„Един от най-практикуваните методи от страна на всевъзможните власти беше да се извика някой гражданин и да се върти дотогава, докато каже нещо срещу друг гражданин.
След това се повикваше вторият гражданин и му се поднасяше казаното от първия, което, тъкмо защото беше невярно, водеше до силна реакция и той „натопяваше“ дълбоко нещастния първи гражданин, който пък, отново повикан, даваше обилен верен и неверен материал срещу втория. Целта на новите властници беше да смразят хората, да ги опълчат един срещу друг… Твърде скоро от наивни и невинни млади хора, свързани с естествени човешки и приятелски връзки, с любов и вяра към хората и света, ние се превърнахме в призраци на подозрението, страха и взаимната омраза, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си.“ Това е „Ехо от студентските години“ на Георги Марков. „Призраците на подозрението“ се възпроизвеждат година след година. Взаимната омраза става неизкореним плевел. И до днес ние се делим и мразим по всеки повод. Трагичната смърт на 36-годишния Явор Георгиев от Варна стана повод дори за блокиране на Аспаруховия мост.
А „Панорама“ започна малко парадоксално: водещият се обърна към генерал Атанасов, че не атакуват особено силно своя бивш съпартиец Даниел Митов около скандалите във Варна. Генералът не отрече, като вметна, че това не е защото му е бивш съпартиец и уточни: „Аз го виждам този човек някак изоставен в тази функция. Партийният му началник беше главен секретар толкова години, а не виждам да му помага. В конкретния случай ми се струва, че Даниел Митов е насаден на „кадровите яйца“ на предшественика си Калин Стоянов. Има сериозни дефицити в МВР, натрупани през годините, а Митов има нужда от професионална помощ, за да се справи с тях“.
Така е. Вътрешният министър получи подкрепа от опозицията и от Пеевски, и критики от своите съпартийци. Той самият приложи твърд подход и светкавично уволни варненските полицейски началници. Всичко това на фона на протести на варненски граждани срещу полицейското насилие. Все пак става дума смъртта на млад човек, последвала след неговото задържане. Професионалисти от различни области, без да чакат съдебно-медицинска експертиза, обиколиха телевизионните студиа и изказаха разнопосочни мнения. Експертизата установи, че смъртта е причинена от остра кокаинова интоксикация вследствие комбиниран прием на кокаин и алкохол.
Не само управляващи и опозиция, но и обществото е отново разделено. Едни казват, че действията на министъра са непрофесионални и прибързани, други твърдят, че наркоманията е болест, а не е престъпление. Едните оправдават Явор, другите оневиняват полицаите. За едни наркотикът е нещо невинно, за други полицията действа като милиция. Медицинските заключения показват, че действията на полицаите не са пряка причина за смъртта, но кадри от охранителна камера показват как при задържането му полицаите му нанасят удари, въпреки че той не проявява агресия. Експертизата установява травматични увреждания по тялото му. Не го убиват, но го бият.
Накрая картината трябва да е ясна. Наркоманията не е престъпление, но е самоубийство. Полицаите не са убийци, но са побойници. След като е изяснена вината на всеки, всеки трябва да носи последствията си, а обществото да се успокои. Но обществото не се успокоява. И няма да се успокои, докато виждаме картината в черно-бяло. Наркоманията е вината на Явор, побоят е вината на полицаите, а черно-бялата картина е нашата вина. Черно-бялата картина е клопка, която обществото самò си създава и после попада в нея.
Тук за мен е основният проблем и за институциите, и за обществото – защо не умеем да виждаме вината и в едната, и в другата страна? Защо непременно единият трябва да е невинен, а другият да понесе цялата вина? Толкова много неща в живота ни убеждават, че конфликтите не възникват между ангели и дяволи. Монетата винаги има две страни и нейната стойност е еднаква от двете страни. А всяка ситуация има светлосенки. Ако виждаме картината в нейните нюанси, обществото ще умее да намира общ език, а не по всичко да сме във война едни срещу други.
Има ситуации с ясна едностранна вина. Там напрежението възниква, когато виновната страна остава ненаказана. То се усилва от недобросъвестна и некомпетентна дейност на институциите. Болезненият въпрос е какво да правим ние гражданите, когато те работят лошо? Мисля, че отговорът може да го даде всеки – ние, страничните съдници, да бъдем обективни и добросъвестни. Ако ние не сме такива и институциите никога няма да бъдат такива.
Целта ми не е да пиша политически или юридически коментар. Затова ще направя препратка към класическата литература. Сюжетът е познат на всички. Знатните веронски родове на Монтеки и Капулети са заклети врагове. Но Ромео Монтеки и Жулиета Капулети се влюбват и тайно се оженват. Смъртната вражда между семействата им става причина за тяхната трагична смърт. Опечалените родители решават да прекратят старата си вражда, но това става едва над труповете на техните любими деца.
Това е най-популярната творба на Шекспир не само заради трагичната любовна история. Гениалният драматург ни казва нещо повече – любовта е възможна дори когато е заобиколена от вражда. Враждата става причина за смъртта на влюбените, но в края на краищата любовта е по-силна от омразата и враждуващите родове се помиряват. Но едва след като са платили скъпа цена. Най-скъпата цена.
След като изводите и поуките са толкова ясни, защо нашето общество по всякакви поводи е разделено на Монтеки и Капулети? Съветите на Форест Гъмп изглеждат комични, но са поучителни: „Ако ви се налага да избирате между чиста съвест и чисто тяло, те не бива да си съперничат“. Комично е обратното – ако изберем едното за сметка на другото.
