Над 25 личности и организации от сферата на бизнеса, политиката, науката, здравеопазването, образованието, природозащитната дейност и др. се обърнаха към Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) и Българската академия на науките (БАН) с настояване да оповестят актуалните си становища за климатичните промени и ролята на човека в тях. Сред подписалите писмото са д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат и съучредител на Сдружение “Въздух за здраве”, Магдалена Малеева, тенисист, дългогодишен климатичен активист и съучредител на инициативата за разговори и обучения за устойчиво бъдеще “Горичка”, Мартин Заимов, финансист и учредител на мястото за дизайн, вдъхновение и сътрудничество “Генератор София”, Саша Безуханова, бизнесдама и основател на платформата за устойчиво развитие Move.bg, Меглена Антонова, директор на “Грийнпийс – България”, и др.
Повод за писмото са зачестилите медийни изказвания на представители на научната общност, които поставят под въпрос климатичните промени или степента на човешката роля в тях. Такива изказвания изпращат противоречиви сигнали към обществеността и не допринасят за осъществяването на ефективна национална политика за адаптация към климатичните промени, посочват авторите на писмото. Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.
Като представители на организации, чиято роля е да насочват общественото внимание към необходимите мерки за реагиране на изменението на климата, се обръщаме към вас с настояване да оповестите официални текущи становища на БАН и НИМХ относно човешкото въздействие върху климата и спешността на необходимите мерки за ограничаване на последствията от климатичните промени.
В международните среди сред институциите с компетенции, сходни с тези на БАН, НИМХ и академичните среди, съществува научен консенсус по отношение на климатичните промени още от 90-те години на миналия век.
Според последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) научните изследвания недвусмислено показват, че човешката дейност през последните 150-200 години е основен фактор за климатичните промени, които в много голяма степен вече са заплаха за човешкото благополучие.
Според IPCC следващите няколко години са критични за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C и
предотвратяването на най-тежките последствия от изменението на климата.
В допълнение, последният Конгрес на Световната метеорологична организация, в която НИМХ представлява България, прие план за периода 2024-2027, насочен именно към подобряване устойчивостта на всички държави към климатичните промени, недостига на вода и екстремните метеорологични условия - чрез системи за ранно предупреждение и подобрен мониторинг, който да помогне за изпълнението на Парижкото споразумение и адаптацията към климатичните промени.
В този контекст в българските медии все по-често се появяват изказвания на представители на научната общност, включително от НИМХ и БАН, които поставят под въпрос климатичните промени и/или степента на човешката роля в тях. Освен противоречиви сигнали към обществеността, такива изказвания не допринасят за практическо осъществяване на ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени. В глобален мащаб научните институции и техните представители играят важна роля за правилно информиране на гражданите и изграждане на диалог по темата.
С оглед на това, че:
1) България е кандидат за домакин на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата през 2024 г. (COP29) - най-значимото климатично събитие в света.
2) Последният официален документ на НИМХ със становище по темата за климатичните промени е от 2010 г.
3) Анализът и оценката на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика към климатичните промени не са актуализирани от 2014 г. Това възпрепятства представителите на бизнеса, които желаят да направят оценка на икономическата уязвимост към промените в климата, съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/2139 НА КОМИСИЯТА от 4 юни 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета.
4) Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие не са актуализирани от 2019 г.
5) Основните анализи, които България ползва през последните години, са изготвени от външни консултанти като Световната банка
Настояваме БАН и НИМХ да оповестят публично своето становище за човешкото въздействие върху климатичните промени. Именно научната общност може да измести тази важна тема от сферата на политическата полемика към прагматични и системни действия, базирани на резултати от научни изследвания.
Използваме възможността да се обърнем и към министъра на околната среда и водите за този проблем. Като принципал на НИМХ, министърът може да инициира изменение на Устройствения правилник (УП) на НИМХ, за да засили ролята на климатичните политики, заложени в чл. 4, т. 1 и т. 2.
По силата на чл. 5 от УП вярваме, че НИМХ трябва да ангажира и останалите научни и академични среди в изготвянето на такава актуална национална позиция за климатичните промени и антропогенния фактор в нея, която да служи за задълбочаване на работата както на научната общност и университетите, така и на медиите и цялата българска общественост.
Не на последно място, апелираме министърът на околната среда и водите, вземайки предвид своята роля и отговорност по силата на Закона за водите, чл. 171, т. 8, да подсигури необходимия бюджет за финансирането на съответните научни дейности и анализи.
Вярваме, че политиките за климата следва да обединяват представителите на всички ключови институции, научни и академични звена, граждански организации, медии и др., за да може България да превърне предизвикателствата от климатичните промени във възможност за българското общество и икономика.
Оставаме на линия при нужда за провеждане на работна среща и очакваме вашите становища възможно най-скоро, с оглед на нуждата и институциите, и хората у нас да бъдат подготвени за справяне с негативните ефекти на климатичните промени.
д-р Александър Ангелов, управител на Център за творческо обучение и съучредител на Wind of Change
д-р Александър Симидчиев, пулмолог, депутат, съучредител на Сдружение "Въздух за здраве"
Андрей Ралев, член на Управителния съвет на Сдружение за дива природа "Балкани"
Антоанета Йотова, физик-метеоролог със специализация по климатология
Апостол Дянков, ръководител на програма "Климат и енергия", WWF-България
Борислав Сандов, експерт по зелени политики, ПП "Зелено движение"
Ваня Рътарова, изпълнителен директор, Българско дружество за защита на птиците
Вера Петканчин, директор "Оперативни дейности" в Junior Achievement - България, автор на обучителни програми за младежи по темите климатични промени, справедлив енергиен преход и зелено предприемачество
Вера Стаевска, председател на УС на Сдружение за изследователски практики, ръководител екип "Зелени закони"
Вихрен Митев, директор на Фондация "Екологичен манифест - МанЕко"
Георги Стефанов, независим експерт "Климат и енергетика"
Д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност "ЕнЕфект"
Евгений Кънев, макроикономист и финансист
Любомира Колчева, директор на Фондация "Екообщност"
Магдалена Малеева, съучредител на "Горичка"
Мартин Заимов, учредител на "Генератор София"
Меглена Антонова, директор на "Грийнпийс - България"
Павел Антонов, съучредител на "БлуЛинк" - Мрежа за гражданско действие
Пламена Маринова, основател на "Климатека"
Радостина Славкова, координатор в екип "Енергия и климат" и "Млади За Земята" на екологично сдружение "За Земята"
Саша Безуханова, основател на Move.bg
Румен Карамихалев, икономист, Ovako, директор за Източна Европа
Румяна Иванова, изпълнителен директор на Българска фондация "Биоразнообразие"
Светлана Жекова, международен експерт по политиките за околна среда и изменение на климата
Симона Стилиянова, съосновател и управляващ партньор на "Основа", основател на Zero waste Sofia
Стойчо Наков, основател и собственик на Eco Switch и Station zero
Юрий Корнилев, консервационен биолог, докторант към БАН
