Една от първите промени на новото правителство беше създаването на т.нар. Фонд за трансплантация, който да работи за подобряване на възможностите за трансплантация на български граждани в страната и в чужбина.
ББСС „Галъп интернешънъл” изследва обществените нагласи към темата за даряването на органи. Проучването е национално-представително за пълнолетното българско население и е проведено в началото на октомври по поръчка на вестник „Класа”.
Добрите новини, които изследването разкрива, са немалко.
- Изследването разкрива сериозна обществена подкрепа за дарителството на органи след смъртта за трансплантация. Почти 70% от пълнолетните българи подкрепят тази практика, а категорично против се обявяват само 12%. Най-висока е подкрепата сред хората от средната класа – почти 80% от тях оценяват положително даряването на органи за трансплантация.
- В същото време нито една социална група не изразява преимуществено отрицателно отношение. Съвсем малко по-въздържани в мненията си са представителите на турската етническа общност, но и при тях съотношението е 52% „за” срещу 22% „против”.
- Само около 7% от българите заявяват, че биха заявили отказ от даряване на органи, а над половината от анкетираните не планират да се откажат от това си право.
- Около 23% от анкетираните заявяват, че биха искали органите им да бъдат присадени на нуждаещите се болни хора, ако с тях се случи нещастие. Други 20% пък заявяват, че не им се мисли за това, но не изразяват отрицателно мнение по въпроса - те казват, че не биха заявили отказ от дарителство.
- Цели 41% от българите нямат никаква идея какво казва действащото законодателство по въпроса за даряването на органи.
- Други 23% пък живеят с грешната представа, че законът приема несъгласието като изходна точка: тоест, трябва изрично да изразиш съгласие за даряване, в противен случай се счита, че си против.
- Съответно, едва малко над една трета от анкетираните са добре запознати със закона и знаят, че според него е обратното: приема се, че всеки е съгласен да дари органи, освен ако изрично изрази отказ от дарителство.
- 67% от българите пък са на мнение, че дори човек приживе да е бил положително настроен и съгласен да дари органите си, то роднините му трябва да имат решаващата дума дали реално да се пристъпи към присаждане на органите на друг човек. По този начин дори твърдо взетото решение от човека приживе може да бъде пренебрегнато поради скръбта и/или по-консервативни възгледи на близките.
Огромната част от българите заявяват, че са получавали информация за темата даряване на органи в медиите. Около 11% са получавали някаква информация от личния си лекар или от други лекари. Що се отнася до бъдещо информиране по темата, българите биха разчитали по-скоро на медицинските лица и след това на медиите.
Провеждането на информационна кампания в лечебните заведения и в медиите би допринесло не само за запознаване на населението със законодателството и процедурите по въпроса, но и за повишаването на толерантността и солидарността на българите и спасяването на живота на много нуждаещи се. Все пак никой не е застрахован.
Изследването е национално-представително, проведено е през първите десет дни на октомври и обхваща 1001 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.
