Тези дни в Париж се провежда сесията на ЮНЕСКО, на която ще бъде утвърден и новият генерален директор на организацията - бившата българска посланичка във Франция Ирина Бокова, която е първата жена на този пост.
Въпреки че официалното й утвърждаване на поста ще се проведе едва на 15 октомври, Ирина Бокова знае още от сега, че на културната организация на ООН й предстоят големи промени: "ЮНЕСКО трябва да предизвиква повече внимание. Трябва да играе по-активна роля в диалога между културите, при разговорите за климатичните промени и справедливото разпределяне на водните ресурси. ЮНЕСКО не е постигнала досега достатъчно в областите наука, иновация и нови технологии." Изборът на Ирина Бокова начело на световната организация в края на септември се превърна в истинска война на нерви. За фаворит за поста се смяташе всъщност египтянинът Фарук Хосни. В навечерието на вота обаче египетският министър на културата се дискредитира с някои свои антисемитски изказвания - например, че не може да приеме книги на еврит в египетските библиотеки и че, доколкото въобще ги има, тези книги би трябвало да бъдат изгорени. Може ли човек с подобни идеи да стане представител на свободата на духа и културното разнообразие по света? Не, беше отговорът на френските интелектуалци и на носителя на Нобелова награда за мир Ели Визел. Настроението спрямо египетския кандидат за поста генерален директор на ЮНЕСКО се променя. Петия тур на гласуването изненадващо печели на мнозина непознатата българка Ирина Бокова. Египтянинът Хосни е възмутен.
Бокова бързо доказва качествата си - умението да се налага, като същевременно остава дипломатична. Първият й разговор е със съперника й за поста - Хосни. Тя иска да обмени идеи и да си сътрудничи с него. Бокова иска да реформира ЮНЕСКО. Да създаде по-строга структура, да провежда по-целенасочени проекти. Защото организацията, в която членуват 193 страни, обединява почти цял свят. Но за сметка на това бюджетът на ЮНЕСКО е оскъден. За Бокова има три приоритета - хуманизмът, толерантността и културното разнообразие. 57-годишната българка разчита и на опита си от живота в едно общество, преминало през социализма и демократичните промени: "Ние от бившия Източен блок имаме опит в обновяването на обществените структури. Знаем как се постига напредък и как трябва да се подходи към икономическите и социалните проблеми. Тук е и моята сила. Знам, че си заслужава да се борим, защото успехът е истинската награда."

/БГНЕС/