Нашата преса говори за конфликта между Киев и Москва като някакъв конфликт между Норвегия и Мексико, смята историкът

Категорично 3 март е националният празник на България.

Това обяви пред БЛИЦ историкът проф. Андрей Пантев, по повод наближаващата 147-годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., който ознаменува Освобождението на България.

По думите на проф. Пантев дискусията, която се водеше преди време за смяна на датата на националния ни празник, е била абсолютно излишна и изобщо не е трябвало да се правят подобни предложения.

"Хората вероятно са отегчени от темата, която преди време се чоплеше кой трябва да е националният ни празник. Много ясно е, че това трябва да е 3 март. Повечето модерни държави на европейския континент отбелязват националния си празник своето изначално появяване. 

Например има много противници на Френската революция във френското общество и академичната им общност. Но там никой не е поставял под съмнение тази знакова дата (14 юли). 

Доста амортизирано и изхабено е това дискусионно спречкване, което имаха някои политици. Трябва да е 3 март. Тогава се появява се появява държава, може и да не е точно както са мечтали нашите революционери, но след тази дата България става реален фактор", посочва историкът. 

"Този договор определя етническите граници и обхвати на българската нация, а под него стоят подписите на всички велики сили. Цариградската конференция постановява докъде се простира българското етно пространство", подчерта той.

Проф. Пантев припомни, че още преди Освобождението е имало фиктивни етнически граници. 

Враждебно управление

"Фактите са такива, че 500 години сме били под едно чуждо и често пъти враждебно управление.

Това не може да се скрие, както човек не може да скрие родителите си. Но повече или по-малко именно в навечерието на 3 март се създава една културна област, един етнокултурен масив на Балканите, който в края на 19 век вече ще е играе съществена и най-динамичната роля в Балканската политическа обстановка", допълни професорът.

Преди броени дни България отбеляза 152 години от обесването на Васил Левски. Проф. Пантев смята, че самият Левски става символ на бъдещата свободна държава, независимо, че не е успял да я види с очите си. 

"Неговият принос е за основаните от него комитети, въпреки че и по тази тема има спорове, и той става прообраза и ембрион на бъдещата българска държавна структура.

Левски е бил нацинист. Той не успял в неговата амбиция, но все пак там се пускат корените на едно модерно общество. България става нация още от началото на 19 век, но към края на века вече е сравнима с всеки друг национален живот на европейския континент", подчерта историкът.

Войната в Украйна

Проф. Пантев е категоричен, че не трябва да заемаме позиция във войната в Украйна.

"Нашата преса говори за войната в Украйна като някакъв конфликт между Норвегия и Мексико.

Това са две толкова близки и братски страни, а ние трябва да сме много чувствителни на тази тема. Бият се два братски народа, да не кажа, че е един и същ. В същото време други потриват ръце поради стратегии, геополитики, ако щете и само заради производството на скъпоструващите танкове и самолети.

А ние и този път играем ролята на условно вървене с някоя от страните. Но победители там няма да има. Създава се постоянна зона на стълкновения. Постоянно умират хора. Аз се надявам тази взаимна съпротива и враждебност да бъде приключена възможно най-скоро", завърши проф. Пантев.

Николай СПАСОВ, БЛИЦ