Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

Едно от последните изменения в Закона за закрила на детето указва, че лицата между 14- и 18-годишна възраст не могат да бъдат на обществени места след 22 ч, без да са придружени от родител или настойник.

Спазват ли това родителите и дори, преди да си зададем въпроса дали се спазва, знаят ли, че съществува ?

Едва 28% от пълнолетните българи са наясно, че в страната има някаква форма на действащ вечерен час за децата. Това показват данните от най-новото проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”, проведено в края на септември малко след началото на учебната година.

Нещо повече, нивото на запознатост на българите с наличието на този закон е ниско дори сред родителите на ученици – едва 35% от хората, живеещи в домакинство с поне едно дете в ученическа възраст, знаят, че има вечерен час. При това, всеки трети от тези родители, които декларират, че знаят, че има такъв, посочват грешен час.
Сред хората, които нямат ученици вкъщи, положението е дори по-лошо. От чувалите в национален мащаб, че има някакъв вечерен час, едва 19% го посочват вярно, а 73% се затрудняват дори да предположат какъв би бил той.

Тоест, в крайна сметка, едва около 24% от родителите на деца във възрастовия диапазон 7-18 години знаят в колко часа да приберат децата си вкъщи, за да спазят закона. А сред останалите възрастни, които не са родители, само приблизително един от 10 е в състояние да прецени дали тийнейджърите, които вижда вечер, са в нарушение на закона или не.
Чудно ли е тогава, че полицейските проверки по дискотеките и другите нощни заведения редовно откриват непълнолетни, а дори и малолетни лица без родители или настойници. Някой би възразил, че непознаването на закона не извинява неспазването му, но може би все пак е по-добре да протече някаква дори и минимална осведомителна кампания по въпроса.

Най-висок дял на запознатите с наличието на вечерен час за непълнолетните регистрираме сред жителите на столицата. В София, изглежда, се провеждат повече и редовни полицейски проверки и в резултат близо 50% от столичаните са наясно със съществуването на закона. Софиянци са най-запознати и с точния час по закон – 22 ч.

В същото време, 37% от родителите на деца в ученическа възраст смятат, че няма проблем децата да ходят на дискотека преди навършване на 18-годишна възраст, като най-толерантни са тъкмо родителите на тийнейджъри между 14-17 г. На обратното мнение са повече от половината. С други думи, родителите са раздвоени между идеята за още по-строги забрани и усещането, че ако тийнейджърите искат да се събират някъде вечер, нищо не може да ги спре. Така че най-приемливо изглежда да се положат усилия да се спазва сегашното ограничение, за което повечето хора, родители или не, всъщност не знаят, отколкото да се въвеждат нови, по-радикални забрани, които съвсем малко родители на тийнейджъри са склонни/могат да спазват.

Донякъде успокоява фактът, че макар и незапознати, повечето българи смятат, че вечерният час трябва да е 21 или 22 часа. Както е сега. Не знаем какви са санкциите по закон, ако има такива, за неспазване на сегашния вечерен час. Можем само да се надяваме, че голяма част от родителите все пак следят децата им да са вкъщи до това време. Дори и без да са наясно с предписанията на закона. Убедени сме обаче, че не е нужно да се случи отново трагичен инцидент с деца или тийнейджъри по заведения вечер, за да се върне въпросът за знанието и спазването на вечерния час отново в центъра на вниманието на медии и институции.

---

Изследването е национално-представително, проведено е през вторите две седмици на септември и обхваща 983 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---