От няколко месеца се опитвам да опиша накратко историята на Балканския полуостров в сравнителен аспект – нещо което, кой знае защо, историците ни не се захващат да направят.
Бях стигнала до битката при Пидна в Тесалия през 168 г. пр. н. е., между римляните и македоните, в която траките са помагали на македоните. Тя се е оказала решаваща за бъдещето на народите на Балканския полуостров, защото е загубена от македоните и траките, сломила е духа на балканските народи и е пречупила волята им за победа, а последния македонски цар Персей умира като пленник в Рим. Искренно препоръчвам изучаването на тази битка, описана подробно в Уикипедията, полезно е.
Отказах се от нейното описание защото на 28 септември 2025 г., в Манила, столицата на далечните и същевременно близки Филипини, предстоеше финалният мач от световното първенство по волейбол между отборите на Италия, настоящ носител на световната титла и България – претендент за нея. Бях решила предварително да направя едно необичайно вмъкване в историческия текст чрез аналог със съвременната спортна битка, само ако България победи и вземе световната купа, но тя загуби този мач, въпреки че се би достойно и почти равностойно. Впоследствие реших обаче, че анализът може да бъде обществено полезен.
Какво не ни достигна и този път да победим? Да елиминираме италианците, т.е. римляните? Същото, както и в битката при Пидна. Обобщено казано това са: техническа отработеност почти до автоматизъм на разпорежданите бойни действия, безупречно физическо състояние и качество на оборудването ( при Пидна върховете на тракийските копия са се чупили в щитовете на римляните), и най-вече – желязна психика, което ще рече - усвоено умение за самоконтрол върху психиката и недопускане на никакви емоции, положителни или отрицателни, които да пречат за взимане на правилните решения и тяхното отработване.
Римляните – и тогава, и сега имат самочувствието на неминуеми победители и това им помага да овладяват отрицателните емоции и да продължават да действат уверено, дори и когато губят. Българите, което ще рече – потомците на траките, не успяха и сега да елиминират римляните, но достигнаха до почетното вицешемпионско място, най-вече защото бяха изградили задружен отбор, подкрепяха се и си подаваха сили и кураж един на друг.
Наблюдавах с любопитство лицата на италиянския волейболен отбор – типични римски черти на сурови военни предводители, такива, каквито са били и преди две хиляди години. Този, който пое и издигна високо купата на световното първенство изглеждаше като висш римски пълководец от времето на победоносната римска империя. Те не са се променили – само са пренесли победите си от една област – войните, в друга – спорта, и това е добре.
Нашите момчета – повечето все още твърде млади, но пълни с ентусиазъм и енергия да постигнат победата, за която им беше малко рано, се раздаваха без да се жалят, но им липсваше рутина, и най вече – овладяност на психиката. Допуснаха да се изнервят и това да се отразява на концентрацията им в играта.
Наблюдавайки лицата им се вижда отчетливо разликата с римляните. Нашите имат по-меки контури, по-вглъбени са в себе си. Лицата им са на типични траки, такива, каквито сме ги виждали по фреските. Такава е и сегашната ни азбука – кирилицата. По-мека, по заоблена, за разлика от остроъгълната латиница, успяла с твърдост и безцеремонност да завладее почти целия свят. Това не означава, че трябва да си сменяме азбуката. Напротив, трябва с твърдост и настойчивост да я браним и налагаме навсякъде.
И накрая ще кажа няколко думи за националните химни на Италия и България, които също имат значение за победите. Химна на Италия звучи бодро и победно. Химнът на България звучи пасторално и малко тъжно.
Докато ние българите, не си сменим този химн с химна „Върви народе възродени“, който е химна на възродените предводители и победители, няма да тръгнем уверено напред. Време му е вече.
