От колониална сила Европа постепенно и безропотно се превръща в колония. Това е уникален преход при който държавите, създали, развили и в последствие изоставили колониалната система, днес обединени, стават зависими от своя бивша колония.
Те не стават зависими сега, а вече 70 години последователно изградиха съюз, който е замислен и построен върху подчинението на европейските държави на “стратегическия партньор”.
Това припомня във "Фейсбук" Антон Кутев.
Това подчинение - политическо, военно и икономическо има своите хуманни основания в зверствата на II СВ и в уникалната роля на Германия в разпалването и загубата на две световни войни в рамките на ХХ век. Следвоенният ред с пълно основание лиши европейските лидери от правото да развиват самостоятелна външна политика, поради неспособността им към емпатия и драматичната липса на позитивна визия за бъдещето на света.
През последните 70 години ЕС построи уникално по рода си социално общество, което, макар и доста несъвършено, е най-голямото постижение на хуманизма. Но то беше възможно само защото милитаристичните инстинкти на бившите колонизатори бяха контролирани от “стратегическия партньор” и международната общност.
При настоящето сериозно разместване на геополитическите фактори, рискът от възраждане на милитаристки тежнения в имперските столици на Европа изглежда нарастващ. В този смисъл, НАТО ми изглежда по-скоро сдържащ механизъм, ограничаващ фантазиите на случайните политици, добрали се до властта в ЕС. В навечерието на нов световен ред (а такъв, според мен, видимо предстои) е важно Европа да намери своята позитивна и хуманна роля в международните отношения, а това ще е трудна и мъчителна трансформация с наличните по-скоро маргинални визии на европейските политически елити.
Днес ЕС се нуждае от осмисляне на международните предизвикателства и позициониране в различен и динамичен свят.
А началото на една нова визия за ролята на ЕС в променения свят не може да бъде поставено от настоящите европейски бюрократи, поради тяхната визионерска недостатъчност. Европа ще бъде принудена да “еволюира” до позитивната си роля в един различен свят, но това не може да се случи с днешното лидерство.
А лидерите се излъчват от масите или поне така предполага демократичната европейска традиция. Това поставя въпроса за бъдещето на Европа по-скоро в полето на съпротивата на масите, отколкото в действията на елитите. В смяната на национални правителства историята има богат опит. Как обаче това се прави в наднационални структури като ЕС предстои да разберем.
Така или иначе, ми изглежда безспорно, че позитивната роля на сегашната Европейска комисия е изчерпана.
Предстои да видим дали европейските граждани са в състояние да извоюват собствената си демокрация в свят, подчинен на социални и дигитални технологии. Надежда все още има, но тя ми изглежда основана на съпротива отдолу.
(Моля да се отбележи, че аз не коментирам ролята на Русия, Израел или САЩ, защото аз гласувам за европейски политици и изисквам представителството, което те ми дължат. Останалите защитават чужди за мен интереси и аз не очаквам от тях да ме представляват.)
