Не ми отивало — казват ми някои доброжелатели — като писател да съм коментирал политически теми; трябвало по-внимателно, все пак имам читатели, които се докачали, не споделяли моите ценности, а това със сигурност влияе на тиражите ми. В тази връзка нека кажа какво мисля за надигащите се протести (съжалявам, доброжелатели!) с няколко неподредени, нередактирани мисли, на крак, но пък от сърце.
За мен това не са протести против бюджета за 2026. Те са против всички бюджети, против всеки проекто-закон, алинея и наредба, разпоредба, заповед, молба, заявление, всяко документче, прието от тези, които при нормални обстоятелства не би трябвало да имат достъп до каквото и да е населено място, а те имат ключ за хазната на държавата, те ПРИЕМАТ закони. Разбира се, тези закони някой друг, зад тях и над тях им ги пише, а те ги приемат в рамките на 27 секунди. 27 СЕКУНДИ!!! Закони, които осигуряват най-големия държавен ГРАБЕЖ от десетилетия насам.
Протестите са политика с други средства.
****
Нека го кажа: чувствам, че тиранията идва. И най-страшното на тиранията не е в това, че ще се появи един Тиран, който ще властва. А в това, че когато Тиран властва, той винаги избира най-некадърните, най-простите, най-слабите, но най-послушните — да са около и под него. Те, от своя страна избират най-некадърните, най-простите и най-послушните да са под тях, които правят същото по-надолу. Огледайте се. Там, където работите в момента — администрация, министерство, държавна, или частна компания… Имате ли началник-некадърник, заобиколен от некадърници? Ако – да, значи във вашата организация Тиранията ще бъде най-ефективна, защото ще попадне на най-правилна почва. Ако сте предприемчив, ако сте свободомислещ, ако имате някакви добри идеи, или просто сте със здрав разум, няма да ви е леко. Напротив — ще ви се стъжни живота. Защото некадърниците имат една силна страна —умеят да мразят. Тайно, явно, скрито, подло, но те си умеят да мразят.
****
Няма момент в историята, в който нашата България е била толкова богата. Никога не е разполагала с толкова финанси, ресурси, средства, колкото сега. Затова и тези политически кърлежи са така настръхнали. Те се нуждаят от парите, които предприемачите — големи, малки, средни — печелят. Те искат техните данъци, искат техния “данък спокойствие” — държавен рекет по модела на рекета от 90-те, който аз помня добре.
Като писател, аз не бивало да слизам на ниво да говоря с имена. Прави са. Без имена. Но да протестираме срещу корупцията въобще е като да се бунтуваш против застудяването през зимата. Злото има имена. Всеки един от тези, които гласуват в парламента, всеки прокурор, полицай, съдия, който със своите действия, или бездействия подпомага злото си има име. Ако не иска да си го казва — това е проблем. Защото аз тук пиша с името си, на площада излизам с името си, не се крия зад някаква червена, или черна тога, полицейска униформа, или депутатски имунитет.
Трябва да посочваме и изобличаваме злото навсякъде, където то Е.
В България злото е на власт не заради злите, а заради апатията на останалите.
Подкрепям протестите. Но те не трябва да остават само на ниво гражданско недоволство. Бях на протестите от 2020. Там също имаше чиста, гражданска енергия, която беше похабена. Както заради отразяването на медиите, така и заради “дъвките” с юмручето на радев, финансирането от черепа, акциите на отровното трио и т.н… Беше пълно с млади хора, дошли поради Ковид кризата откъде ли не, беше пълно с нормални, светли люде, с предприемачи от средната класа, бяхме всякакви, всякакви… Но цялата свинска пропаганда беше впрегната да защитава голия гръб на банкята и шкафчето с евро и злато.
Захари Карабашлиев на протест в подкрепа на Благомир Коцев, кмет на Варна. Снимка: видеокадър София, Съдебна палата
Гражданската енергия обаче беше пропиляна и от нерешителността на партиите от “демократичния” фланг. Те стояха настрана, сакън да не кажели, че протестите били политически мотивирани. Те не поведоха протестите, не поведоха и процеса на разглобяване на кочината, въпреки възможностите, които гражданите осигурихме. И тъй като енергията не търпи вакуум се появиха партии като итн (без дългия да се е появявал на нито един протест), ние идваме, мая манолова, възраждане и ПП. Борисов остана и се вкопчи във властта. Пеевски се върна от Дубай и оттогава не пропуска ден в парламента. Радев управлява, реди правителства, раздава Боташи и пак стана президент. А демократичните партии изглеждат все още нерешителни що се отнася до протести. (С изключение на последните 2.)
Ние, гражданите обаче не сме на площадите, за да вършим тяхната работа. Ние сме там, защото подобно на непрежалимия Георги Марков изпитваме “чувство на непоносимост”, подобно това, което той е изпитвал от комунистическата тирания и робския манталитет тук. Ние, обикновените граждане не желаем да бъдем просто използвани. И нямаме намерение да търпим произвола на партии, които веднъж избрани в Парламента ще тръгнат да назначават за министри малоумници като културния „просто наско“, или мошеници като спецов, няма да позволим избраните да мишкуват, да се скатават, да отсъстват, да се правят на разсеяни, когато се вземат важни закони…
Ще е полезно ДБ, ПП и ДСБ да работят заедно като една формация, която да извърви целия път от площада към следващите избори, когато и да са те. (Ще е полезно един от техните лидери да приеме, че е дошло време да се оттегли с уважение, най-малкото, защото е от друго поколение. Просто да се оттегли.)
Много от нас (не всички) искаме ППДБ да отидат на избори и да вземат властта.
Но ние искаме вие, най-накрая да се научите да общувате с вашите избиратели не само преди, а СЛЕД като сте спечелили изборите. Особено тогава. Не с някакви ПР мурафети, а по човешки, нормално и делово. Защото ТОВА е идеята на демокрацията – да се гласува за хора, които после имат отговорност към избирателите си.
Нужно е да си научите уроците.
Добре е да ви води мисълта, че единствените, за които трябва да мислите са не някакви имагинерни бъдещи уж възможни избиратели, а тези, които вече са гласували за вас. Някога. Аз познавам безброй хора, които преди са гласували за вас, но поради ред причини вече не ви вярват. Аз мисля, че няма нужда да се вярва в хора. Вярва се в Бог.
Та, искам да кажа, вие имате отговорност не към “хората” въобще, а към своите избиратели. Останалото е демагогия.
И последно — бих желал да гласувам за политици, които са почтени, благородни, културни, енергични и целенасочени. Знам, че такива има.
Затова и протестираме срещу другите.
Премиерата на новия роман на Захари Карабашлиев „Последният ловец на делфини“ е на 2 декември от 19 часа в Младежки театър „Николай Бинев“.
