Ако те решат да спрат работа, това може да застраши животи. От години заплатите им са далеч под средните в страната, протестират, но нищо не се променя.
Опитът с градския транспорт в София обаче показа, че правителството намира пари, за да вдига блокади. Идва ли стачка на медицинските специалисти?
Светлана Аврамова има две висши образования. В момента се преквалифицира, защото мечтата ѝ е да бъде медицинска сестра. За нея това е изключително трудна, отговорна и много интересна професия.
Но за да може да го прави, докато издържа семейство с две деца и изплаща ипотека, се налага да работи на три места.
"Изключително тежко е, аз имам най-много по един ден почивка в седмицата", казва тя.
Едно от работните ѝ места е в централна реанимация в столична болница, където основната ѝ брутна заплата е 1400 лв.
"Това е нечовешко", добавя Аврамова. "Заплащането е унизително".
Светлана Аврамова и нейни колеги по време на протеста на медицински специалисти в София, 26 май.
Срещнахме се с Аврамова по време на протеста на студенти и медицински работници, който се проведе в понеделник в София. Демонстрации имаше и в други български градове, като освен медицински сестри в тях се включиха лаборанти, акушерки, рехабилитатори, студенти по медицина и млади лекари.
Нито ниското заплащане, нито недоволството им са отскоро. Но след шестдневната блокада на градския транспорт в столицата, която доведе до отпускане на милиони левове държавни средства за шофьорите, надеждата, че може и техният глас да се чуе, се възвърна.
"Оказва се, че когато причиниш неудобство, много бързо се намира решение," каза пред Свободна Европа Мая Илиева, председателка на Синдиката на българските медицински специалисти (СМБС), който подкрепи протестите. "Затова решихме, че и ние можем да си позволим да стигнем до крайни действия, след като това е начинът."
По-рано СБМС поиска нов метод за изчисление на минималните заплати в сектора и заплаши с "ефективна стачка", ако това не се случи до 10 юни.
От Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ - Акушерки) казаха за Свободна Европа, че подкрепят исканията на СБМС и обмислят дали да предприемат протестни действия.
Свободна Европа изпрати въпроси до Министерството на здравеопазването (МЗ) за това как ще отговори на исканията на протестиращите, но не получи отговор до публикуването на материала.
Къде са младите
В сектора на медицинските специалисти, особено в случая на медицинските сестри, условията на труд обикновено са по-неблагоприятни за младите, въпреки че има остра нужда именно от тях.
Димитрия Димитрова, 62-годишна медицинска сестра в център за спешна медицинска грижа в Пазарджик и член на СБМС, казва, че за възрастните ѝ колеги основна заплата от 1400-1500 лв. е приемлива, тъй като те получават допълнително възнаграждение за натрупан стаж, а пенсионираните могат да вземат и пенсия.
Но за младите е много по-трудно. Димитрова дава пример с 25-годишна жена в друго болнично заведение, която решава да напусне щом получава първата си заплата.
"Това момиче получава 1500 лв. основна заплата. Няма стаж, няма и извънреден труд, защото във въпросната болница не се плаща извънреден труд, и накрая при изплащане взема 1100 лв. Моята внучка е на 25 и е фризьорка и ги взема за седмица", казва Димитрова.
При тези условия много специалисти са принудени да работят на две или три места едновременно.
В момента, в който ние вече физически
не можем да работим, всичко ще рухне.
"Работата на второ работно място поддържа тази система, която рано или късно ще рухне. Тя е една порутена къща, подпряна от нас, които сме над 60, и пенсионерите", добавя Димитрова. "В момента, в който ние вече физически не можем да работим, всичко ще рухне. Но никой не мисли".
Според Мая Илиева това е държавна политика, която целенасочено принуждава сестрите и други медици да работят на няколко места, за да не се стига до затваряне на болници.
"От 23 000 медицински сестри, които са в системата, 10 000 работят в детско и училищно здравеопазване, 2000 работят в ДКЦ-та и кабинети и остават едни 11 000. Разделете ги на 400 болници и се получават около 25 сестри. Как си представяте една болница с 25 сестри?", добавя Илиева.
Как се определят заплатите
Тъй като в България всички болнични заведения - държавни, общински и частни, имат статут на търговски дружества, заплатите в тях обикновено се определят от директорите, а не от Министерството на здравеопазването (МЗ) или друга институция.
На всеки две години синдикатите и работодателите сключват колективен трудов договор, в който са заложени минимални заплати в здравния сектор. Но те не се спазват от всички болници, като обикновено в общинските условията на труд са най-тежки.
Също така последният договор, в който е заложено медицинските специалисти да получават най-малко 1500 лв., не е актуализиран от вече три години.
СБМС настоява не само за еднократно увеличение, но и да се установи методика, която да гарантира достатъчно добра минимална заплата за медицинските специалисти, като точният размер за всеки служител да продължи да се изчислява индивидуално според работното място, опита и спецификата на работата.
Синдикатът настоява тази минимална заплата да е обвързана със средната за страната и да се равнява на 150% от нея, за да отговаря винаги на икономическите условия в страната. Към момента това означава 3077 лв. стартово възнаграждение.
Друго искане на протестиращите е професиите в сектора да преминат от трета към втора категория труд предвид тежестта на работата им. Това дава например по-добри условия за пенсия и изчисление на трудовия стаж.
Синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ пък настояха за преговори по нов Колективен трудов договор.
СБМС подготвя и ефективна стачка, ако държавата не изпълни поставените от него условия. По закон стачкуването на медицинските специалисти е по-трудно, отколкото в други сектори, тъй като пълното спиране на дейността им може да създаде опасност за живота и здравето на хора, нуждаещи се от медицинска помощ. Затова не е възможно целият сектор да преустанови работа едновременно, както се случи с транспорта в София, въпреки че шофьорите не бяха обявили стачка по правилата.
Накъде върви секторът
Медицинските специалисти в България са хронично пренебрегвани през последните десетилетия. През 2019 г. се стигна до масови протести на медицинските сестри, които доведоха до увеличения на заплатите, но не и до съществена промяна в системата.
През годините броят на медицинските сестри намалява все повече, като в края на 2023 г. не достигат между 17 000 и 29 000 души. Едновременно с това средната им възраст се покачва.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) за същата година общият брой на медицинските специалисти в страната е близо 45 000, като от тях над 28 000 са медицински сестри, около 6000 - лаборанти и над 3200 - акушерки.
Този месец други два недофинансирани обществени сектора освен медицинския настояха за достойно заплащане на фона на транспортната блокада в София.
Библиотекарите обявиха свой протест, след като Министерството на културата им предложи увеличение на заплатите с 1%. Те предложиха тези средства да бъдат насочени към "запълване на дупката в локалното платно на "Цариградско шосе"" и поискаха по-значимо увеличение. Другият протест беше на журналисти от обществените медии - БНТ, БНР и БТА - също заради ниските заплати.
