Искът за обезщетение срещу водещия в БНР Петър Волгин ще стане колективен, а срещу него се заражда същинска лавина от възмутени хора, които желаят да го съдят. Това стана ясно, след като депутатът от “Демократична България“ и собственик на издателство "Жанет 45" Манол Пейков обяви кампания за събиране на средства.

Вчера стана ясно, че 102-годишна жена от Лом е завела дело срещу Волгин заради негов коментар за народния съд. "Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд", е написал водещият във фейсбук през февруари.

В исковата си молба жената е посочила, че се е почуствала обидена от думите му, тъй като семейството ѝ е пострадало тежко от комунистическия режим. Тя посочва, че съпругът ѝ е бил извикан за справка и повече никой не го е видял. Две години по-късно е бил обявен за безследно изчезнал. Искът е за 5 хил. обезщетение, но е предявен пред Софийския районен съд частично – за 1000 лв. Причината е, че възрастната жена не може да си позволи държавната такса от 4% върху цялата сума. Адвокатът й пък започнал делото про боно.

Затова Пейков заяви, че започва кампания за събиране на парите за таксата, за да може искът да се предяви в пълен размер. По-късно той съобщи, че са му писали "десетки хора", които искат да се присъединят към делото. Най-вероятно те също ще водят отделни искове срещу Петър Волгин

Към момента процесът на 102-годишната жена срещу водещия от БНР не е започнал. По делото е проведено разпоредително заседание и съдът е указал да се плати държавната такса, която е 4% от иска.

А само за 4 часа Манол Пейков е получил куп писма на лични съобщения във Фейсбук от хора, които декларират, че желаят да се включат в колективния иск срещу журналиста. Пейков публикува част от писмата. Ето ги:

Здравейте! Бих искала да се включа в колективния иск срещу Петър Волгин. Дядо ми, [име], е изчезнал без съд и присъда след 09.09.1944 г. Името му е на паметника на жертвите.

* * *
Здравейте, чичо на баща ми от Врачанско, земевладелец и търговец на едър рогат добитък, бил убит от Народния съд, след него дядо ми, бащата на татко, е бил в Белене, чичо ми на 18 г. е бил в затвора, татко е имал избор – или затвор, или на война. Нямам представа какви данни са нужни за присъединяване.
* * *
Здравейте, Чичото на майка ми [име] е разстрелян от Народния съд.
[Име] изселена. Баба ми [име], дядо ми [име] (син на генерал [име]) и майка ми изселени.
Другата ми баба [име] (внучка на генерал [име]) изселена.
Дядо ми поручик [име] е мобилизиран и участва във втората фаза на Отечествената война. Ранен е тежко през март 1945 г. при Драва-Соболч и макар да получава орден за храброст, като царски офицер е следен и преследван от комунистическата власт.
* * *
Здравейте! Бих искала да се включа в иска. Аз лично не съм директно пострадала, но на моя баща не му е било позволено да следва, като син на враг на народа. Въпреки много добрият успех. Дядо ми е лежал в Белене.
В годината на промяната бях на 19 и напуснах България, татко ми почина преди две години, съжалявам че не успях да си поговоря повече с него на тази тема, като чели за това не се говореше у дома. Не трябва да се забравят тези престъпления и тази смела възрастна жена трябва да бъде подкрепена.
* * *
Здравей, моля да включиш баща ми [име], роден на [дата] в с. Делейна, обл. Видин.
* * *
Здравейте, имам роднина, съден от Народния съд, без да е извършил престъпление, и убит в затвора. Желая да се включа в иска.
* * *
Аз съм правнучка на мъж, които е прекарал 10 години в Белене. Прабаба ми е била изселена с 4-те си деца от Кресна в някой от селата в северна България. Едно е тези деца е моята баба по бащина линия.
Всички тези хора си отидоха без да получат никаква морална компенсация за това, което този режим им е причинил. Не искам тяхната история да бъде забравена, за да не се налага след няколко поколения тя да се повтаря. Бих желала този иск да бъде от името на прадядо ми, ако това е възможно.
* * *
Здравейте! Тъй като моето семейство е пряко засегнато от действията на съда, а съдбата на моята баба (слава богу все още жива - на 89 години) е много подобна на сина на дамата от град Лом, бих искала да се включа в инициативата по удачен начин.
* * *
Здравейте, бих искала да се включа в колективния иска срещу Петър Волгин. Имам морални и лични причини за това – прадядо ми е бил арестуван и подготвен за изпращане в Белене. Разминал се е на косъм и с много усилия от страна на приятели. Бил е счетоводител – собствен бизнес и плащал за уроци по цигулка на дъщеря си – моята баба. Хвърляли са камъни по прозорците на къщата му на ул. Странджа в София и са викали "мръсен буржоа" – разказано от баба ми. Последвал е арестът.
* * *
Здравейте, моят дядо има същата съдба като съпруга на госпожата от вашия пост. Пари не искам, но искам този плъх да гние в нищета, докато цял живот изплаща огромни глоби. Мога да помогна със средства и бих се включил в иск. Моля, пишете, когато стане ясно какво е необходимо и с какво мога да съм полезен, благодаря!
* * *
Здравейте, готов съм да се включа. Дядо – върнат в кочвчег по майчин линия. Единствено праотеца ми е бил пуснат да надникне. След това от жизнерадостен човек почти не е говорил.
Братът на дядо ми, по бащина линия, го взимат на 05.10.1947 г. Неизвестно е къде е погребан.
Любопитното е, че той е роден на 06.05, а го взимат 05.10. Брат ми е роден на втората дата, аз на първата.
* * *
Здравейте, бих искала да се включа в колективния иск срещу Петър Волгин. Имам дядо – Илия Цветанов Динков, който е бил осъден от “Народната власт” и е бил затворен в Белене 11 години. Като му е конфискувано и половината имущество.
* * *
Здравейте! Прадядо ми е ген. [име], началник на Военната академия и командир на жандармерията, преди през 45-та година да бъде разстрелян на Народния съд. Категорично искам да се включа в иска както и ако има нужда от финансова или друга подкрепа както и ако имате нужда от повече мои данни.
* * *
Здравейте, ако адвокатът на госпожата счете, че възможно, бих искала и моето семейство, в частност аз, да бъда добавена, като по този начин се надявам и дядо ми и прадядо ми да получат някакво възмездие.
Прадядо ми е генерал [име] от царската армия. Родом е от Разград. След събитията от 44-та година е осъден от Народния съд и отведен в Белене. Семейството му е изселено, а земите му и къщата иззети. Той никога не излиза от Белене. Жена му умира без да знае дали той е жив или умрял. Тялото му никога не ни е върнато и съответно не е погребан. За смъртта му дядо ми – [име], разбира след разсекретяването на архивите и името му е вписано на паметните плочи пред църквата в градината пред НДК в София.
Излишно е да Ви описвам семейната трагедия. Бих направила всичко да намеря извършителите на убийството му (по разкази на други от Белене, в последствие освободени, прадядо ми е бил оставен да гладува, но понеже не "умирал достатъчно бързо" е бил зверски пребит и даден на прасетата), но надали някога това ще стане. Но ако мога да накажа поне един комунист, бих участвала с всички сили.
Готова съм да предоставя малкото документи, които имаме свързани със смъртта на прадядо ми.
* * *
Добър ден, искам да се включа в колективния иск. Прадядо ми е осъден от Народния съд.
* * *
Здравейте, искам непременно да се включа в искът заведен от адвоката на 102-годишната госпожа срещу Волгин. Имам съвсем личен мотив за това – баща ми [име] бе обявен за враг на Народа и бе въдворен в лагерите около Перник Куциян и после Богданов дол… само защото идва от семейство на фабриканти.
Дядо ми е имал фабрика за керемиди и кожи. Баща ми, най-добрият и фин човек когото познавам, беше с провален и съсипан живот и ние, цялото семейство, понасяхме последствията от това. Благодаря за вниманието и възможността за макар и закъсняло възмездие в паметта на баща ми!
* * *
Здравейте, имам роднини, които са лежали в Белене след 9 септември 1944 и техни деца разстреляни без съд и присъда след преврата. Ще се радвам ако мога да взема участие. Мога да представя родословно дърво, писма от Белене и други исторически документи за случилото се.
* * *
Здравейте,
Моят прадядо по майчина линия – [име], роден на [дата], е убит от комунистическият режим, след като е измъчван в периода 1947–1950 г.
[Име] е съратник и подръжник на Никола Петков и участва в подготовката на изборите след 9-и септември в районите на Горна Оряховица и Велико Търново.
По тази причина, след като комунистическата власт погва Никола Петков, моят прадядо е арестуван и откаран в милицията, където е жестоко пребит и измъчван, а след това е закаран тайно в лагера Куциян край Перник.
Всичко това се случва без официално обвинение или присъда. Никой от неговите роднини не е знаел дали е жив или не; ако е жив – къде е. Съселянин на дъщеря му (моята баба) й казва, че вероятно е жив и е в Куциян, защото има малко толкова високи мъже като него (бил е 203 см).
В началото на 1950 г. е откаран в болница в София в много тежко състояние. Там млад лекар го съжалява и му дава морфин срещу болките, за което е уволнен от болницата. Изписват го от болницата, за да умре вкъщи, което се е случило на [дата] в с. Дединци, Златаришка община. Тази история ми беше разказана още като малък, така че съм бил наясно с истинското лице на комунистическия режим.
* * *
Здравейте, нямам роднини пострадали сериозно от комунистическата власт. Имам обаче съществени лични основания да се включа в колективния иск, най-малкото защото съм част от поколението, което е жертва както на комунизма, така и на посткомунизма. Горкият Волгин също, ама не го разбира.
* * *
Здравейте, бих искал да се включа. Прадядо ми [име] е обявен за “враг на народа” – били са му отнети земи и имущество, а баба ми не е била допусната да се запише в университет, понеже е била негова дъщеря.
Не знам как стоят нещата правно – към момента не разполагам с материални доказателства за тези факти, но съм готов да потърся такива, заявя информация по ЗДОИ или други източници, стига да знам какво е необходимо.
* * *
Моят дядо е лежал 9 години в Белене. Бил е царски офицер. Но е съден от военен съд – делото се е казвало "Военен съюз". Поне така твърди майка ми. Аз не намерих нищо в интернет.
Обвинението му е било, че е членувал в такъв съюз, което не отговаря на истината. На майка ми й е било отказано да следва френска филология и са я пратили да учи физика (може би, за да я измъчат там и откажат, но не знаят с кого са имали работа).
Много бих искала да се включа към колективния иск, ако е възможно.
* * *
Здравейте, бих искала да се включа в груповия иск срещу Волгин. И двамата ми дядовци са потърпевши. Единият е безследно изчезнал, а другият лежал в Белене и оцелял по чудо.
* * *
Здравейте! Ако образувате колективен иск, моля да ме включите. Моят дядо, както и много други са дали живота си по време на престъпния комунистически режим и заслужват друго отношение от обществото.