Не се работи – почитайки християнската традиция, на Цветница не е подходящо да се работи, особено тежък физически труд.

На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха.

Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите поискали от Христос да забрани на народа да ликува, на което той им отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.

Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В България празникът има и национално значение, свързан с връзването на върбови клонки. Върбовите клонки символизират нов живот, пробуждане и надежда, които са основни мотиви на пролетта и Великденските празници. При нас е традиция да се връзват върбови клонки, които се носят в храма и се осветяват от свещеник. След това те се завръщат у дома и се прикрепват на входната врата или някое друго видимо място, за да предпазват дома и семейството от зло.

На някои места в България се спазва един много интересен обичай с тези върбови клонки. С тях се “удря” по гърба на членовете на семейството или близките роднини като по този начин се смята, че това ще ги предпази от болести и всякакви зловредни влияния.

На Цветница е важно да се почисти дома, за да може да влезете в Страстната седмица на чисто.

Освен това, на Цветница се празнуват имен дените на всички, които носят имена, свързани с цветя, както и тези с имена, произхождащи от библейски имена като Цветан, Цветелина, Вълчо, Лазар и др.

За празника има някои обичаи, които не се препоръчва да се изпълнят на Цветница:
Не се работи – почитайки християнската традиция, на Цветница не е подходящо да се работи, особено тежък физически труд.
Не се измиват дрехи – тъй като това се смята за неуважение към празника.
Не се карайте – трябва да има само положителни емоции
Не се изхвърля останалата храна – смята се , че по този начин си изхвърляте късмета.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да им донесат нещо, поради което се извършват и поминални обреди.

Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла.

Прекадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което забучват върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.