От създаването на Ал Кайда през 1989 г. на Запад е имало 60 терористични заговора, зад които стоят 46 различни групи, твърди Марк Сажман, бивш служител на ЦРУ в обширно интервю пред в. "Монд".
Това са само заговорите, стигнали до по-сериозна степен на осъществяване. Въпросните групи са принадлежали към мрежата на Ал Кайда или са действали от нейно име. Първата вълна терористични заговори и атаки е през 1995 г. и емблематични за този период са действията на алжирската Въоръжена ислямска група във Франция. Втората вълна, през 2004 г. е реакция на войната в Ирак. След 2004 г. вероятността за удари на Ал Кайда на Запад намалява. След този период се наблюдава зачестяване на индивидуалните терористични актове. От посочените 60 терористични заговора, 14 достигат до успешно извършени терористични актове - 9 са дело на ВИГ, два на Ал Кайда /11 септември 2001 г. в САЩ и 7 юли 2005 г. в Лондон/ и три, инспирирани от Ал Кайда /Световният търговски център през 1993 г., атентатите от 11 март 2004 г. в Мадрид и убийството на Тео Ван Гог в Амстердам през 2004 г./.
Терористите, действали на Запад по правило са обучавани в две страни - Алжир и Пакистан. Забелязва се тенденцията, че обучените там имат по-голяма "успеваемост" - в 20 % от случаите извършват терористични актове, а за останалите това важи в 9% от случаите. През последните 20 години на Запад са действали около 400 ислямисти, които могат да бъдат опеделени като "истински" терористи. Най-голям е рискът за Франция и Великобритания заради имиграционните политики на тези две страни и заради начина, по който са третирани имигрантите "второ поколение". Освен това в тези две държави ислямистките терористи често са хора, израсли там и имат поддръжка от страна на местни лица, докато 19-те атентатори в САЩ през 2001 г. не бяха американци, а внедрени отвън.
През годините се промени и профилът на терористите, отбелязва експертът. През 90-те това бяха обикновено доста образовани хора, често дошли от Близкия изток, за да учат на Запад. Такъв беше и случаят с повечето атентатори от 11 септември. След войната в Ирак все по-често това са младежи с минало на дребни престъпници. Възрастовата граница на отявлените последователи на ислямисткия джихад също падна - от средно 26- годишни през 90-те на 20-годишни сега. Единадесети септември и войната в Ирак изиграха ролята на повратна точка в начина и широтата на осъществяване на терористична дейност. Тероризмът изплува от една антикултура на протеста...и стана по-популярен. Ал Кайда обаче няма хора, натоварени с функцията да вербуват за бъдещи терористични актове и се надява на доброволци, твърди още Сажман. Още повече, че много от водачите на терористичната мрежа бяха убити през последната година в Пакистан при американските бомбардировки. Остават Осама бен Баден и Айман Аз-Зауахири, който така се крият, че вече са им нужни седмици, за да могат да разпространяват посланията си. САЩ са основен прицел на терористични атаки от страна на ислямистите от самото начало, още през 1993 г., но Вашингтон осъзна истински заплахата едва след 11 септември.Вашингтон допусна стратегически грешки. В периода около 11 септември ЦРУ имаше доминираща роля, но тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд пожела "да хване юздите". И когато военните изместиха ЦРУ, стана провалът. Ръмсфелд искаше лаврите и пречеше на ЦРУ, които ръководеха операциите чрез муджахидините, да си върши работата. Той искаше да види американски войски в Афганистан. Разполагането им там отне време. И ислямистите успяха да се измъкнат. После пък армията започна да се готви за Ирак.
Войната в Афганистан е политическа война и не отразява действителността. Войната в Афганистан няма смисъл, защото Ал Кайда вече не е там. Елиминирането й в Афганистан бе извършено още преди седем години. Каквото е останало от Ал Кайда, е в Пакистан. Война срещу тази терористична организация обаче не може да се спечели с военни средства.За тази цел са необходими хората от разузнаването и подкрепата на местните. Те трябва да бъдат превърнати в съюзници, а не във врагове. В това отношение обаче се усеща колебание във Вашингтон. Ако администрацията на Обама иска да гарантира сигурност на САЩ, не бива да води война в Афганистан. Афганистанските и пакистанските бунтовници не пътуват. Афганистан не представлява опасност. Дори ако талибаните отново се върнат на власт, винаги може да бъдат заплашени, че страната им ще бъде бомбардирана, ако отново се обвържат с Ал Кайда. Все пак тези хора не са глупави. Опасността не са афганистанците. Ако взривяват бомби у дома си, какво от това. Опасни са хората, които идват да взривяват бомби на Запад, отбелязва бившият агент на ЦРУ, който скоро ще издаде книга, озаглавена "Заговорите на Ал Кайда на Запад".

/БГНЕС/