50-годишната пловдивчанка Донка Велева и приятелката й Габриела са сред 400-те жертви на полицейския произвол в пловдивската дискотека "Бушидо", където униформени са обискирали почти до голо всички посетители.  Двете жени са били на парти, когато се озовали в центъра на полицейската вакханлия. Днес те разказаха за унижението, на което са били подложени. Ето свидетелството на Донка Велева пред медиите в Пловдив:

"Вечеряхме в съседното заведение "Джанъм" и към 00,30 ч. се преместихме в "Бушидо". Към 01,10 нахлуха доста полицаи, може би 30-тина. Проверката продължила около час и 20 минути, при което през тези 20 минути ние искахме да отидем до тоалетна. Никой не ни позволи. Казаха - сега не може. Ще изчакате да приключи проверката.

След малко пак попитахме. Отново ни отказаха, при което поискахме да си тръгнем. Казаха, че няма как. Но ние се облякохме, взехме си нещата и се запътихме към изхода на заведението. Поискахме да си тръгнем, при което полицаят каза, че може да си ходим само ако ни обискират, събличат, проверят, напишат протокол и така нататък.

Отказвахме до някое време, но просто нямаше как. И започна проверката. Вкараха ни в една стаичка. Бъркаха ми под сутиена, събуха ми панталона и горнището. В обувките ми бъркаха, в чантата ми бъркаха... След това казаха-може да се облечете. Беше много грозно. Досега не ми се е случвало толкова бруталнонавлизане в личното пространство. Аз съм жена и не е приятно такова отношение. Накрая подписахме протокол и ни пуснаха да си ходим.

Това беше един безпрецедентен акт, по мое мнение. Аз за разлика от младите хора, които посещават много често заведенията, не съм от тях, но бих се радвала да има все повече такива като нас. Но наистина лично аз на 50 години се почувствах изключително унизена. В дискотеката имаше хора от различни възрасти. Някой да те накара  да се съблечеш, без твое желание да те пипат, да ти бъркат в личните вещи, да се държат с теб като престъпник. Ето това нещо е, което мен най-много ме срази.

Нека има проверки - това са нормални неща, но това беше тенденциозна акция. Стоейки час и половина, задавахме въпроси на полицаите, които бяха около нас. Ние искаме да си ходим. Те казаха "Не, неможете". И тогава аз лично попитах с какво право мен ме задържат.

Искам заповед лично срещу мен или искам обвинение да видя, за да могат да си понесат последствията. И тогава вече бяхме принудени да бъдем съблечени, да бъдем пипани навсякъде. Дадоха ми протоколи за обиск и може би след нас почти никой не излезе, защото доколкото разбрахме, и протоколите им свършиха.

Имаше наши познати, с които впоследствие обсъдихме ситуацията. Техният обиск е бил в тоалетните,  което е изключително нехигиенично. И то говоря за момичета. Защото чух, че имало обособени помещения, в които са ни събличали. Но не, не е така. Всички дами, които искаха да ходят до тоалетна, бяха принудени да се съблекат. Аз не съм влизала, не съм го видяла, но те казаха, че са били събличани. 

В началото мислех да си премълчим, но след това решихме, че имаме права и трябва да ги защитим. Правата на жените и правата на хората. Няма никой право по този начин, без да има някаква причина да се накърнява личното пространство. Пуснахме жалби в прокуратурата и ще си търсим правата докрай".