Министърът на финансите Симеон Дянков определи в Кърджали проекта за изграждането на каскада „Горна Арда” като много добър и за пример, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
Финансист №1 в държавата пристигна в късния следобед и подчерта, че „Горна Арда” е икономически проект, който е много добре обоснован, има смисъл и като енергиен проект, и като проект, около който може да се развие друг тип индустрия”. Той посочи, че „това е проект, за който правителството е решило, че е необходим и е направило всичко възможно, за да подпомогнем инвеститорите”. „Това всъщност е един пример на проект, който, вместо да се чудим как да намерим 12 милиарда евро за строежа на АЕЦ „Белене”, да мислим за други по-малки проекти, които съвместно можем да си осигурим енергийните нужди”, заяви Дянков. След около месец ще бъде завършен икономическият анализ, от който, според финансовия министър, ще стане ясно, че България няма нужда от АЕЦ „Белене”. „Това е много скъп проект, а България трябва да спестява повече от енергия в бъдещето, трябва да се прави саниране на сгради. Т.е. трябва да минем изцяло към тази тема, която е основна в страни като Австрия, Германия, в голяма част от ЕС. Не да се произвежда повече електроенергия, а да се спестява повече и да се премине към по-малки алтернативни енергийни източници”, подчерта Дянков. Запитан дали държавата ще се намеси с подкрепа за общините, в които се очертава голям дефицит, той отсече, че ще им се наложи да се оправят сами. „Дефицитът в общините е около 300-320 милиона на този етап. На национално ниво той е над 540 милиона. Правителството няма да се намесва в разрешаването на дефицита в общините. Ние имаме дефицит, те имат дефицит и като добри собственици трябва не само да се надяваме на държавната хазна, а през следващите няколко месеца се налага, общо взето, да затегнем коланите и да преодолеем тежката ситуация”, посочи Дянков. Според него най-тежката ситуация всъщност ще бъде през следващите 3-4-5 месеца. „С две думи, ще оставим общините да се оправят сами, като ще направим изключение само по няколко по-големи инфраструктурни проекти, които са почти завършени или са пред приключване”, поясни министърът. Ако обаче тези проекти не се завършат преди зимата, щяло да стане „много трудно, тъй като те са главно за пътища”. Там държавата непременно щяла да помага. „Днес премиерът ми нареди да отпуснем пари за такъв проект в Ямбол, в Благоевград. Гледаме проект по проект и там, където са крайно необходими заради безопасността на движението, те трябва да приключат преди да дойде зимата. Но за всички останали проекти и ние нямаме пари, и общините нямат”, каза още Дянков. Той изрази надежда всички министри да последват примера му за за 11-процентови съкращения, иначе те щели да имат по-малък бюджет за следващата година. „Тези 11% вече са съкратени, а до края на годината ние ще свием допълнително 3,5%. Така, че финансовото министерство е първото, което направи оптимизация, а Министерският съвет достигна близо 20%”, похвали се министърът. До 1 ноември той очаква всички министри да то информират писмено по какъв начин ще направят оптимизацията в техните ведомства. „Защото не може във време на криза, когато частният сектор страда и съкращава, държавата да си увеличава щата и да се прави, че все едно няма криза”, аргументира се Дянков. Той огласи още, че „няма да има нито добавки, нито 13-а пенсия, нито 13-а заплата”. Това се налагало заради дефицита. „Намираме някакви приходи оттук-оттам, особено от митниците – от акцизите започват да идват по-големи постъпления, но те отиват главно в инфраструктурни проекти и в здравеопазването, където дефицитът също е голям”. Според финансиста проектът за бюджета за 2010 г. е тежък и балансиран, което означавало, че в първата част на годината няма да има много пари. Надеждите му били, че с актуализирането на бюджета в средата на годината приходите ще се вдигат и ще могат да се покриват някои от задълженията, „които са и към общините, и към някои от приоритетните инфраструктурни проекти”.
Финансовият министър Симеон Дянков отговори и на други въпроси на БГНЕС в Кърджали, преди да бъде приет в кабинета на директора на местната НАП.
-Смятате ли, че Кърджали действително е бил привилегирован по отношение на финансирането?
-Определено Кърджали досега е бил привилегирован по отношение на финансирането, но пък няма причини отсега нататък също да не получава добри финансови помощи от държавата, защото всички граждани са еднакви пред МС и парламента. Така, че Кърджали действително в миналото е получавал повече пари от останалите общини. Това го знам, защото познавам финансовите резултати - в тази община са идвали доста повече пари средно на човек, отколкото в другите.
-А каква е била мотивацията за тази привилегия – политическа, или се е отчитала спецификата на този планински район?
-Този планински район не е по-специфичен от Смолянския, Троянския и други планински региони в страната. Така, че причината да се наливат повече пари е била чисто политическа. Но в момента пак има политика, но тя се базира на равнопоставеността на всички български граждани и така ще продължи занапред и за разлика от предишното правителство, което е наливало тези пари, без да ги е имало в бюджета. Ние затова сме сега на този дефицит. Ние имаме много по-добра икономическа политика – виждате реформите всеки месец, виждате дефицита на месечна основа за септември е вече 9 пъти по-малък от този за юли. И като излезем от кризата, ще имаме много повече пари в хазната, отколкото предишното правителство и ще ги харчим по-добре. Така ще има повече пари и за Кърджали.
-На коя страна, в която сте работил по кризисно спасяване, ви прилича българският батак?
-Българският батак ми прилича най-много на този в Словакия след 1998 г., когато тя 8 години беше управлявана от комунисти. И това беше всъщност последната страна в Средна и Източна Европа, която преименуваната комунистическа партия продължаваше да води. Те бяха извън НАТО, нямаха преговори за присъединяване в ЕС и т.н. През 1998 г. влезе дясноцентристко правителство като нашето на ГЕРБ и в период от 6 години Словакия влезе в НАТО и в ЕС. Словакия стана страната с най-много чуждестранни инвестиции, страната с най-добър икономически растеж, страната, която първа влезе в Еврозоната от останалите в Централна и Източна Европа. За цяла Европа Словакия е страната, която отбелязва икономически растеж за тази година. Аз искам ние да повторим това, което те постигнаха за 6 години. Аз участвах в този процес като част от работата си в Световната банка.
-На нас 6 години ще ни стигнат ли да изплуваме от батака?
-Определено ще ни стигнат 6 години. Първите 1-2 години ще са за оправяне на батака и за строене, и излизане извън кризата, където, според мен, се справяме много добре, но още няколко месеца ни трябват. А оттам нататък и за големите реформи – в здравеопазването, в отбраната, в енергетиката, в този сектор изобщо не е имало преструктуриране от социализма и сме много зависими от Русия, което трябва да се промени. България трябва да стане страна с енергиен сектор, който е ориентиран към Европа, а не към миналото ни, към социализма.
-Видяхте ли прословутото „Водно огледало”, струва ли си парите?
-Видях го. Всичките тези пари аз бих ги внесъл в нещо друго, което дава икономически облаги на населението. А Огледалото – разглеждаш го, интересно е и след това какво? Доста сме далеч от Амстердам, много огледала ще ни се наложи да построим.
-Кога ще дойде еврото в България?
-То ще дойде у нас в края на първия ни мандат

/БГНЕС/