Епидемиологът и инфекционист проф. Тодор Кантарджиев успокои ужасените от прогнозите за холера, салмонелоза и коремен тиф в Черно море при българските плажове. И заяви, че вероятността от зарази, идващи по линия на разрушения от руснаците украински язовир "Нова Каховка" и последиците от това, е изключително минимална.
"Самлонелата обядинява голяма група микроорганизми. Това са над 2000 вида микроби, които могат да причинят заболяване, само ако са в неправилно съхранявана храна. Единствената салмонела, която може да представлява опасност в момента, при голям разлив на река със засягане на септични ями, е салмонела тифи – причинителят на коремния тиф и паратифовете. Това е опасното.
Не съм привърженик на това да се плашат хората и да се говорят страхотии, но по принцип при всеки разлив, който е свързан с отнасяне на септичните ями, там където са фекалните води и преливниците, има опасност от разпространение на тиф и от разпространение на хепатит А, чревни бактерии и раневи инфекции", коментира професорът в интервю за "OFFNews".
И добавя:
"Когато става дума за изтичане на водите в Черно море, трябва да се имат предвид няколко неща. Първо, много силната самоочистваща сила на морската вода, вследствие на слънчевото греене и разреждането на водата. Рискът се минимализира. Вероятността по нашето Черноморие да се появят патогенни микроорганизми, които да предизвикат заболявания у хората, е много, много, много ниска".
Проф. Кантарджиев, който бе част от Националния оперативен щаб, действащ по времето на пика на ковид епидемията у нас, припомни епидемичен взрив от холера не къде да е, а в Одеска област и самия град Одеса (на Черно море - б.р.), от 1970 г. "Тази бактериална инфекция е създавала доста проблеми в нашия географски регион преди 100 години. В момента холерата не представлява голяма опасност. Първо, защото има лабораторни средства за диагностика, които могат да я докажат много бързо, и второ, има възможност за лечение с антибиотици, когато са правилно назначени", коментира още той. И добавя, че рискът холера да се пренесе по този път у нас към плажовете е де факто невъзможен.
"Мъртви животни, гробища, загробване на човешки и животински трупове - това се говори, за да се създаде страх и паника. Лично аз не съм склонен да го вярвам, но казвам, че за хората, които са на място, опасност са лептоспирите, с които могат да се заразят чрез раничките по кожата, газейки в този разлив", убеден е професорът.
Бившият директор на НЦЗПБ уточнява, че опасно е заразяването с коремен тиф при неконтролирано водоснабдяване.
"А това, че когато фекални ями се излеят в реката, ще бъдат намирани чревни патогени като причинителите на дизинтерията и салмонелата, за мен е нещо напълно нормално и очаквано. Ако говорим за акваторията на Черно море, извън Одеския залив, вероятността водни маси да пренесат някаква зарази е много малка".
Професор д-р Тодор Веселов Кантарджиев е роден в София на 24 декември, 1955 година. Завършва Медицинска академия София през 1981 г., като лекар. От 1981 до 1982 г. работи в гр. Белово, от 1982 г. е научен сътрудник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА. През 1986 г. придобива специалност Микробиология, през 2001 г. Клинична имунология, а през 2004 г. Епидемиология на инфекциозните болести. Доктор по медицина е от 1991 г., а от 2008 г. е доктор на медицинските науки. От 1988 г. е в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Ръководил е лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. - отдел "Микробиология", впоследствие оглавява НЦЗПБ. Председател е на Българската асоциация по микробиология. В момента е съветник по здравни въпроси на Столична община.
