Държавите от Централна и Източна Европа са по-добре подготвени за евентуална газова криза през тази зима, но са постигнали малък напредък в намаляването на зависимостта си от руските газови доставки, пише Ройтерс в свой анализ.
Миналата зима спорът за цената на газа между Киев и Москва стана причина Русия да прекрати газовите доставки в региона, оставяйки стотици хиляди хора без газ в студените зимни месеци и принуди бизнеса да прекратят работа. Решението на Русия да спре кранчето завари отговорните лица в региона неподготвени и неспособни бързо да осигурят спешни доставки от други части на Европа. Положението се влоши и от факта, че много газохранилища не бяха пълни до максималния си капацитет. Липсата на връзки между съседните страни и на механизъм за обръщане при необходимост на газовите потоци в обратна посока, влошиха проблема. Въпреки че ще боли, ако кризата се повтори тази зима, болката няма да е така силна, отчасти защото страните взеха мерки, включително чрез осигуряване на обратни газови потоци от други части а Европа, смята Андрю Морис, директор на намиращия се в Лондон енергийния консултант Poyry. "Те ще бъдат ударени отново, но може би не до такава степен, както предишния път", счита той. "Миналата година беше необходимо доста време, за да бъдат осигурени обратни потоци. Всички тези неща не са нормални и трябва да бъдат договорно уредени", каза още той. Но балканските страни като България, която пострада най-тежко от януарската криза заради липсата на достъп до алтернативни пътища, постигнаха малък напредък в намаляването на почти пълната си зависимост от руски газ в средносрочен до дългосрочен план. Европейският съюз реши отчасти да финансира строителството на връзки между държавите членки на ЕС в Югоизточна Европа, но София, Атина и Букурещ още не са обявили график, нито са осигурили допълнително финансиране, отбелязва Ройтерс. Инициатива на осем страни от Централна и Югоизточна Европа за свързване на газопроводните им мрежи, обявена за първи път през 2008 г., също остана само проект. Новият български премиер Бойко Борисов заяви, че страната му, въпреки че този път е по-добре подготвена, ще разчита главно на намесата и дипломацията на Брюксел за предотвратяване на нова криза през зимата. България, която съхранява повече газ в единственото си газово находище, договори газови доставки от Гърция и Турция и поиска от топлоцентралите да си осигурят алтернативно гориво, посочва Ройтерс. Официални представител на министерството на икономиката и енергетиката и на държавния енергиен регулатор съобщиха, че единственото газово хранилище в България, Чирен, разполага с достатъчно газ, за да осигури всекидневно потребление от около 10 млн куб м за дни наред през зимния период. "Хранилището в Чирен има такива количества газ, каквито не е имало никога преди", заяви Ангел Семерджиев, председател на Държавната агенция по енергийно и водно регулиране (ДВСК).

/БГНЕС/