През последните два дни от проучванията в Никополис ад Иструм се разкри керамика, каквато рядко се намира на археологически обекти, при това в сигурен контекст, а не като случайна находка. Това съобщи за радио ''Фокус''-Велико Търново ръководителя на разкопките н.с. д-р Павлина Владкова от Регионален исторически музей във Велико Търново за резултатите от проучванията в римския и ранновизантийски град. „Близо 20 години извършвам разкопки в Никополис и до сега не съм попадала на подобна находка” – каза Владкова. Става дума за т. нар. сива излъскана керамика, характерна за източногерманските племена, най-вече за готите. Цялата външна повърхност на съдовете, която е сива или сивочерна на цвят, е украсена с вертикални или хоризонтални излъскани ивици и така гърнетата и каните придобиват изящен и ефектен вид. Откриват се и фрагменти с врязани линии. Глината е фина, много добре пречистена, а сивият цвят е придобит в резултат на специалната технология при изпичането. За присъствието на готи в и около Никополис има доста исторически данни и досега никакви археологически доказателства. Изворите са категорични, че градът не е превзет и не е пострадал от големите готски нашествия в 250 год. сл. Хр. Според тях при Никополис ад Иструм след голяма битка са унищожени около 30 000 готи. Особено важни са данните, които дава Дексип, живял и творил по времето на императорите Валентиниан, Галиен, Клавдий ІІ и Аврелиан, т.е. през третата четвърт на ІІІ век, между 253 и 275 година. Той разказва за писмо на император Деций до гражданите на Филипопол, в което за пример за подражание посочва Никополис. Тъй като градът е бил обсаждан дълго време, в резултат на това явно са пострадали както близката околност, така и по-далечните селища и вили. Така например резултатите от проучванията в късно-античното укрепление в югоизточната част на Никополис дават категорични доказателства за разрушения и след това построяването на нови сгради и комплекси. Още по-многобройни са писмените сведения за Никополис, които има за времето от третата четвърт на ІV век. На първо място това са данните на Амиан Марцелин, който пише своето съчинение във времето от 353 до 378 година. Той дава данни за обсадата на града от готите и за техните укрепления през 378 година. Йорданис дава сведения най-вече за времето ІV-VІ век. От него знаем за готите на Вулфила от последната четвърт на ІV век, за така наречените малготи, и че те живеят “и до днес”, както пише авторът, т. е. до 551 год., когато завършва съчинението си, в Никополската област в полите на Хемимонт. „На фона на всички тези многобройни писмени данни липсата на конкретен археологически материал от Никополис, който да бъде свързан със заселили се в града готи, беше малко странна и будеше известно недоумение. Нереално ми изглеждаше тези племена, които близо три века по един или друг начин имат връзка с града, да не са оставили никакви следи от своя бит и култура. Военните отряди винаги са следвани от огромен брой цивилно мирно население, една част от което влиза в контакт с местните хора, а друга се заселва в близост до самия град и дори в него. В този смисъл намирането на керамика в едва от сградите, разположена западно от ранния форум (площад) на римския град е от голяма важност” – каза Павлина Владкова. Фрагментите от съдове са намерени заедно с монети, които категорично датират постройката през последния и строителен период във времето след средата на ІV в. – до средата на V в. Явно е, че по това време римският град вече не съществува, а на мястото на по-ранните огромни и богато декорирани с мраморни облицовки и цветни мазилки сгради са построени нови, най-вероятно жилищни, в които живее новонастанилият се готски етнос. Проучването на сградата продължава, за да бъде установен изцяло нейният план и екипът е убеден, че ще бъдат открити и други дребни находки и предмети, които да потвърдят мнението, че тук са живели готи.

Информационна агенция "Фокус"