Скандалният съдия Калин Калпакчиев, който пусна на свобода убиеца на студента Андрей Монов – Джок Полфрийман, е скрил от Инспектората на Висшия съдебен съвет конфликт на интереси. Това показа проверка в декларацията за имущество и интереси, подадена от съдията през 2019 г, пише "Монитор". Тя обхваща целия период за миналата 2018 г., в края на която Калпакчиев бе избран за шеф на грантаджийското НПО Съюз на съдиите в България (ССБ). Като такъв Калпкчиев е длъжен да съобщи на съдебните инспектори, че участва в управлението на юридическо лице с нестопанска цел. Оказва се обаче, че тази графа в декларацията му пред ИВСС е оставена празна от съдията, като е посочил, че „няма нищо за деклариране" Укриването на тази информация обаче далеч не е безобидно, защото именно тези декларации служат като основание за отвод на магистрати по дела, свързани с дейността на организации, които управляват. Според данните по партидата на Съюза на съдиите в България в Търговския регистър Калин Калпакчиев е вписан за председател на НПО-то на 12 декември 2018 г., което означава, че е трябвало да обяви това в декларацията си за 2019 г. От доклад на управителния съвет на ССБ за 2016 г. пък лъсва, че организацията си е партнирала със скандално известната организация Български хелзинкски комитет (БХК), включително по проекти. Във въпросния документ черно на бяло е записано, че са кандидатствали като асоцииран партньор по проект, разработен от БХК, на тема „Ефективното справяне с престъпна реч на омразата и престъпленията от омраза: практически проблеми и решения - обмен на добри практики". Това на практика означава, че двете организации имат общи финансови интереси които Калпакчиев тактично е пропуснал да спомене, когато е приел като основно доказателство за „поправянето" на Полфрийман зад решетките характеристика, изготвена от шефа на БХК Красимир Кънев. В същото време самият Калпакчиев буквално избяга от въпросите за предсрочното освобождаване на убиеца на студента Андрей Монов – Джок Полфрийман. Той беше приел покана за интервю в bTV, но внезапно се отказа да излезе в национален ефир и да обясни пред обществото с какви мотиви пусна австралиеца 6,5 години по-рано от затвора. Всъщност Калпакчиев е трябвало да гостува още във вторник, когато в студиото беше бащата на убития Андрей – Христо Монов. „Ето, аз съм тук, него защо го няма? Защо не застане до мен като мъж и не обясни решението си", попита тогава Монов, след като стана ясно, че Калпакчиев е поискал да бъде интервюиран отделно на следващия ден. Оказа се обаче, че съдията не събра смелост да се яви в студиото и на следващия ден. Вместо него в ефир беше пуснат друг грантаджия от Съюза на съдиите в България, чийто шеф в момента е Калпакчиев – Емил Дечев. Магистратът отчаяно се опита да брани шефа си като лансира абсурдното обяснение, че Калпакчиев не се е появил, защото „не можел да отговаря за всяко дело по телевизията". Дечев не успя да обясни и как така Калпакчиев и колегата му Весислава Иванова (също част от ССБ) са игнорирали заключението на затворническата администрация, че Полфрийман не трябва да бъде освобождаван, а са предпочели да зачетат позицията на БХК в защита на австралиеца. Съдията умело се измъкна и от факта, че има сериозна връзка между ССБ, БХК и затворническото НПО на Полфрийман. [null] Междувременно стана ясно, че активисти на Съюза на съдиите в България са стартирали във вторник следобед събирането на подписи в подкрепа на съдиите Калин Калпакчиев и Весислава Иванова.
За да не изглежда, че всъщност най-активните членове на върхушката на ССБ Калин Калпакчиев и Весислава Иванова правят подписка в своя защита било взето решение "инициативата" за подкрепа да дойде от членове на ССБ в Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Именно от тях във вторник главният прокурор Сотир Цацаров поиска възобновяване на делото по искането за освобождаване на осъдения на 20 години лишаване от свобода Полфрийман, както и спиране на изпълнението на решението. Формално подписката, която се очаква да "изтече" по-късно в "определени" медии, работещи от години като ПР агенции на ССБ, се обявява в защита на съдиите от негативната обществена реакция, последвала освобождаването на убиеца. Статии в тази посока вече се появиха в издания на подсъдимия Иво Прокопиев и в сайта на българската редакция на "Свободна Европа", чиято редакционна политика е в корелация с медиите на бизнесмена. Председателят на състава Калин Калпакчиев и докладчикът по делото Весислава Иванова трябвало да бъдат "защитени" от исканията на политически партии като ВМРО и "Атака" за проверка на работата им по конкретното дело и за образуване на дисциплинарно производство във връзка с разкритията за обвързаност на двамата магистрати с ръководството на Българския хелзинкски комитет, което от години лобира за пускането на Полфрийман от затвора. Събирането на подписи било стартирано непосредствено след като мнозинството от членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) приеха позиция, в която посочиха, че са "съпричастни към болката и страданията на близките на Андрей Монов" и споделят "тяхното усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта". Заради това становище управителният съвет на ССБ излезе и с позиция против членовете на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС), с което призовава за оставките им. ВКС препрати делото към СГС заради липсваща призовка Върховният касационен съд върна делото, образувано по искане на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на процеса по предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, на Софийския градски съд. Причината е, че убиецът на студента Андрей Монов не бил получил препис от искането на главния прокурор и според върховните съдии това било сериозна пречка за разглеждането на искането. Самият Полфрийман в момента се намира в центъра за временно настаняване на чужденци в Бусманци, където очаква да получи паспорт и да се прибере в родината си, след като бе пуснат на свобода от състав на Софийския апелативен съд с председател Калин Калпакчиев 6,5 години по-рано.
Същият състав 5 пъти отказал свобода на затворници Пет решения на 2-ри състав от Наказателното отделение на Софийския апелативен съд (САС), с председател съдия Калин Калпакчиев, все по искания за условно предсрочно освобождаване, взети през месеците май, юни и юли на 2019 г., показват нагледно пристрастното отношение на магистратите при пускането от затвора 6 години, 6 месеца и 25 дни по-рано на убиеца Джок Полфрийман, съобщи „Правен свят".
Справката в деловодната система на съда показва, че и в петте случая съдиите отказват освобождаването на изтърпяващи наказанията си лишени от свобода, макар в голямата си част представените пред магистратите аргументи и доказателства да съвпадат с тези на австралиеца. Нещо повече - при нито един от петте казуса не става въпрос за осъдени за умишлено убийство, а за признати за виновни за престъпления, за които размерът на наказанията е в пъти по-нисък от 20-те години затвор за убиеца на студента Андрей Монов. Оказва се, че същите съдии проявяват изключителна строгост, когато се произнасят по искания на затворници за условно предсрочно освобождаване, които обаче не са ползвали услугите на БХК, т.е. не са разчитали на лобистка подкрепа пред съдебния състав от САС. Прокуратурата: Австралиецът може да напусне страната Джок Полфрийман може да напусне страната напълно законно веднага след като получи документи за самоличност. В момента лицето е свободен гражданин. Това заяви в ефира на Нова телевизия говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова. Тя обясни, че в закона не е формулиран срок за произнасяне на ВКС, който вчера бе сезиран от главния прокурор по решението на Софийския апелативен съд за предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман. Румяна Арнаудова постави акцент, че главният прокурор сезира ВКС именно заради формата на произнасяне - „определение", а според закона формата би трябвало да е „решение". Определение на съда не може да бъде обжалвано. Затова и прокуратурата иска проверка по реда на извънредния способ за това, уточни Арнаудова. Ако се отмени определението на САС, тогава ще се използват институтите на международна правна помощ и ще се иска екстрадиция за доизтърпяване на наказанието у нас, посочи още говорителят. Според оценката на Румяна Арнаудова прокуратурата е действала бързо и адекватно в случая. Правосъдният министър поиска промяна в закона „Трябва да се обмисли промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс, която да позволи съдебните актове за предсрочно освобождаване от затвора да подлежат на по-висок инстанционен контрол", заяви правосъдният министър Данаил Кирилов по повод искането на прокуратурата до Върховния касационен съд делото за условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман да бъде възобновено. "Прокуратурата има правен интерес да иска възобновяване на това производство, макар да съм убеден в това, че този вид дела се решават двуинстанционно и касационното им обжалване е недопустимо. Тук се иска възобновяване, а не касационно обжалване. Този въпрос и този дебат явно сочат необходимостта да коментираме изменения на НПК относно статута на тези актове. По отношение на формата на тези актове, редно е законодателят изрично да определи вида на акта и да допусне по-висок инстанционен контрол на тяхното съдържание", коментира Кирилов. Той допълни, че не знае дали документите на Полфрийман вече са издадени. Отказа да коментира и дали той е освободен справедливо. „Да не поставяме въпроса държавата срещу съдебните актове. При всички положения този акт трябва да се спазва", каза още той.
