Проповед в деня на свв. ап. Петър и Павел

На 29 юни Църквата Христова чества паметта на светите славни, всехвални и първовърховни апостоли Петър и Павел.

Св. апостол Петър още при призоваването му към апостолско служение благоговейно се прекланял пред Богочовека Христос и смирено и всесърдечно изпълнявал Неговата воля. Eвангелист Лука свидетелства:

"Веднъж, когато народът се притискаше към Иисуса, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, тоест на Петра, помоли го да отплуват малко от брега, и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече на Симона: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба!... Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше и кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред нозете Иисусови и рече: Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!...  И рече Иксус на Симона: Не бой се; отсега ще ловиш човеци" Върви след Мене! - Петър веднага оставил всичко и тръгнал след Него (5: 1-11).  

"И станал - по думите на свети Йоан Златоуста - уста на апостолите, из която се леело огнено слово". След Капернаумската беседа на Спасителя за целта на Неговото идване на Земята - да спаси човеците от греховете им и да встъпи с тях в духовно единение, мнозина от учениците и то именно ония, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го оставили. А Петър на въпроса на Иисус Христос, отправен към дванадесетте: "Да не искате и вие да си отидете?" с непоколебима убеденост отговорил: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живи!" (Йоан. 6:67—69).

Петър проявявал винаги особена привързаност и преданост към Господ Иисус. В Гетсиманската градина той се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Юда (Мат. 26:51). Когато се разнесла вестта за Възкресението на Господа, любовта на Петра го отправила към Христовия гроб и той поискал пръв да провери истината (Йоан. 20:3).

На брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците Си. Петър се хвърля в морето и се отправя към брега, за да посрещне Господа, и после на въпросите, отправени му от Иисус Христос: "Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?" Петър трикратно изповядал своята гореща обич и искрена привързаност към Него: "Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!" (Йоан. 21:5-17).  

Има само един момент от живота на апостола, който временно помрачава любовта и привързаността на Петра към Господа - това е отричането, за което сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: "Тая нощ преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене" (Мат. 26:34). Но Петър стократно изкупил своя грях. Светите евангелисти съобщават, че той се разкаял, паднал на земята и горко плакал (Мат. 26:75; Марк. 14:72). Свещеното Предание разказва, че даже до самата си смърт апостол Петър всяка нощ, когато чуел пеене на петел, с горещи покайни сълзи се покайвал.

На Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите, ние виждаме свети апостол Петър пламенно да проповядва на насъбралия се хиляден народ за Разпнатия и Възкръсналия Иисус Христос и хиляди хора повярвали.

От този момент до мъченическата си смърт апостолът обходил градове и страни, смело и дръзновено благовестял навсякъде - гонен, преследван и страдащ.

Той загинал мъченически в град Рим през времето на имп. Нерон, в 67 година: бил разпнат на кръст с главата надолу, понеже считал себе си недостоен да умре така, както бил разпнат Спасителят.  

Също така славно било служението и на другия велик избраник Божи - свети апостол Павел.  

Той не е бил очевидец на Господните дела, както е бил свети апостол Петър. Отначало Свещената история ни го представя като Савел, като гонител на вярващите в Христа. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го повикал за апостол: изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: "Савле, Савле, що Ме гониш?" А той отговори: "Кой си Ти, господине?" Господ каза: "Аз сьм Иисус, Когото ти гониш" (Деян. 9:3-5). И в душата на гонителя Савел настъпил коренен прелом. Той повярвал в Христа, станал Негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител на Христа и християните се превърнал в най-вдъхновен разпространител на благовестието Христово. Всичките си сили и дарби, целия си живот посвещавал в служение на Христовата Църква, особено между езичниците.

През целия си живот Павел с мъка и искрено разкаяние си спомнял за злините, които е причинявал на Божията Църква. "Аз сьм най-малкият от апостолите — пише той в Първото си послание до коринтяни - и не сьм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Църквата Божия" (1Кор. 15:9). Всичко постигнато в неговия земен живот той отдавал не на себе си, а на Божията благодат: "С благодатта на Бога съм това, което съм" (1Кор. 15:10). "На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово" (Еф. 3:8).

Божията благодат и сила в него го вдъхновявала, и той говорел пред царе и управници, пред мъдреци и невежи, пред юдеи и елини. И неговото могъщо слово, посветено върху разкриване на вечните евангелски истини, спечелило хиляди членове за Христовата Църква. Неговата ревност към проповядване словото Божие била безпределна: "Горко ми, писал той на коринтяни, ако не благовествам" (1 Кор. 9:16). И доволството, и бедността, и свободата, и оковите, и приятелите, и враговете, и животът, и смъртта - всичко послужило за слава Божия. Ден и нощ не само благовестял, но се занимавал и с труд, с работа, за да не обремени някого. На ефеските презвитери, събрани в град Милит, той казва: "От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха: сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце" (Деян. 20:33-34).

Затворен в тъмница и окован във вериги, той не пада духом, а е изпълнен с мир и радост: "Радвайте се винаги в Господа и пак ще река, радвайте се" - писал той на филипяните (4:4).

Апостол Павел бил посечен с меч в Рим през времето на Нерон в същата 67 година, когато пострадал там и свети апостол Петьр.  

Св. Йоан Златоуст пише в една от беседите си за апостол Павел:

"Но, възлюбени, и Павел е бил подобострастен нам човек, и той е имал тази природа, която имаме и ние. Само че той е показал велика любов към Христа и затова се е издигнал по-високо от небесата и се е сравнил с ангелите. И така, не само да му се удивляваме и не само да се чудим на неговите подвизи, но да се постараем, по неговото внушение (1 Кор. 4:16), да му и подражаваме, та след заминаването от този живот да се сподобим да го видим и да участвуваме с него в неизказаната слава, която да удостои Бог всички нас да я получим, по благодатта и човеколюбието на Господа наш Иисус Христос!"  

Да подражаваме на светите Апостоли, както те са подражавали на Христа! И от все сърце да им се молим с думите на църковния им тропар:

"Първопрестолни между апостолите и учители на вселената,
молете Владиката на всичко да дарува мир на света и на душите ни велика милост!"

Амин!