Уверенията за ограничаване на дефицита с обявените мерки са пожелателно мислене.

Когато през есента на 2008 година един по един всички индикатори за ранно предупреждение почнаха да сигнализират, че икономиката на България ще навлезе в рецесия, както и целия развит свят, финансовият министър Орешарски имаше две стратегии.

Пред обществото поднесе проектобюджет за 2009 година, който бе свръхоптимистичен по своя характер. Икономически растеж от четири процента. Излишък в размер на три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Рекордна по размерите си програма за държавни инвестиции, която да компенсира временно спадналия оптимизъм на частния сектор.

Лека полека отпусна някакъв фандък на исканията за целенасочени адресиращи мерки. Така се създаде данъчното облекчение за млади семейства, които да приспадат лихвите по ипотечния си заем от данъчната база на единия съпруг в конкретната година. Имаше лек жест и към земеделските производители. Всички тези мерки обаче първо имаха закъснял ефект, второ бяха твърде малки като стойност и обхват.

Истинската и тайна стратегия на Орешарски, която възприеха и цялото правителство на Сергей Станишев, и БНБ, беше да се говори бодряшки и оптимистично. Проблеми да не се признават, докато не се случат. И когато се случат, да се обяснява, че пак не е толкова страшно, защото държавата има огромен ликвиден буфер във фискалния резерв, който по това време беше над 15% от брутния вътрешен продукт.

В разговори с Пламен Орешарски и Румен Овчаров са ми казвали, че те са били готови да признаят определено ниво на бюджетен дефицит в края на 2009 година, но са искали дефицитът да си остане изключение, а не практика. И той е щял да бъде по-малък от три процента спрямо БВП. Каквото и да би произлязло, дори да бе по-голям, резервите бяха достатъчни да го покрият, дълговите пазари бяха ликвидни. Със сигурност нямаше да го има натискът върху бизнеса, който новата власт и Дянков отприщиха. 2010 година щеше да започне на чисто. Вместо това репресивните мерки не ограничиха дефицита, спорно е дали не го увеличиха, заради унищожената бизнес среда, но със сигурност избиха оптимизма компаниите за години напред, депресираха икономиката и удвоиха безработицата.

Само си представете какво би правил Асен Василев, който допусна два пъти резервът да се свие до два процента от брутния продукт, който тръгна да превъзпитава енергийните навици на две суверенни държави, за да си върже бюджета, ако се бе изпреварил пред истинско предизвикателство от рода на световната финансова криза, или коронакризата.

Понеже в Министерство на финансите още има, оцелели от гоненията на Дянков и Асен Василев, днес отново имаме отговор на предстоящата европейска икономическа криза и допълнително влошеният ни частен случай с очертаващ се рекорден свръхдефицит в бюджета.

Тъй като политическите партии продължават да се държат като глупави наследници на горяща къща и да се карат кой е виновен за пожара, вместо да опитат да съхранят имуществото, мерките за ограничаване на дефицита се съобщават първо на работодателските организации и на синдикатите, които са пряко заинтересовани от случващото се, като представители на две ключови съсловия – работниците и бизнеса. Вярно, нямат право на законодателна инициатива и мнението им е само консултативно, но все пак правителството добива ориентация за правотата си и поносимостта към различните мерки.

От тези срещи излиза и новината, че служебният министър на финансите очаква да събере четири милиарда лева като опрости наказателните лихви за просрочените към момента данъчни и осигурителни задължения, които бизнесът признава, но не си е внесъл заради затруднения. Още около  четири милиарда лева трябва да се съберат общо от екзотичната идея да се обложи с извънреден данък свръхпечалбата на банките, допълнителния акциз на цигари и алкохол, по-високото облагане на хазарта и т.н. Вдигането на държавните заплати се отлага. От вчерашната (в понеделник 18 ноември) среща на финансовия министър със социалните партньори стана ясно, че горе долу с това ще се свие дефицита до три процента спрямо брутния вътрешен продукт.
Да, но сметките показват, че това няма как да се случи. Просто мерките не са достатъчни.

Всичко това са данъци, от които на първи поглед не боли. Хазартните оператори и банките по презумпция са червиви от пари. Пушачите като цяло са приели в общество на политическа коректност да играят ролята на малцинство, сочено за незрели вредящи на себе си и околните хора, които няма проблем да се товарят с данък върху вредното потребление. Няма как нито банкерите, нито букмейкърите, още по-малко отчаяните хора в игралните зали и пушачите да се организират за протести. Само че без непопулярни мерки сметките не излизат и е очевидно, че нещо остава скрито.

Помощ от Брюксел

Приетата за институционално отговора практика не само в България, но и в Европа е преди криза да се говори сякаш проблем няма да има. Също както правят Орешарски и целият кабинет „Станишев“ през есента на 2008 и в началото на 2009 година. В есенната си макроикономическа прогноза от миналата седмица Европейската комисия прогнозира, че тази година икономиката ни ще нарасне с 2.4%, а догодина дори ще се ускори до 2.9%. Какъв по-добър подарък от това ЕК да потвърди бодряшките послания и да постави и да легитимира пожелателното мислене за допълнителни приходи, като го признае за реалистичен план.

Така комбинацията от оптимистична прогноза и мерки с ограничен обхват, които няма да засегнат нито една електорално значима обществена група в комбинация се представят като достатъчни за да се ограничи бюджетният дефицит до три процента спрямо брутния вътрешен продукт.

Какво пропуска този план

С надежда пазарите да не се сетят финансовото министерство прилага модела „Орешарски“, но има твърде много разлики, които правят този подход крайно рисков. На първо място – фискалният резерв ще се свие до три процента от БВП, след като се финансира дефицитът за тази година и се платят падежиращите дългове в началото на идната година. В резерва ще са останали само средства, които или не могат да се харчат, или е безотговорно да се посяга на тях. Това означава, че ще  влезем в 2025 година без буфери.

Сега дефицитът е практика. Всяка година от изминалите две години се говори за неговото ограничаване до три процента. Това значи, че провалът на плана „Орешарски“ догодина предполага да имаме свръхдефицит. Просто ще си го признаем чак идната есен. Само че Брюксел помага с легитимация на положителното мислене на всички. А когато се стигне до свръхдефицит е внимателен с Франция и Италия, но смело открива процедури по свръхдефицит срещу по-малки страни като България. Това означава чиновници от чужбина да одобряват бюджетните ни планове за 2026 и 2027 година, лихвите да се повишат и еврозоната да се отложи поне до 2028 година.

Другата голяма разлика спрямо 2008 година е посягането на банковия сектор. Пламен Орешарски тихичко укрепи Българска банка за развитие, като увеличи капитала й десетократно и осигури свеж рефинансиращ ресурс за всички търговски банки, които са увиснали без свежи преводи от банките майки. Единственото условие бе да не изнасят дивидент от печалбата за 2008 и 2009 година. Последвалата виенска инициатива направи тази стъпка излишна, но е факт, че се помисли за един от ключовете сектори – банките.

Сегашният данък върху свръхпечалбите рискува да постигне точно обратния ефект. Изчислен като осредняване на печалбите за 2020, 2021 и 2022 година, умножено по 20%, всяка банка, която постигне по-голям финансов резултат, трябва да плати допълнителни 30% данък върху превишението. От това в бюджета ще се съберат близо един милиард лева, или половин процент от брутния вътрешен продукт. Допълнителният ресурс е недостатъчен, но с потенциал да стагнира банковия пазар. При положение, че майките така или иначе изнасят от печалбите си под формата на дивидент всичко, което БНБ им позволи, да им се наложи извънреден данък върху свръхпечалбата, ще удари техния капитал. Едни пари, които биха се добавили към капиталовата база, ще влязат в бюджета. Вместо да увеличат потенциала си за кредитиране, финансовите институции ще свият, или оскъпят кредита си към бизнеса.

Ипотечните кредити ще продължат да следват собствена траектория, защото банките обичат да ги отпускат, а вече имат и регулации за кредитоискателите. Ако се усещат, че ги спазват, с готовност ще продължат да кредитират.

Може и още по-лошо

Всичко горе зависи от това Народното събрание да започне работа и да приеме нужните законодателни промени. Без тях държавата влиза в новата година без нов бюджет. Ще се удължи действието на разпоредбите от тази година. Само че предопределеността на разходите и без вдигането на заплатите е тревожна. Изпълнението на проектите от публичната инвестиционна програма напредва. Ако се окаже, че наистина европейската икономика навлезе в рецесия, а нашата се забави, а с това и бюджетните приходи, може дори да не чакаме Европейската комисия да ни открие процедура по свръхдефицит. 

Сами ще потърсим помощта на Международния валутен фонд и тогава ще видим какво е жертва на суверенитет. За това служебните правителства имат власт и конституционни правомощия. Като Стефан Софиянски през пролетта на 1997 година.