Хората малко говорят за себе си, още по-малко казват хубави неща на глас за себе си. 

Те са станали проводник на информация от медиите, на чужди размисли, смеят се на чужди радости, плачат на трагедии от друго село, слушат за катастрофи и приказки за чудовища от другия край на света, страхуват се от бури на друга планета, на войни, които неусетно са започнали да водят на първата линия. 

За тях любовта и смъртта са просто филм. Никой не умира и не се влюбва наистина. И никой нищо не казва всъщност. 

Всички са в тапа, стискат вакума между зъбите и не смеят да отворят духа от бутилката. В гърлото им има кокал.