Когато Илон Мъск закупи Туитър през октомври 2022 г., мнозина се питаха за какво му е на техномилиардер собствена социална мрежа.
Две години и половина по-късно неговата платформа всекидневно произвежда заглавия, по-стряскащи от реалните събития по света. Влиянието на отделни постове в X е несравнимо по-мощно от която и да било политическа реч, произнесена от дървена трибуна. Времето на книгите и дългите текстове е безвъзвратно отминало.
Февруари 2025 бележи кулминация на шоковите констатации. В отговор глобални медии и сериозни лидери свидетелстват за епохален преход. Бил дошъл денят на разрушени трайни представи за политически ред и дипломация, справедливост, демокрация и стратегически съюзи.
Какво обаче действително се промени през последните седмици? Определено световната карта и лостовете за обществено управление си остават същите. Въпреки новия вид демонстриране на мускули, САЩ и Европа още са на местата си. Русия и Китай все така демонстрират невъзмутими физиономии. Израел и Хамас продължават да разменят заложници. И нищо, абсолютно нищо не подсказва, че в близко бъдеще събитията ще се подготвят и разгръщат по различен начин в сравнение с 2022 г., например.
Едно нещо обаче със сигурност се промени из основи и то не засяга качеството на стратегическите решения. Измени се тъкмо публичното говорене, което е освободено от всякакъв ангажимент към реалността. Пропастта между слова и действия се разшири като никога досега. Независимо дали от Вашингтон или Будапеща, София или Москва, днес, оказва се, няма никакъв проблем едно и също лице да изложи две радикално противоположни твърдения в рамките на 48 часа. Категорично няма да изпратим войници, но може и да пратим. Ще преговаряме без вас, освен ако не ви поканим на масата. Приемаме еврото, но да видим. Изобщо аз вас много ви уважавам, но за санкциите не знам… От една страна, всички се борим за мир, тоест срещу всяко зло. От друга, тактиката на наричането на черното бяло и обратно вече изобщо не изразява наглост или безпринципност. Просто реалността и нейното словесно изражение са окончателно лишени от задължаващата връзка помежду им. Легитимизацията на този процес бе осигурена от социалните мрежи, независимо как се харесва на школувани политици и откровени шарлатани. Горко на тези, които отказват да приемат новия вербален ред.
Изчезна и делението на послания за вътрешна и външна консумация. И собствените избиратели, и международните партньори приемат сигнали от един и същ източник. Ако не си разпознал адресата на последния тревожен пост, вината е изцяло твоя. Последната може да се завоалира с призив за морал и предсказуемост, но всякога издава позиция извън дъската на актуалната игра.
Чувството на възмутеност, струящо от констатациите на защитниците на добрите стари принципи, обезателно съдържа нотка фатализъм. Той звучи съвсем чаровно с немски, британски, френски и полски акцент. Всъщност европейците нямат поводи за хленчене, след като десетилетия убеждаваха света в неговата относителност и неописуемост. Действахме с убедеността за толкова многоизмерна реалност, че никой не се наемаше да я стегне в единен разказ. Вместо с претенции за действителност, живяхме в артистичен проект, в който всеки градеше своите собствени истории и те – именно те, личните разкази – трябваше да компенсират неизкоренимия инстинкт за цялостна и смислена картина на вселената.
Събудихме се в епохата Х. Тя не прави реверанс нито към фактите, нито към изкуството. Добре дошли в новия ред на лаконичните постове, в който все пак събитията продължават да стават по стария начин – с пари, власт, воля и хитроумност.
Икономиката, глупако? – Стилът, братко.
Камен Рикев
