България и Румъния - две емигрантски страни - спешно трябва да вземат мерки за своите граждани, които се връщат от чужбина. Това заяви специално за БГНЕС Патрик Кордон - експерт от Европейската федерация по храните и селското стопанско и туризма.
Той е един от авторите на доклада "Повишаване на капацитета на социалните партньори от новите държави-членки" и участва в проекта "Миграция, заетост, социален диалог и предизвикателства пред социалните партньори от новите страни - членки и страни кандидатки в сектор Земеделие". Като част от представянето на тази мярка в София се провежда двудневен форум за "Предизвикателствата пред социалния диалог в сектор Земеделие в новите страни-членки и страни - кандидатки".Има два типа мерки, които трябва да бъдат предприети - какво да се направи с трудовия стаж извън страната - това е въпросът за пенсиите. Втората мярка е как да бъдат реинтегрирани при връщането си. Необходимо е да се помисли как стотиците хиляди работници, които се връщат в родината си, да се реинтегрират на пазара на труда. Мнозина от емигрантите българи и румънци, които преди години са заминали в чужбина, се надяват и желаят да останат на работа извън страната си. Това е поради кризата и поради условията в България и Румъния. От друга страна доста хора предпочитат да си останат при корените, да не напускат дома си - това е естествена човешка нагласа. Не можем да говорим обобщено. Има два аспекта на емигрантите в чужбина. Трудният елемент са хората без квалификация. За съжаление, точно тази група хора са тези, които отново заминават заради кризата, която преживява сега страната. Квалифицираните емигранти, които имат стабилни позиции в приемната страна поставят нови два въпроса. Високо подготвените кадри, които напускат родината си, създават проблем за своята страна, защото се наблюдава отлив на квалифицирана работна сила. От друга страна, хората без образование, без квалификация като отидат в чужбина добиват знания, умения, квалификация. За правителствата и държавните институции в България и Румъния стои въпроса как да използват тези знания и умения на своите граждани, които се връщат у дома. Тези знания и умения могат да ускорят необходимите промени в двете по-нови членки на ЕС. Мигрантите, които са се върнали имат друга нагласа за работа, други трудови навици. Тези, които са работили в чужбина са били в досег с други социални системи, те се връщат в значителна степен духовно и интелектуално обогатени. Българското правителство не трябва да изпуска този капитал, допълни Патрик Кордон.
Миграцията допринася за икономическия растеж на приемащата страна, каза в доклада си пред конференцията евроексперта Кордон. В Испания за 10 г. - от 1996 до 2006 г. има увеличение с 30 % на Брутния вътрешен продукт благодарение на имигрантите. В преобладаващата си част мигрантите са хора в трудоспособна възраст - до 45 г., които подпомагат и родната си икономика като изпращат пари на своите роднини. За осем години /от 2001 до 2009 г./ е намалял с 50 % броя на емигрантите от България. По световни данни, през 2007 г. българските имигранти са се стабилизирали в страните, където са се установили. Интересен е факта, че от Румъния има най-много имигранти в европейските страни. Същевременно Румъния приема работници от Изтока - около 10-15 хил. китайци се вливат в работната сила на тази страна, каза Патрик Кордон. По данни на ЕВРОСТАТ /Статистическата служба към Европейската комисия - бел. ред/, над 1 млн. работници от България и Румъния са отишли да работят в страните от "Стара Европа" през 2007 г. Около 53 на сто са в Испания, 29 % - в Италия. От около 21,5 млн. румънци днес около 2 млн. работят в други страни. Масовото завръщане на български и румънски работници не е предвидено в страните по произход на тези хора, допълни Патрик Кордон.

/БГНЕС/