Икономическата политика на кабинета "Желязков", доколкото изобщо я има, може да се представи чрез формулата: ИПЖ = А + 2xД. А това предвещава трудности за България.

Даниел Смилов обяснява.

В тази формула „А“ отговаря на Асен Василев , а „2xД“ отразява двойно нарасналите апетити на Делян Пеевски и „Новото начало“, след като те станаха полуофициален член на управляващата коалиция. ГЕРБ и Бойко Борисов не харесват бюджета и неговите параметри, защото техните приоритети са някъде в малките букви, които съставят голямото „Д“ в общата рамка на „А“.

По отношение на бюджета вече самите управляващи признават, че той следва логиката от последните години на повишаване на доходите и социалните плащания. Като цяло тази политика, свързвана с Асен Василев, всъщност е удачна и необходима, защото страната не можеше да влезе в еврозоната с мизерни пенсии и заплати. Това със сигурност щеше да доведе, ако не до януарски, то до февруарски бунтове като през 2013 година.

Управляващите добавиха "екстри" за милиарди, предназначени за раздаване на политически клиентелиСнимка: Facebook/GERB

Също така „напрегнатите“ бюджети на Василев не оставяха излишъци за скоростно предколедно раздаване на клиентелата. Това, уви, беше един сериозен негативен страничен ефект на „постната пица“ на министър Симеон Дянков: при този модел се залагаха (умишлено или не) ниски приходи и след това всичко над плана се раздаваше бързо в края на годината по политическо усмотрение.

В този смисъл, доколкото следват Асен Василев, ГЕРБ трябва да бъдат похвалени: имаше нужда от плавно увеличаване на доходите, без за него да е необходимо увеличаване на данъчната тежест.

Пари за политическата клиентела

И тук идва големият проблем под формата на 2xД. Към описаната разумна политика се добавиха още и още разходи, които вдигнаха преразпределението през бюджета от под 40% (при Асен Василев) до почти 46% за 2026 година. В този смисъл може да се каже, че „2Д“ e равно на около 6% от БВП. Допълнителните разходи далеч не се обясняват само със заплати и пенсии. Макар че, пословично, парите по това перо за служби и МВР бяха вдигнати сумарно почти два пъти. Покрай заплати и доходи ГЕРБ и ДПС почти тихомълком натовариха бюджета с милиарди за инвестиционни програми и общински проекти, които са пари за раздаване на политическа клиентела (в много сериозна степен).

ГЕРБ и ДПС почти тихомълком натовариха бюджета с разходи, които предвещават проблеми за БългарияСнимка: BGNES

Ако човек иска да види нагледно корпоративната част на тази клиентела, трябва да погледне списъка на получателите на кредити от институции като Банката за развитие, които са богато захранвани от бюджета. За общинската част от клиентелата трябва да се гледат резултатите от местните избори плюс снимките под герба. А хубаво е да се погледне и в кои общини местната власт се е съгласила лесно на двойно увеличение на цените на сметосъбирането.

Увеличаване с 5-6% от БВП на бюджетни разходи за две години е твърде много – направо неприлично. И 3% повече да беше, пак щеше да е много. Защото и с 3% повече е ясно, че бюджетите не могат да се вържат без вдигане на данъчноосигурителната тежест. И тя, разбира се, се вдига, въпреки заклинанията на Борисов и ГЕРБ.

Сега тяхната мантра е, че на всичко това ще му се сложи край догодина (т.е. в бюджета за 2027 г.). Но кой ще е на власт тогава и ще имат ли обещаващите думата изобщо, съвсем не е ясно. Със същия успех можеха да кажат: „след нас потоп“.

Проблемът с особения управител на Лукойл

Почти същото приобщаване на политиката на ПП-ДБ плюс допълнителни влошаващи я екстри се случи и по отношение на драмата с „Нефтохим“ Бургас. В крайна сметка рафинерията получи заветната дерогация от САЩ и Великобритания, но беше приет (безобразно скоростно) закон със сериозни дефекти и беше назначен за „особен търговски управител“ човек, който няма опит с управлението на рафинерии (както се изисква и по току-що приетия закон). В този смисъл беше възприета идеята на правителството „Денков“ за особен управител, но тя беше натоварена с проблемни елементи, които не са лесни за обяснение.

За особен управител беше назначен човек, който няма опит в управлението на рафинерииСнимка: BGNES

Липсата на възможност за съдебен контрол поне на някои от важните решения е грешка, която прави страната уязвима по отношение на бъдещи искове за компенсации. Ако скоростта на решенията е водещото съображение, можеше да се предвиди обжалването пред съд да не спира изпълнението. Нещо повече, за да се избегнат бъдещи искове от „Лукойл“, сега търговският управител и правителството трябва да се съобразяват по всички въпроси с тях. Можем да си представим ситуации, в които това не би било възможно и не би било в български интерес.

Второ, Румен Спецов със сигурност има качества да ръководи НАП и може би заради тях той беше оставен на поста си от ГЕРБ. Или пък може би, защото избра пътя на Калин Стоянов . Това не е толкова важно в случая и не отменя факта, че той няма опит и познания да ръководи рафинерия, ако се наложи. А ако „Лукойл“ реши в някакъв момент да изтегли мениджмънта си от „Нефтохим“, може да има нужда и от оперативни решения, за които Спецов е неподходящ. Може да се надяваме да не се стига дотам, но в сегашната труднопредвидима ситуация беше по-добре да не се рискува с назначението.

Може би правителството има информация, че предстои цялостно прехвърляне на собствеността на „Лукойл“ у нас и в Европа. Ако това е така, наистина „особеният управител“ е просто формалност за избягване на американските санкции. Но ако тази вероятност не се осъществи, или ако се избере купувач, който просто иска да ликвидира активите и ги разпродава на парче? Тогава с г-н Спецов България ще се окаже в съвсем небрано лозе.

И по бюджетния, и по рафинерийния въпрос ГЕРБ трябва да благодарят на колегите си от ПП-ДБ за генералната линия на водената политика. Те трябва да осъзнаят, че критиките срещу тях не са заради „А“ в бюджетната им политика, а за голямото „2Д“, което расте и вече достигна почти 6% от БВП. Поради чисто партизанска логика, обаче, ГЕРБ предпочитат да разиграват сценки от рода на „Делянку, убиецът на Асеня“, където Делянку може да е и Добрев, а и Пеевски.

Унгария, Орбан и Радев

Много интересна странична нишка в сюжетите от миналата седмица беше посещението на унгарския премиер Сиярто при президента Румен Радев. Сигналите от тази среща, изглежда, са три. Първо, Унгария има енергийни интереси в България, свързани с транзита на газ и може би със собствеността на рафинерията в Бургас.

Второ, Орбан предпочита да общува с Радев, въпреки че президентът няма сериозни правомощия (всъщност никакви) в енергийната политика. Дали това е избор не само на Орбан, но и на патрона му Тръмп не е ясно – по-скоро не. Но темата подлежи на различни интерпретации. Накрая, изглежда, че Радевата партия, когато се създаде, ще отиде при „Патриотите за Европа“ на Орбан и Льо Пен. Това е лоша новина за проевропейска България и партиите, които се представят за евроатлантически, а и избирателите им е добре да се замислят по въпроса.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на  редакцията и на Класа като цяло.