В основата на конкуренцията между петролопроводите Бургас-Александруполис и Самсун-Джейхан не стои само политиката, а и проблемът дали ще има достатъчно петрол за запълването едновременно на двете тръби. В близка перспектива няма достатъчно количества "черно злато" за запълването изцяло и едновременно на двата нефтопровода. Решението на въпроса, какво да се строи на първо място се намира в областта на енергополитическата борба, смята известният анализатор Валерий Нестеров.
Руският премиер Владимир Путин с подкрепата на италианския премиер Силвио Берлускони успя да убеди турския си колега Реджеп Ердоган да подкрепи проекта за строителството на газопровода "Южен поток". Въпреки това, че тези договорености не бяха запротоколирани, страните успяха да определят кръга от въпроси, решението на които ще позволи окончателно, документално заверено, решение за участието на Анкара в "Южен поток". Руският "Газпром" и италианската ИНИ – оператори на този проект, и Турция – за момента като потенциален транзитьор на газ по тръбопровода "Южен поток", потвърдиха намерението да започнат активна работа по неговата реализация. В интервю за ПРАЙМ-ТАСС Валерий Нестеров от ИК "Тройка Диалог" заяви, че страните са се договорили за изучаването на морското дъно на Черно море, по което ще премине подводният участък от "Южен поток", за изучаване на морфологията на дъното, и това е положителния резултат от преговорите. "В течение на близката година преговорите за участие на Турция в "Южен поток" ще бъдат продължени. Едно е ясно – за "Южен поток" Русия ще плати с подкрепа за петролопровода Самсун-Джейхан", заяви той. Проблемът е в това, че Руската Федерация по-рано е подписала за проекта Бургас-Александруполис, който се смята за конкурент на проекта Самсун-Джейхан. Ще отбележим също, че в основата на конкуренцията между тези два петролопровода стои не само политиката. В частност на въпроса дали ще има достатъчно петрол за запълването в пълен обем на двата проекта, Нестеров каза следното: "Петролът може и да не стигне...Сега през Босфора се транспортират около 110 милиона тона петрол и 40 милиона тона петролни продукти годишно. Турция получава пари от този транзит. Но Босфорът е претоварен. Естествено могат да се пренасочат част от излишъците към новите проекти...Босфорът може да се разтовари два пъти. Но тези обеми все едно не са достатъчни за запълването на два петролопровода наведнъж", каза той. "Пропусквателната способност на петролопровода в Бургас е около 35-50 милиона тона годишно, Самсун-Джейхан – около 50-75 милиона тона, експертите по-често говорят за 75 милиона тона. Следователно общата потребност от нефт на двата петролопровода е над 100 милиона годишно. Откъде ще се вземе толкова много суровина", размишлява Нестеров. "В настоящия момент в Черноморския басейн по южния маршрут "Дружба" – през Украйна, Одеса, руска територия – Новоросийск, Туапса се транспортират около 110 милиона тона петрол. Но има планове, че с пускането в експлоатация на втория етап от Балтийската тръбопроводна система /БТС-2/, най-вероятно, обемите потоци петрол по южния участък на "Дружба" ще бъдат съкратени, а по БТС-2 точно обратното ще се увеличат", продължи той. Най-накрая, Каспийският тръбопроводен консорциум /КТК/ е ориентиран към петрол от находището Тенгиз, в Казахстан – това са около 33 милиона тона петрол. "Планира се да бъдат увеличени обемите на транспортиран петрол по това направление 2 пъти до 66 милиона тона. Също така по-рано се обсъждаше възможността да се насочат към петролопровода от Бургас 17 милиона тона петрол", отбелязва Валерий Нестеров. Получава се, че в близка перспектива няма откъде да бъдат намерени необходимите обеми петрол за запълването изцяло, едновременно и на тръбопровода Бургас-Александруполис, и на Самсун-Джейхан. "Решението на въпроса, какво да се строи на първо място се намира в областта на енергополитическата борба. Ако Турция ни подведе с "Южен поток", ние ще ги подведем със Самсун-Джейхан. Приоритетите се променят има кълбо от противоречия – между Русия и Турция, между Русия и България, не трябва да се забравя и позицията на Азербайджан", заяви Нестеров. Накрая, съществува сериозна конкуренция между "Южен поток" и "Набуко", а Турция, както е известно, подписала договора за "Набуко" през юли, се намира в епицентъра на борбата между Руската Федерация и Европейския съюз в необявената тръбопроводна борба. "В тази надпревара /бел.ред. Между "Южен поток" и "Набуко"/ позициите се изравняват, но за дълго ли?", задава въпрос Валерий Нестеров. Но има основания да смятаме, че Русия ясно си дава сметка, че по никакъв начин не трябва да се бави с реализацията на проекта "Южен поток", тъй като конкуретният проект "Набуко", както се казва, му диша във врата.
Валерий Нестеров е един от водещите анализатори по петрол и газ в ИК "Тройка Диалог", чийто коментари и анализи се публикуват във "Ведомости", "РБК Дейли", ПРАЙМ-ТАСС, "Комерсант" и др. Той е един от най-големите руски познавачи на проблематиката около петролопровода Бургас-Алуксандруполис. В качеството си на такъв той даде единственото си обширно интервю на български за агенция БГНЕС: "Експерт: Колкото по-малко участници в един петролопровод, толкова по-надежден е той" /от 14.05.2007г./. В него господин Нестеров беше помолен да коментира какви са плюсовете на петролопровода Бургас-Александруполис в сравнение с останалите маршрути, като основно се визираше именно турският проект Самсун-Джейхан. Той заяви тогава следното: "Русия разглеждаше много маршрути. Бургас-Александруполис бе един от многото, които заобикаляха турските проливи. Съществуват много проекти: Одеса-Броди, един през Румъния, Бургас-Вльора, но този нямаше достатъчно спонсорство и има проблем - в него участва Албания. Проектите през Турция намаляваха зависимостта от проливите, но не намаляваха прекалената геополитическа зависимост от Турция. Затова още един маршрут през Турция не бе добра идея. Прекалено много потоци, контролирани от една страна. Привлекателните страни на Бургас-Александруполис са: 1. не е дълъг; 2. достатъчно голяма мощност; 3. излаз на дълбоководно пристанище; 4. пресича само две страни, за сравнение проектът Адрия преминаваше през няколко страни, и когато една от тях не бе съгласна, той пропадна. Колкото по-малко участници в петролопровода, толкова по-надеждна е системата. Но и плюсове естествено исторически. Бил съм в България преди 30 години и имам добри спомени. Естествено някои неща се променят, други не, но фундаменталните отношения между Русия и България остават. Русия също така има добри отношения и с Гърция. Съвкупността от всички тези фактори и икономически, и политически съдействаха за приемането на това решение. Мога да ви пожелая България да печели добре от този петролопровод".

/БГНЕС/