайно, единственият период, в който кривата на раждаемостта у нас расте е този от 2003 до 2009 г., когато достига пика от 81 572 новородени. Оттогава имаме устойчив и все по-бърз спад, като през 2022 стигаме до 57 000 раждания.
Младото поколение в един отворен пазар няма намерение да похаби живота си в очакване на това бавно да допълзим до средноевропейското ниво на живот. България се превърна в последните 5-10 години в износител на работна ръка и по същество на нашия демографски прираст – младите раждат децата си в чужбина и те остават там. Във всяко българско семейство, според социологическите проучвания, поне по един член обмисля миграция в рамките на или извън страната. От проучването на Изследователски център ТРЕНД е видно, че 27% от респондентите биха емигрирали в чужбина. А в България 38% от интервюираните млади хора се въздържат да имат деца – заради притеснения и несигурност в доходите, работата и материалните условия на живот; 49% от респондентите посочват, че имат по едно дете, но не планират друго поради сходни причини.“, коментира числата Станишев.
„Какви са решенията? Първо, трябва да осъзнаем, че няма една политика, която като с магическа пръчка да промени днешните реалности и тенденции. Често чуваме: „Ще си внесем етнически българи от Молдова и Украйна, нали сме в ЕС“, или „Три пъти ще увеличим парите за майчинство.“
Второ, трябва да осъзнаем, че състоянието и политиките във всеки един сектор се отразяват върху демографията. Тази седмица страната беше блокирана от протести на българските енергетици, защото абсолютно непрозрачно бяха изпратени в Брюксел териториалните планове на трите въглищни региона в България. Защото липсва управленска визия и всичко се прави на парче, с хоризонт следващите избори. Но освен чисто енергийните и икономически измерения на затварянето на ТЕЦ-овете, тук отново говорим за демография. За бъдещето на тези региони, на хората и на семействата там, за обезлюдяване и качество на живот. Някак си се примирихме с умирането на Северозапада, сега подобна съдба грози Стара Загора, значителна част от Хасковска и Сливенска област, заради икономическата им обвързаност."
Демографията трябва да е новата национална цел пред България, категоричен е той.
Бившият премиер посочи, че е необходима широка институционална и обществена дискусия, чийто резултат би искал да бъде превръщането на демографската политика в приоритет на всички институции – президент, НС, правителство. „Често се говори от политици и медии за нуждата от консенсуси – евроатлантическа ориентация, Еврозона, Шенген. Бих попитал, защо след членството на България в ЕС, все безпомощно се лутаме в търсене на външнополитически национални цели? Иска ми се от днешния форум да прозвучи ясно посланието: нека превърнем положителната промяна в демографските тенденции в национална цел! Не просто като раждаемост, в духа на лозунга: „Да станем отново 9 милиона!” Това са празни приказки. А България да е страна със здраво, модерно и образовано общество на квалифицирани и конкурентноспособни млади хора в работеща икономика и на възрастни граждани с достоен живот. Каква по-важна цел може да има за една държава и едно общество?“
Станишев каза още, че „демографската политика изисква промяна веднага. Инвестициите в нея изискват значителен ресурс и резултатите ще дойдат бавно. За да постигнем положителни резултати, демографската политика изисква системен подход – синхронизирани политики във всички сектори – от икономиката и социалната сфера, през регионалната политика и местното самоуправление, до ключовите образование и здравеопазване.“
Той посочи и стряскащ пример с репродуктивното здраве на младежите. „Рязко е паднала възрастта, на която младите хора у нас започват да имат репродуктивни проблеми – 25 години! Получава се така, че когато младите двойки решат да имат деца, много често това вече е невъзможно.“
Къде е държавата, попита Станишев.
„Оказва се, че мъжете у нас под 50 годишна възраст изобщо не са таргет в програмите за профилактика, а при жените нито програмите на МЗ, нито НЗОК покриват изследвания за репродуктивно здраве – хромонални и такива за наличие на яйчников резерв. Процедурите за замразяване на яйцеклетки са изключително скъпи и не са достъпни за голяма част от младите хора. Мога да изброявам още много примери как държавата не си е свършила работата, но не това е целта ми днес. Ще цитирам само оценката, която Националната мрежа за децата й поставя в своя бележник за 2022 г. – за детско здравеопазване – 2.98, а за образование – 3.40.“
Нужен е консенсус, така че всяко правителство да не започва от нулата. Иначе накрая ще имаме нулев резултат, каза още той.
„Необходими са действия без отлагане:
Политически: трябва максимално бързо да се премине от общи приказки към действен национален консенсус. Конкретна стъпка би била отсега нататък всеки български кабинет да има вицепремиер, натоварен с тази отговорност.
Бюджетни: още в предстоящата процедура за бюджет 2024 г. трябва да се заложат конкретни политики. Например, осигуряването на профилактиката за репродуктивно здраве и грижа за бременните жени – в най-луксозния вариант това би струвало по-малко от 500 млн. лв. годишно. Звучи немалко, но за сравнение, разходната част на бюджета за 2024 г. се очаква да бъде около 80 млрд. лв.“, даде решения Станишев.
