Нелепото публично изявление на Румен Спецов и последвалото му поведение изключват всякаква импровизация от негова страна.
Това не е човек, който се мисли, при всемогъщите и всеможещи Борисов и Пеевски, за незаменим в ролята си на шеф на НАП, чиято основна отговорност са приходите в бюджета. На изказана от него позиция не се говори експромт, нито се допуска журналистическа засада. А такава нямаше – журналистите задаваха доста очаквани въпроси. Спецов излезе подготвен — с числа, с аргументи, с конкретен наратив. Това само по себе си издава ясно съзнание, че се появява в екран с мисия, не да успокои страхове, а да хвърли информационна бомба.
С неговия опит няма как да не е напълно наясно, че пускането на словесни заплахи към „спекулантите“ без конкретни примери не демонстрира сила, а точно обратното — демонстрира слабост и липса на контрол. Защото в реалност — какво могат да направят на компаниите, които повишат цените? Да ги подложат на проверки? Да наложат глоби за формални нарушения? Да окажат административен натиск? Да. Но в крайна сметка всичко това рано или късно ще бъде оборено в съда. Единствената устойчива регулация на цените остава пазарът, който сам балансира спекулативните колебания.
Следователно — изявата на Спецов не беше нито случайна, нито наивна. Имаше цел. И тя беше многопластова:
Първо — да подаде сигнал към всички, които или са против влизането на България в еврозоната, или са достатъчно алчни, че да не се интересуват от националната политика и обществените интереси. Сигнал, че именно сега е моментът за печалби, за разклащане на стабилността чрез ценови шокове и паники.
Второ — да насочи фокуса на медиите и обществото към темата за цените и „спекулантите“ с огромен потенциал всеки дребен казус да се хиперболизира и превърне в обобщение. Така създаденият медиен шум отваря пространство за тежката артилерия на политическия театър и за шокови терапии през паники.
Трето — създаденият информационен фон легитимира ролите на „спасителите“: от една страна Пеевски и Борисов, които ще се появят като защитници на „Народа“ от алчните търговци; от друга страна Радев и Костадинов (Копейкин), които ще експлоатират страховете и също ще защитава „Народа“ с добре познатия рефрен „нали ви казахме какво ще стане с еврото“.
Това е цялостна стратегия: да се насити публичното пространство с шум, с изкуствено надути и лишени от реално съдържание теми, които запълват вниманието на обществото и блокират възможността за смислени алтернативни разговори. Така не остава време за сериозна опозиционност, за задълбочени анализи, за отговорна дискусия за бъдещето на страната.
Пеевски и Борисов ще ни пазят от Радев и Копейкин, а Радев и Копейкин – от „евроагресията“. И всички заедно ще задушат трезвостта и нормалността.
Поредната шокова терапия през паника като фон за поредните грандкражби. Идват милиардите за посредници и субсидиевъдите. За тази опасност предупредих най-вече – Борисов и Пеевски подкрепят членството в Еврозоната най-вече защото рязко ще нараснат възможностите за усвояване на бюджетни и евросредства. Когато коруцията стане рутина, тя престава да бъде забелязвана.
Прост, но работещ план.
