Още световно напрежение, след като войната на Русия срещу Украйна навлезе в поредния си нов етап на интензивни атаки с нови и нови оръжия. Усложнение, съвпадащо с края на управлението на Джо Байдън, който тази седмица навърши 82 и стана най-възрастният действащ американски президент.
Байдън изрази недоволство от заповедта за арест на израелския премиер, издадена от Международния наказателен съд заради престъпления срещу човечеството в офанзивата срещу палестинското движение "Хамас" в Ивицата Газа.
Сухопътните граници на Шенген могат да отпаднат за България и Румъния от януари 2025-а.
Унгария, която председателства Евросъюза обяви, че Австрия се e съгласила да вдигне ветото си върху пълноправното присъединяване на двете страни към Шенгенското пространство, към което се стремят от повече от 10 години. Напредъкът беше отчетен след неформалната среща в Будапеща на вътрешните министри от Унгария, България, Румъния и Австрия.
Окончателното решение трябва да бъде взето през декември.
България и Румъния са сред страните, които Китай ще включи в програмата си за безвизов достъп, съобщи говорител на министерство на външните работи в Пекин:
"Китай реши да разшири обхвата на страните с безвизов режим. От 30 ноември 2024 г. до 31 декември 2025 г. пробно ще бъде въведена безвизова политика за притежателите на обикновени паспорти от България, Румъния, Хърватия, Черна гора, Северна Македония, Малта, Естония, Латвия и Япония."
През третото тримесечие на 2024-а Китай е бил посетен от рекордните над 8 милиона чужденци - близо 50 на сто повече от същия период на миналата година.
Хиляда дни след нашествието руските атаки взеха поредните жертви. Украйна обяви, че "няма да се предаде никога", Русия - че ще завърши т.н. "специална военна операция".
Седмицата започна с разрешението от Вашингтон Киев да използва далекобойни американски ракети срещу руска територия - отдавнашно искане на президента Володимир Зеленски.
След първата употреба на ракети АТАКМС срещу руски склад за боеприпаси в Брянска област от Кремъл отново размахаха ядрената карта.
Москва обяви, че актуализира ядрената си доктрина - агресия от страна на всяка неядрена държава, но с подкрепа от ядрена страна ще се смята за съвместно нападение над Русия.
Външният министър Сергей Лавров предупреди, че украинските атаки срещу Брянска област с американски ракети са "ясен сигнал", че Западът търси ескалация.
"Без американците е невъзможно да се използват тези високотехнологични ракети, както Путин няколко пъти каза", посочи Лавров.
Съобщено беше също, че Украйна за първи път е изстреляла към руска територия и британски крилати ракети „Сторм Шадоу“ с обхват 250 км.
Русия отговори с една от най-новите си ракети със среден обсег по завода "Южмаш" в украинския град Днипро. Американците са били предупредени автоматично половин час преди изстрелването. В специално обръщение президентът Владимир Путин увери, че ракетата, наричена "Орешник" е неуловима за съвременните системи за противоракетна отбрана.
Германският канцлер Олаф Шолц продължи да не разрешава предоставяне на германските "Таурус" с обсег до 500 км с аргумента риск от ескалация на конфликта. Украинският президент за пореден път го прикани да промени позицията си.
Ако Съединените щати спрат да помагат, Украйна ще загуби битката с Русия, беше категоричен Зеленски.
През седмицата стана ясно също, че американският президент е одобрил изпращането на противопехотни мини на Украйна с цел забавяне на руския напредък на източния фронт. Вашингтон предостави и нов военен пакет за 275 млн. долара, а общата помощ надхвърля 60 млрд.
От Брюксел обявиха, че европейската подкрепа за Киев е за 45 милиарда евро - не много по-малка от американската. А също, че е постигната целта за 1 милион снаряда за Украйна.
Междувременно анкета на „Галъп" установи, че вече над половината украинци искат скорошно прекратяване на войната с преговори. Миналата година на тази позиция са били 27 на сто от хората.
„Винаги ще подкрепяме Израел срещу заплахите за неговата сигурност“, заяви американският държавен глава Джо Байдън по повод заповедите за арест, издадени от Международния наказателен съд срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху и неговия бивш министър на отбраната Йоав Галант.
Западната преса отбеляза, че за първи път от създаването на съда през 1998 година на политически лидери са повдигнати обвинения, въпреки волята на западните им съюзници.
Според магистратите има основания да се смята, че Нетаняху и Йоав Галант за виновни за престъпления срещу човечеството и военни престъпления заради ролята им във войната в Газа. Самият Нетаняху нарече действията на съда "антисемитски".
Решението на съда включва и главатаря на „Хамас“ Мохамед Дейф, за когото се смята, че е ръководил нападението срещу Израел на 7 октомври миналата година с 1200 убити и 250 отвлечени, предизвикало разрушителната израелска офанзива в Газа. Тел Авив обаче твърди, че той е ликвидиран още през юли.
Нетаняху каза също, че Израел не се е предал в опитите си да открие оставащите 101 заложници, за които се смята, че все още са в ивицата Газа и предложи награда на стойност 5 милиона долара за връщането на всеки един от тях у дома.
Междувременно Израел продължи да нанася удари по цели в Ливан, Сирия и ивицата Газа. В анклава много от разселените заради бомбардировките палестинци нарекоха решението на съда закъсняло.
Решението на Международния наказателен съд няма да бъде приложено в Унгария, гарантира премиерът Орбан, който покани Нетаняху да посети страната му.
Редица други държави обаче призоваха за ипълнение на заповедите за арест.
Съединените щати отново блокираха приемането на резолюция на ООН, призоваваща за незабавно прекратяване на огъня в ивицата Газа.
На срещата си в Рио де Жанейро лидерите от Г-20 призоваха за прекратяване на огъня в конфликтите в Близкия изток.
Изразиха и подкрепа за "всяка конструктивна инициатива" за "справедлив и траен мир" в Украйна.
Централна фигура на форума беше китайският президент Си Цзинпин. Наблюдатели отбелязаха, че Джо Байдън не е можел да дава трайни обещания, тъй като приемникът му Доналд Тръмп се зарече изцяло да промени американската външна политика.
Байдън пропусна и общата снимка на форума, според Белия дом по „логистични причини“.
Обща стачка в Гърция остави корабите закотвени и наруши железопътните и автобусните услуги. Хиляди работници се включиха в шествие в Атина с искания за по-високи заплати и по-добър стандарт на живот.
Лекари, учители, строители и транспортни работници от двата най-големи профсъюза се присъединиха към протеста срещу високите разходи.
Демонстранти се събраха на площад "Синтагма" в центъра на Атина, скандирайки "Правата на работниците са закон" и развяха банери с надпис "Обща стачка срещу растящите цени".
За пет години управление дясноцентристкото правителство на премиера Кириакос Мицотакис вдигна пенсиите и увеличи минималната заплата до 830 евро, като обеща тя да стане 950 евро до 2027 г.
Много гърци обаче се оплакват, че поскъпването на тока, храната и жилищните разходи изпреварва приходите, покупателната способност е спаднала с 50 процента и инфлацията засяга всичко.
Френските власти окачествиха като неприемливи някои от протестните действия на фермерите. Конвои от трактори блокираха търговски центрове, депа за гориво и основни пътища по границата с Испания. В основата на недоволството им е подготвяното споразумение на Европа и латиноамериканските страни от групата Меркосур. Земеделците се опасяват от нелоялна конкуренция.
Ог главния синдикат "Селска координация" заплашиха, че ще предизвикат хаос, тъй като получават само словесни обещания от властите.
"Земеделците са прави да настояват да прегледаме една по една европейските норми и приложението им у нас" - заяви пред Сената премиер Мишел Барние. Той обеща парламентарен дебат за споразумението Меркосур идната седмица, което протестиращите оцениха като първа победа.
Обединението Меркосур включва Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Венецуела.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро приветства началото на нов етап в "мощния съюз" с Иран след подписването на нови споразумения между двете страни
Срещата "отваря нова глава", каза Мадуро след разговора с иранския военен министър Азиз Насирзаде. Относно американските санкции подчерта, че Каракас и Техеран казват "не" на империализма и колониализма.
Според иранския министър американското правителство "е разстроено от развитието на сътрудничеството между двете страни, които се стремят към свят без хегемония".
Около 300 двустранни споразумения са подписани между Иран и Венецуела за 20 години. Някои от новите са в сферата на иранските технологии в областта на изкуствения интелект - тема, чиято важност Николас Мадуро подчерта на среща със студенти:
Темата за технологиите и изкуствения интелект трябва да бъде застъпена във всички специалности в университета, ВСИЧКИ! И трябва да управляваме изкуствения интелект заедно с нашите стратегически съюзници - Китай, Русия, Индия, Иран.
Вулкан край исландската столица Рейкявик изригна за десети път за последните три години, като избълва фонтани от лава и облаци дим.
Властите предупредиха за вулканичната активност на полуостров Рейкянес, на около 30 км югозападно от столицата. Последното изригване там приключи неотдавна в началото на септември.
Исландия, с население от близо 400 000 души, е разположена на разломната линия между Евразийската и Северноамериканската тектонична плоча, което я прави силно земетръсна зона с много гейзери, термални извори и десетки вулкани.
След като в продължение на 800 години са били в покой, геоложките системи в района се "събудиха" отново преди три години. Изригването от седмицата е шесто от началото на 2024-а.
Вече съм пенсионер, обяви тази седмица през сълзи 38-годишният Рафаел Надал. Кариерата му, продължила 23 години и е пълен триумф - включва 92 титли и 209 седмици като номер едно. Испанските медии изтъкнаха, че са важни не толкова победите, колкото волята, показана в слаби периоди и при сериозни травми.
Самият Надал си пожела да бъде запомнен просто като добър човек:
Тръгвам си спокоен, че съм оставил наследство, което наистина смятам, че не е само спортно, но и лично. Титлите и числата са на корта, но начинът, по който бих искал да бъда запомнен повече, е като добър човек от малко градче в Майорка.
Банан, залепен на стената със сребристо тиксо - творба на италианския концептуален художник Маурицио Кателан, предизвика поредната сензация на пазара на изкуство в Ню Йорк, след като беше купен за над 6 милиона долара с данъците.
Предварителната оценка беше между 1 милион и милион и половина долара.
Новият собственик на творбата е американският предприемач от китайски произход Джъстин Сун - основател на платформата за криптовалути Трон.
30-годишният Сун обеща да изяде банана в уникално художествено преживяване и да почете мястото му както в историята на изкуството, така и в популярната култура.
"Новото божоле пристигна" - фразата беше произнесена за пореден път в третия четвъртък на ноември - деня, превърнал се в празник не само във Франция, но и по света на младото червено вино, произвеждано в едноименния регион в Бургундия.
В Париж този път първите глътки Божоле бяха ознаменувани със снежен пейзаж.
Между всички глобални проблеми в Европа заедно със студа отново започна да прониква и коледният дух, а с него и надеждата.
