Диазотният оксид, известен и като „райски газ“, представлява най-голямата заплаха за озоновия слой и се очаква да запази ролята си през този век, съобщи „Сайънс дейли“.
За първи път учени от Националната администрация за океански и атмосферни изследвания към американското Министерство на търговията изследваха емисиите на диазотния оксид, получени вследствие на човешката дейност с оглед на тяхното потенциално влияние върху озоновия слой от атмосферата.
Според изследването диазотният оксид ще продължи да представлява съществена опасност за озоновия слой, тъй като хлорофлуоровъглеродите (CFCs), постепенно изтеглени от употреба съгласно международно споразумение, се отдръпват в атмосферата. В днешно време емисиите на диазотния оксид, отделени вследствие на човешката дейност, са над два пъти повече в сравнение със следващия опасен за озоновия слой газ.
Диазотният оксид се отделя от естествени източници, както и като страничен продукт при торенето на почвата и други индустриални процеси. Учените от Националната администрация за океански и атмосферни изследвания са изчислили ефектите върху озоновия слой сега и в бъдеще и са открили, че емисиите на диазотен оксид от човешката дейност разрушават озоновия слой и ще продължават да го правят в продължение на десетилетия.
„Сериозният спад в нивото на хлорофлуоровъглеродите в атмосферата през последните 20 години е истински успех за околната среда. Диазотният оксид, получен от човешката дейност, в момента е „слонът в стаята“ сред веществата, разрушаващи озоновия слой“, смятат авторите на изследването.
Озоновият слой защитава хората, животните и растенията от прекомерното количество ултравиолетова светлина, идваща от Слънцето. Изтъняването на озоновия слой позволява на по-голямо количество ултравиолетова светлина да достига земната повърхност и така да застраши човешкото здраве, живота във водата и земеделските реколти, припомня изданието.
Въпреки че ролята на диазотния оксид в изчерпването на озоновия слой е известна от няколко десетилетия, това ново изследване за първи път изчислява с точност тази роля, като използва същите измервания, които са били приложени за хлорофлуоровъглеродите, халоните и други вредни за озоновия слой вещества, съдържащи хлор и бром.
Тъй като хлорофлуоровъглеродите и някои други вредни за озоновия слой газове попаднаха в полезрението на Протокола от Монреал през 1987 г. - международното споразумение, което спомогна за намаляване на веществата, разрушаващи озоновия слой, в тях все по-голяма роля заема диазотният оксид, който не бе включен в протокола.
Диазотният оксид е и парников газ, затова намаляването на емисиите от човешки източници ще окаже благоприятно влияние както за озоновия слой, така и за климата, смятат учените. Той се използва в хирургията и денталната медицина заради своя анестетичен и аналгетичен ефект, а заради еуфоричните си ефекти е известен и като „райски газ“. Около една трета от всички емисии на диазотен оксид са резултат от човешката дейност. Диазотният оксид, както и хлорофлуоровъглеродите, е стабилен на нивото на земната повърхност, но когато достигне стратосферата, се разпада на азотни оксиди, които причиняват разрушаването на озоновия слой.