Почти 80 години след Деветосептемврийския преврат в България датата продължава да разделя обществото ни. Вчера пред Паметника на Съветската армия се сблъскаха хора, които искаха да поставят цветя и да почетат героите, с други, настояващи за премахването на монумента, това заяви историкът проф. Евелина Келбечева.
„Комунизмът не си е отишъл. Ние сме отровени от тази пропаганда, не само в продължение на 45 години. Тя продължава вече 77 години. Не само духът на комунизма не си е отишъл, в България няма град, чиято архитектурна линия да не е унищожена от тези абсолютно фалшиви тотеми на една изкривена и манипулирана „памет”. Това е доминацията на съветски паметници в абсолютно всеки български голям град, но и не само. И продължаването на изкривяването на историята и това, което абсолютно неправомерно наричаме „историческа памет”. Това не е историческа памет, а вкоренените и вкаменени клишета на комунистическата пропаганда, която започва дни след 9 септември 1944 г.”, допълни тя.
9 септември 1944 година е наричан ден на революцията, ден на народното въстание. Проф. Келбечева обаче го определя така: „Във вечерта на 8 срещу 9 септември се извършва един безкръвен военен преврат, който води до смяната на историческата съдба на България”. За поставянето на венци на Паметника на Съветската армия, а от други наричан Монумент на окупационната червена армия (МОЧА), тя каза: „Няма нито един надпис, посветен на тази непобедима червена армия в България, който да има и дума, адекватна на историята. На него пише „На непобедимата Съветска армия освободителка. От признателния български народ”. Тоест, има огромна част от този непризнателен български народ, който е бил систематично унищожаван, особено в условията на съветската окупация на България в продължение на три години – от есента на 1944 г. почти до края на 1947 г.”, каза проф. Келбечева.
