Но аз не искам да бъда сред луди хора. - отбеляза Алис.
- О, не можеш да си помогнеш - каза Котката - тук всички сме луди.

Аз съм луд. Ти си луда. - Откъде знаеш, че съм луда? - попита Алис.

- Трябва да си - отвърна Котката - иначе нямаше да си тук.

Луис Карол , “Алиса в страната на чудесата”

Речта на вицепрезидента Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност може да се окачестви като епохална, подобна на речта на друг американски, този път президент, Роналд Рейгън през не толкова далечната 1987 г. в Берлин, когато той изрече следните думи:

“Мистър Горбачов, съборете тази стена!“.

Студената война приключи. Започна нова епоха. Речта на Ванс е именно от този калибър. Краят на еднополюсния свят, такъв какъвто го познаваме, бе оповестен, както бе оповестена и новата фаза на евроатлантическите отношения (изтегляне на част от американското военно присъствие в Европа). Но най-вече финалът на неолибералната психоза, завладяла като злокачествен тумор умовете на висшите ешелони на Брюкселката бюрокрация, макар че те очевидно не осъзнават този факт. Това бе посланието от Големия брат зад Атлантика. Преведено за българския “пишман политическият елит“: познатият им “евроатлантизъм“ взе, че умря. Ами сега?

Джей Ди Ванс каза в прав текст следното: Вие, (разбирай Брюксел) НЕ представлявате 450 милиона европейци! Вие налагате цензура, гордеете се, че отхвърляте избори, вкарвате хора в затвора единствено заради “престъплението“, че се молят, и на всичко отгоре самолюбиво обещавате да вкарате в затвора хора заради “непозволени мисли“?!

Ако това е вашата представа за либерална демокрация, то вие фундаментално сте се объркали, всъщност Вие съзнателно изграждате антиутопията на Оруел.

За онези, все още със здрав разум, тези думи съдържаха едно недвусмислено послание: това което, Вие (Брюксел) правите, силно понамирисва и на един друг политически проект, от който Европа се освободи точно преди 80 години, независимо от префикса либерален.

Подтекстът бе явен. Нещо повече, Ванс продължи: вие не представлявате ценностите, с които американските гласоподаватели избраха мен и президента Тръмп. Ерго – какво общо имаме ние с вас? И продължи - Наясно съм с факта, че за Вашата “конгрегация“ моето присъствие при Вас е не само неуместно, то е кощунство в когнитивния Ви балон, в който вие охолно съществувате. (Липса на всякакви аплодисменти). Вие представлявате единствено себе си, едно (не)малко затворено, херметизирано от останалия свят, общество. Това послание, в прав текст би трябвало да означава:

Вие сте един изключително добре платен култ.

Ето какво казва по този повод Крис Хеджес (известен американски журналист – лауреат на Пулицър 2002): “

Това е култът към себе си, който убива. Този култ има в себе си класическите черти на психопатите: повърхностен чар, грандиозност и самочувствие; необходимост от постоянна стимулация; склонност към лъжа, измама и манипулация; и неспособността за разкаяние или вина“.

Да се върнем в Брюксел. Доколкото си спомням, в последните 3 години, от започването на СВО, председателят на ЕврокомисиятаУрсула Фон Дер Лайен така и ни веднъж не спомена думата мир, да не говорим за някакви конкретни мирни дипломатически инициативи. По-скоро се държеше като опитен търговски посредник на военно промишления комплекс, основно на САЩ. (Тя има доказан опит като търговски представител по времето на Ковид). Под нейно ръководство институционалната разлика между две съвършено различни международни организации - Европейския Съюз и НАТО, учудващо най-вече за самите европейци, бе размита. Нима същото впечатление не остави и бившият дипломат номер №1 на ЕС Жозеп Борел, който заслепен от военния ресурс на 50-те страни (форматът Рамщайн), подкрепяйки Украйна заяви, че “Мирът ще дойде на бойното поле!“. Да не говорим за сегашния Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката Кая Калас, според която войната трябва да продължи, най-вероятно до последния украинец.

Защо Брюксел изпадна в едва ли не парализиращ амок при възможността за спиране на военните действия след срещата между двете свръх-ядрени сили САЩ и Русия в Риад? Дни след срещата финският президент Александър Стул заяви, че Путин няма да спре с Украйна и че сигурността на Европа е под въпрос, тоест Путин ще завземе останалата част от Европа. Нима не е известен фактът, че Русия разполага със 17 милиона квадратни километра територия със седем ( 7) часови пояса, и е близо 20 пъти(!) по-голяма от Европа?! За разлика от Израел, на Русия не й трябва непременно територия? Това не бе ли същата онази риторика, с която плашеха европейците в продължение на 45 (?!) години по времето на Студената война, основно с мотива, че Сталин няма да се задоволи единствено само с Източна и Средна Европа, но ще превземе и остатъка от Европа, стигайки до Кале за 78 часа? За сведение, Сталин умря през 1953 г., а Студената война приключи през 1989 г. и Сталин така и не стигна до Кале.

Никога не трябва да забравяме че основната роля на казионните медии е да не позволят постигането на логическа връзка между причина и следствие.

В тази връзка освен “мокрият сън“ на Бжежински за разпарчосването на Русия и заграбването на нейните огромни ресурси, наднича и един друг аспект, някои го наричат метафизичен - унищожението на християнството, но преди всичко на православието, на православната идентичност. Трябва ли да си припомним гротескното, сюрреалистично откриване на Олимпийските игри в Париж? Помпозната гавра в стил а ла Макрон с християнството? Но тук става дума за друго - именно за православието, за православната идентичност. Нима не е известен факт колко режимът в Украйна е мотивиран в тази посока. Защо казвам това?

В началото на 90-те годиниСорос публикува едно само по себе си революционно послание, постулиращо, че новият глобален святще се състои едва след успешна война с Русия, в която война ще участват, забележете, не Западна Европа, или САЩ, а именно Източна Европа. “Доктрината Сорос“, за онези, които все още мислят, означава следното – ликвидиране на славяни от славяни, на православни от православни (Католическа Полша е изключение). Казано без опаковката на тривиалните евфемизми - геноцид на православните славяни.

Да си припомним думите на Збигнев Бжежински , че след разпада на СССР трябва да се унищожи православието!

Нима в последните години не наблюдаваме имено това? Над 200 000 граждани на определено успешната Югославия загубиха живота си по време на първата Югославска война 1991-1995, чийто архитект, поне така бе оповестено на света - Слободан Милошевич, изненадващо, според решението на Международния съд в Хага се оказа невинен. Разбира се, този пост-фактум, вече трудно можеше да бъде обяснен на 200 000 загубили живота си югославски граждани. Днес според официални американски източници, на които се позовава президентът Тръмп, само украинските жертви в този конфликт са 700 000, цифрата която публикува ТАСС надхвърля милион. Тръмпспомена и същия брой жертви от руската страна, засега Москва не публикува официални данни.

Каква е равносметката – равносметката е един милион загинали православни славяни. За “Доктрината“ Сорос това, без съмнение, е успех. Защо ЕС е толкова категорично против дори срещу самото провеждане на мирни договорки? И каква е причината ЕС да е видимо заинтересован войната да продължи? Защото след приключването на войнатакървавата вакханалия над православни ще спре?

В тази връзка едно мое наблюдение. Както знаем, люлката на Руския мир (Руския свят), на руската държавност и цивилизация е Киев. Днес именно Киев е центърът на проекта Анти-Русия, на всичко антируско. Следващият пример е Косово, люлката на Сръбската култура, държавност и цивилизация, нима днес Косово не е именно центърът на проекта Анти-Сърбия? Същото това Косово със своите близо хиляда православни църкви, манастири и параклиси, някои от които на повече от хиляда години и в списъка на ЮНЕСКО на световното-културно наследство. Те бяха системно взривявани, а след това надлежно булдозирани под зоркото око на НАТО-КФОР (Косово стабилизираща сила). Както преди 20 години стотици православни храмове, манастири и параклиси бяха унищожени в Косово, днес това се случва в Украйна. Разбира се, тази тема е прекалено чувствителна, за да бъде коментирана в така наречените казионни медии. Това е разбираемо, след като знаем кой ги контролира. Защо напомням това? Поради една причина . резултата. Един милион убити. Православни.

Сега едно допълнение. Нима положението е по-различно в Охрид, една от люлките на българската държавност и третата столица на Първата Българска държава след Плиска и Преслав по времето на цар Самуил (997-1014). Случаен ли е фактът, че последния път, когато посетих Охрид, нямаше нито една табелка, означаваща, че крепостните руини в града са от двореца на българския цар Самуил?

Нима днес Скопие не е центърът на проекта анти-България?

Сега една интересна подробност - синът на Джордж Сорос, 39-годишният Александър Сорос, който унаследи и понастоящем управлява империята на баща си, е подозиращо редовен посетител на правителството в Скопие. Знаейки централната обсесия на семейство Сорос към “regime change” (смяна на режима), чрез така добре отработената технология на цветните революции, въпросът, който изниква от само себе си е не се ли готви украински сценарий за България? Нима сте забравили странните изказвания (“Искаме Майдан, искаме насилие !“) преди малко повече от година пред сградата на президентството?

Звучи абсурдно? Колко абсурдно, точно толкова, калкото ако попитахте преди години югославяните и украинците дали са вярвали, че един ден в страната им ще бушува гражданска война, която ще отнеме живота на стотици хиляди (милион) техни съграждани?

Факторът винаги е външен и винаги добре финансиран.

Както, естествено, добре са финансирани всички цветните революции.

Готви ли се наистина Украинско/Югославски сценарий за България?

Реакцията на речта на Ванс от организатора на Мюнхенската конферансие за сигурност Кристоф Хюсген бе повече от показателна. Хюсген се разплака и бе набързо утешен от присъстващите. Тази реакция осветли не само неговото психическото здраве, но най-вече потвърди тезата за стерилността на “Брюкселския балон“, що се отнася до парадигмата на нейната “култова истинност“. Хюсген, всъщност, бе прав - именно в херметичността на култа се крие неговата имунна система. Без нея той престава да бъде култ и култът просто умира... Затова неговото ридание бе основателно, тъй като предвеща неизбежното (в обозримо бъдеще?) връчване на неговия смъртен акт. Култът отрича общоприетата закономерност, базираща се на доказуема емпирична фактология, тоест познавателния инструментариум, с която останалият свят функционира. Единственото решение е фантазиите да продължат. По тази логика той не е ерес, светът е ерес.

Нима това не бе основното впечатление от последвалата истерична медийна реакция на Запад след конференцията в Мюнхен? Ванс спука балона на илюзиите, но въпреки това херметичността остана.

Всъщност, Джей Ди Ванс не каза нищо ново, още по-малко екстравагантно или революционно. За разлика от Брюкселската бюрокрация, за останалия свят неговите нелицеприятни “откровения“ бяха познати. Но както е добре известно, колкото по-малко разумен е един култ, толкова по-силен е стремежът той да бъде установен със сила, ни предупреждава Русо. Именно затова Брюкселският рупор заглуши всички други (алтернативни) гласове освен повтарящият единствено - Русия е агресор! Но как е възможно нито една страна от Азия, Латинска Америка, Африка да не повлече крак с Европейския съюз и да не наложи санкции срещу Русия. Нима 7 милиарда жители на тази планета, всички те се оказаха Путинисти?Как да обясним на бюрокрацията в Брюксел този “незначителен“ парадокс? Антонио Грамши обяснява в тритомната си монография ”Prison Notebooks” (Писма от затвора)същия този парадокс семпло, с простички думи. На така наречените “органични интелектуалци“ било то журналисти, било академици, военни специалисти, политици и т.н. им се налага да повтарят една и съща мантра, за да може като кучето на Павлов, тоест населението под въпрос, да изгради рефлекс, превърнал се вече в инстинкт, т.е. във втора природа. В случая с Украйна рефлексът е - Русия е агресор. Точка. Друга гледна точка не може да има. Това изречение, апропо, го каза в прав текст лицето с неизменната папийонка - Георги Лозанов, който парадоксално би трябвало да отговаря за плурализма на медийното пространство, като председател тогава на Съвета за електронни медии. (?!) Разбира се, такова отровено карикатурно поведение навежда на мисълта, че то е точно толкова необходимо, колкото и знаковата папийонка, удостоверяваща принадлежността към определена общност. Нима подобно карикатурно поведение не бе именно обект на безпардонната критика на Ванс, казвайки в очите:

“Youareirrelevant!” - “Вие сте без значение! Вие може да се мислите за значими (в рамките на вашия затворен култ), но извън него вие сте измислени герои“.

В този момент си спомних на какво всъщност ми наподобяват изключително неубедителните изказвания с изкуствен ентусиазъм на (измислените герои) висшите чиновници, управляващи Европейския съюз. Напомниха ми на известното Мъпет шоу, в което парцалените кукли Мис Пиги и жабата Кърмит с нестихваща упоритост претендираха да са човешки персонажи, макар че това бе просто едно куклено шоу. В последно време имам чувството, че Европейският съюз се доближава учудващо близко до жанра именно на Мъпет шоу, като си припомням една от незабравимите фрази на жабата Кърмит: “

Предполагам, че съм бил прав, когато казах, че не съм обещавал нищо на никого. Обещах само на себе си!

“Сега сериозно. На въпроса кой всъщност се явява гуруто, лидерът, интелектуалният двигател на Брюкселския култ? На пръв прочиттова основателно би трябвало да бъде милиардерът-филантроп, унгарският евреин и гражданин на САЩ, Джорж Сорос. Сорос е по-малко известен като лауреат на най-високото държавно отличие на България “Стара планина“ и е далеч по-известен като безспорния “властелинна цветни революции“ - над 10 на брой, спонсорирал ги е в Украйна, Молдова, Сърбия, Армения, България, Румъния, Беларус, Русия. Венецуела. Сорос разбира се, е и един от най-щедрите спонсори на Демократичната партия на САЩ, на ЛГБТ общностите, на BLM (Black Lives Matter) БЛМ, на уок културата и на всички радетели на това, което днес наричаме с термина-чадър - неолиберализъм. Според Сорос единственият начин да се спаси капитализмът от самия себе си е да се установи “глобална система за вземане на политически решения“, която да регулира, контролира и естествено да следи политическия, икономическия, социалния, културния живот на планетата. Някои го наричат Глобално правителство. Сорос, като последовател на Карл Попър, възприема формулировката за “парадокса на толерантността“, според която глобалният либерален ред трябва да бъде установен, и ако може циментиран, по един авторитарен начин. Това до известна степен обяснява факта, че Сорос контролира медийното пространство на планетата – 250(!) медийни компании на всички континенти, с изключение на Антарктика. Само в САЩ Сорос спонсорира (както директно така и индиректно) основните телевизионни организации като CNN, ABC, MSNBC, FOX, PBS, авторитетните вестници Washington Post, както и агенциите Associated Press и Reuters. Тоест едно единствено физическо лице, финансиращо повече от 250 световни медии, е в състояние да контролира това, което навремето се наричаше новини.

Така трябва да си обясним феномена на медийната монолитност и солидарност, който ни съпътства ежедневно.

Но това е тема за друг разговор.

Проф. Ивайло Груев* Преподавател по политически науки в Университета в Отава,Канада