Нали знаете, че ние, българите, сме прокълнати? Живеем в миниатюрна бедна държавичка, толкова бедна, че ежедневно е на ръба на гладната смърт, а населението ѝ се топи главоломно, заплашвайки до десетина години да изчезне съвсем от лицето на земята и да няма вече потомци на гордите Аспарухови конници.
Свикнахме да живеем с травматичната мисъл, че изчезваме безследно, че се топим безвъзвратно. По-мъдрите махнаха с ръка и казаха: „Голям праз! Древните египтяни изчезнаха, шумерите изчезнаха, изчезнаха и инките, та българите ли няма да изчезнат!“. По-ангажираните, по-съвестните обаче деряха ризи с възгласи „Няма държава!“, „Копаем дъното!“ и „Мутри вън!“ и окайваха клетата си съдба на тази територия и сред тази популация, която никак, ама никак не ги заслужава. Но ето че се случи нещо и в очите им затрептя влагата на облекчение като след излезли медицински изследвания, според които нямаш рак и няма да мреш в обозримо бъдеще, ако, разбира се, не се появи нещо друго.
Пустият му Евростат взел че направил проучване, според което не само че не сме на изчезване по демографски причини, ами даже сме и на първо място в Европа по раждаемост! То показва, че сме първенци най-вече Сливен. Показва също, че тези оптимистични резултати дължим в частност на раждаемостта при циганите, откъдето и първенството на Сливен. И обяснява защо сме на първо място не само по брой на раждащите жени, но и по тяхната младост. Искам с гордост да отбележите, че тук, у нас, са най-младите майки в цяла Европа. Колко да са млади, какъв е рекордът – 14, 12 години?
Е, кажете сега, че това не са добри новини! Значи не е вярно, че изчезваме! Значи още ще ни има на тази грешна земя с прекрасния ни фолклор и пословичното ни трудолюбие и гостоприемство!
Радвайте се сега! Рисувайте в мечтите си едно слънчево и шарено като шевица бъдеще, огласено от сто каба гайди! Радвайте се, но не забравяйте, че днешните бебенца от изследването на Евростат след 15-20 години ще гласуват, понесли на свой ред техните бебенца. Днес, грубо казано, един работещ гражданин издържа трима неработещи по една или друга причина граждани. Колко ще издържа след 20 години, петима? Шестима, повече?
Всеобщото избирателно право и принципът на вишегласието са порочни по две генерални причини, наред с десетките други:
1.) Повечето гласоподаватели са некомпетентни и не могат да преценят до какви резултати ще доведе една или друга политика, та да я подкрепят или да не я подкрепят. Тяхната политическа некомпетентност граничи с неграмотност. И то не просто с неграмотност, а често и с неадекватност. Помня, че преди време гласуваха за Първанов да е президент, защото президентът щял да им вдигне пенсиите. Искам да чуя мнението на онези, които настояват всичко да се решава с референдуми!
2.) Дори въпросните избиратели да са политически грамотни, да знаят какво правят, техните интересине са дългосрочните интереси на обществото, те искат всичко тук и сега, а пък утре я камилата, я камиларя. Ако им кажеш „Пичове, тук имаме едни сто милиона. Какво да ги правим: да си ги делнем веднага или да ги инвестираме умно и да печелим по малко години занапред?“, ако им кажеш така, какво ли ще ти отговорят? Какво ли ще ти отговори демократичното мнозинство?
Има го, разбира се, и това, че огромни маси безотговорни избиратели са готови да упражняват всеобщото си избирателно право срещу заплащане, под заплаха или след евтин популизъм и манипулация. И какво ще бъде, когато след няколко поколения адекватните избиратели останат отчайващо малцинство? Демокрация ли ще е тогава? Демокрация ли е и сега? И ако очевидно не е, кого продължаваме да залъгваме?
Трябва да се преосмисли демокрацията. Вишегласието не само че невинаги е удачно, ами понякога даже можа да бъде опасно. Иначе нека поставяме нови демографски рекорди, нека сваляме още възрастта на майките. Докато това е биология, ще го преглътнем. Но не бива да допускаме да стане социология и икономика. Нека всички се размножават свободно, обаче да не участват еднакво в разпределянето и упражняването на властта.
За жалост, един от принципите, които безусловно сме приели, за да се „синхронизираме“ с цивилизования свят, е всеобщото избирателно право. А това прави много трудно въвеждането на някакъв избирателен ценз. Много пъти сме говорили за избирателен ценз. И справедливостта е именно в това – всеки да участва в управлението на обществото според приноса и разбирането си за него. А всеки да участва наравно с всички останали, това е крайно несправедливо и дискриминиращо по отношение на компетентното и адекватно малцинство. А малцинството трябва да се слуша, защото светът е постигнал всичко заради него, а не заради мнозинството. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
