„Ако няма Бог, но аз вярвам в Него, не губя нищо.
Но ако има Бог, а аз не вярвам в Него, губя всичко“.
Блез Паскал
Често ще чуете: „Хайде, стига, бе! Каква религия, какъв Христос! В края на краищата, 2025 година сме!“. 2025 от какво бе, пичове красиви? От кое събитие ги броите тези 2025 години, през които религията, за разлика от теоретичната наука, нито веднъж не промени възгледите си?
По повод петицията за въвеждане на вероучение (православен катехизис – не знам дали го наричат така, но точно така трябва да го наричат) се надигна яростен глас откъм лагера на безбожниците. И знаете ли кой беше най-забележителния аргумент, на който се натъкнах? Че не трябвало децата да учат вероучение, защото вероучение били учили организаторите на народния съд. Честна дума! Някаква шумна леля с мнение по всички въпроси го каза. И се питам: би ли трябвало да отпаднат от учебните програми всички предмети, които са учили организаторите на народния съд и въобще всички, които не са ни симпатични? Например Путин е завършил право в Ленинградския университет. Какво правим с тази специалност, закриваме ли я?
А пък Тръмп е завършил икономика в Университета на Пенсилвания. Какво правим с икономиката? Ето за това мисловно равнище става въпрос. То е опасен коктейл от невежество и агресивност. И вероучението доста би помогнало на такива хора, стига да не е вече късно за тях.
Други пък казаха, че е справедливо да се учат всички религии, а някакъв човек дори попита: „Ще има ли атеизъм?“. Забележителен въпрос. Всъщност изучаването на отрицанието на нещо не е ли изучаване на самото нещо? Или както някой остроумно беше попитал: ако няма Бог, в какво не вярват атеистите? И няма ли да стане малко тегаво, ако приложим този принцип навсякъде, както е справедливо, толерантно, мултикултурно и политкоректно.
За да се спази желаният плурализъм, хайде заедно с християнството да се изучава пастафарианство (култ към летящото спагетено чудовище), заедно с химията да се учи алхимия, с астрономията – астрология и т.н. Или ако даден предмет няма да е задължителен, а свободноизбираем, защо и друг да не е, например четене и писане?
И точно както навремето направиха „алтернативен синод“ (защото в България всичко трябва да е минимум по две и двете да се мразят), така и сега, когато излезе петицията в подкрепа на вероучението, веднага се появи и петиция против него. Неин инициатор е г-жа Ирина Манушева, която е специалист в областта на образованието и за която се чува, че е активист на Българския хелзинкски комитет (БХК). Казвам го нарочно, защото това е ярък щрих във всеки портрет.
От позицията на убеден атеист г-жа Манушева се опасява, че изучаването на Закон Божи ще е загуба на време и ще попречи на изучаването на други, по-важни неща. Естествено че ако приемем християнството за някакъв фолклор, за вълшебна приказка, то не е чак толкова нужно да се изучава. И това точно искат атеистите, които впрочем се съмнявам дали са атеисти или са богоборци – богоборците вярват в Бог, просто Го мразят. Ами ако се окаже, че именно християнството е учението, което казва истината за живота, вселената и всичко останало? Нима ще се откажем от най-основното познание? Коя е Ирина Манушева, та да каже дали християнството е истина? Християнството, което над 20 века не променя възгледите си, за разлика от теоретичната наука, в която често даже самите гении отричат и опровергават себе си след няколко години? Ако за тези хора не е нормално да се учи Закон Божий, за мен пък не е нормално да не се учи. Какво правим при това положение?
Да видим фундамента на антипетицията. Той може да се опише в няколко опорни точки.
България е секуларна държава. Не виждам с какво вероучението ще промени секуларността ѝ. Църквата и бездруго е отстранена от реалната политическа власт, което е и идеята на държавния секуларизъм.
Нарушават се правата на родителите, които трябвало сами да избират на какво да се обучават и как да се възпитават децата им. Това е невероятна глупост. Аз пък мога да се почувствам обиден от теорията за големия взрив и евклидовата геометрия И като ме карат да изучавам биология и физика да накърнят правата ми, така ли? Напротив, изучавал съм ги с удоволствие. Или пък мога например да се самоопределя като нацист и да поискам децата ми да изучават расова идеология, както сега изучават джендър идеология. И двете са от един порядък. Какво правим? Държавата е важен субект и тя има задачата да изпълни технически волята на обществото, добра или лоша, по отношение на това как ще се формират следващите поколения. Това ми напомня как навремето някакъв самозабравил се режисьор беше казал, че държавата няма право да се бърка в културата. Как да няма! Че тя е длъжна да се бърка!
По света няма практика за задължително религиозно образование, много страни държат на светското образование. Първо, въвеждането на катехизис не променя профила на образованието и не го прави духовно, както навремето военното обучение не правеше образованието военно и учениците не завършваха като офицери. Второ. Това че нещо е масово (каквото в продължение на векове е било робството, например), изобщо не означава, че е правилно и полезно.
Превръщането на религията в задължителен предмет щяло да отблъсне децата от религията. Тоест те вече са отблъснати от всички задължителни предмети по силата на тяхната задължителност, така ли? Отблъснати са от родния си език и литература и не бива да са длъжни да ги учат? Ами да ги направим тогава свободно избираеми. Историята също, защото и тя на моменти е отблъскваща.
Понеже образованието било изправено пред редица проблеми (описани в контрапетицията), то „вместо към задължително религиозно обучение, настояваме вниманието да се насочи към устойчивата роля на училището във възпитаването на общочовешки добродетели и модели на поведение“. Че откъде идват общочовешките добродетели? Какво значи „добродетел“? Значи вършене на добро. А що е добро? И що е естествен нравствен закон, от който знаем що е добро? И откъде идват моделите на поведение? От литературата ли? Преди време, отдавна, някой си беше направил труда да пресметне, че в цялата световна литература има всичко на всичко десетина-двайсет сюжета и всички те се намират в Библията.
Това са им съображенията. Какво им пречи християнството? Ето това е единственият въпрос, който трябва да си задаваме. Пречи им, че прави човека истински свободен и мислещ; прави го по-устойчив срещу пропаганда и изкуствени доктрини, срещу лукавство и лъжа; прави го устойчив срещу манипулации и независим от страха, най-вече към страха от смъртта. Поставя го над материалния свят, от което той става по-недостъпен за властта, особено когато тя поиска да злоупотреби с живота и личността му.
С това им пречи християнството или ако не на тях лично, то на онези, които осигуряват прехраната им. Нека децата учат Закон Божий, пък ако наистина е толкова глупав, нищо няма да запомнят от него, както ние не запомнихме от научния комунизъм, исмата и диамата. Няма да ги промени. Но да премълчаваш огромната част от човешката култура, да се правиш, че не съществува – това е престъпление, това е организиран атентат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
