Датата 5 ноември ще остане в историята като черен ден за либералната демокрация. Президентът Тръмп не спечели само срещу Харис. Той спечели борбата срещу Демократическата партия и нейната идеология – либералната демокрация.

А това има фундаментално значение не само за САЩ, но и за целокупното човешко общество.

Човечеството даде много жертви, но успя да преживее ерата на комунизма и националсоциализма. През 1989 г., след разпадането на съветската комунистическа империя, американският политолог професор Франсис Фукуяма написа книгата „Краят на историята и последният човек“, която бързо се превърна в бестселър. В нея политологът, опирайки се на Хегел и Маркс, твърдеше че човешките идеи, обясняващи обществото и историческото развитие имат край и този връх, след който не може да има  нови идеи, е либералната демокрация. Книгата звучеше убедително. Действително, ролята на нерегулираната от държавата пазарна икономика се наложи като ефективен начин за икономическо развитие. Като че ли няма нещо по-добро от парламентарната демокрация, а либералните идеи  за  свободата на индивидите звучат прекрасно.

Така САЩ и страните от Западна Европа започнаха да налагат  на света „съвършеният“ модел за организация на човешкото общество. Тезата за „глобализация“ на света, която включва военно, политическо, икономическо и културно налагане на либералната демокрация от хегемона над останалия свят бе лансирана като нещо благородно, нещо което е път за обединение на човечеството. За съжаление се оказа, че опитът да се наложи либерална демокрация в страни като Ирак, Афганистан, Либия и Сирия претърпя глобален провал и  взе стотици хиляди невинни жертви. Също така се оказа, че неолибералната концепция за свободния пазар съвсем не е по-ефективна от регулираната от държавата планово-пазарна икономика. Факт, че Китай започна да изпреварва САЩ не подлежи на коментар. Европейският съюз, пример за глобализация и либерална демокрация се оказа неефективен и по-скоро вреден, отколкото полезен за различните национални държави, които го съставят. Опитът за премахване на границите в Европа и заличаване на националните държави с тяхната история и култура започна да се проваля и ако бюрократичният подход на Брюксел да управлява европейските нации и култури продължава, Европейският съюз неизбежно ще се разпадне. 

Една друга прекрасна теза на либералната демокрация също  претърпява катастрофа. Това е тезата за  отваряне на границите за  свободна миграция. Така в САЩ и Европа милиони хора от Африка, Латинска Америка и Азия  мигрираха, търсейки спасение от войни и бедност. Действително, либералната идея предполага осигуряване на свобода на всички хора, независимо от тяхната раса, етнос или вероизповедание.  Но реализирането на тази благородна християнска идея води до сериозни проблеми за икономически развитите либерални общества. Миграцията се превърна в социален проблем, тъй като мигрантите често са нискоквалифицирани, или хора които не желаят да работят, а разчитат на социални помощи. Освен това, те не се адаптират към европейската или американска цивилизации, а се капсулират в изолирани етнически и религиозни общности, които нерядко са агресивни към приютилата ги държава. Така тезата за мултикултуризма също се провали. 

В началото на 20 век германският философ Херберт Маркузе , мигрирал в САЩ, създава радикална нео-марксиска теория, критикуваща капитализма, според която „репресивната толерантност“ на капиталистическата псевдодемокрация  може да бъде разрушена само от маргиналните малцинства – етнически, културни, сексуални и религиозни. Странното е, че либералната демокрация, родена от капитализма и подкрепяща го, възприема части от тази лява радикална теория, чиято основна цел е неговото разрушаване. Всъщност, той я използва за властване над обществото.  Вследствие на обогатената с неомарксизма либерална идеология, в САЩ се развихри либерално-маргиналната идеология. Афроамериканците бяха поставени над белите американци, на които им бе вменено чувство за вина за дългите години робство и съпътстващият го расизъм. Афроамериканците получиха привилегии при наемане на работа, в университетите и дори в киното, където половината герои са афроамериканци, а останалите -  по възможност джендъри. Разбира се, прекрасно е да унищожим расизма към „ черните“, но това не бива де се получава за сметка на създаване на расизъм към „белите“ хора. Същият проблем се яви и при еманципацията на жените. Да, хилядолетия жените са били потискани от мъжете. Но осигуряването на  равноправие за жените не означава, че мъжете трябва да бъдат потискани от жените и често без основание да бъдат преследвани за прояви на сексуално насилие. По подобен начин се развиват нещата и със създадената „джендър“ идеология. Доскоро науката смяташе, че  само 1-2% от хората  имат генетично хомосексуална ориентация.

Науката е категорична, че има само два биологични пола – мъжки и женски. Благодарение на този еволюционен факт, човечеството се възпроизвежда и еволюира. Но се появи псевдонаучна концепция, според която полът не е биологично състояние, а социален феномен. Иначе казано, част от хората могат да се самоопределят с пол различен от биологичния. Изненадващо се оказа, че в САЩ и част от Западна Европа хомосексуализма е относително често разпространен и може да се изяви при близо една/трета от младежката популация . Това разбира се е една добра новина за китайците, индийците, африканците, латиномериканците и руснаците, които нямат този проблем. Добра новина, защото ако този процент е верен, или започне да нараства, скоро северноамериканците, канадците и част от европейците просто ще изчезнат от лицето на Земята, по простата причина, че мъжете не могат да раждат, а жените да се самооплождат. Оказва се, че тази идеология, ако се разпространи, крие сериозни рискове за бъдещето на човечеството. Това разбира се, съвсем не означава, че трябва да преследваме „джендърите“  или трябва да ограничаваме техните човешки и граждански права. Но проблемът със „ теорията за маргиналите“ е, че радикалният либерализъм поставя правата на маргиналните малцинства над правата на болшинството. Той допуска същата грешка, но с обратен знак, каквато допускаше комунистическата идеология. Последната поставяше свободата на обществото над тази на индивида, а либералната демокрация постави правата на индивида и маргинала над тези на обществото. И  двата случай  завършиха с катастрофа за обществото. 

Ето по този начин позитивните идеи на либералната демокрация, оплодени с неомарксизъм започнаха да репресират държавите и човешките общества. Хегемонът се опитваше да наложи насилствено своя „идеален модел“ и това доведе до печални последици. 

Неолибералната демокрация бе налагана от Демократическата партия на САЩ, която я използваше за морално оправдание на империалистическата си политика. Но хегемонията на САЩ започна да се пропуква и в политически и в икономически и във военен и в културен аспект. Задаващият се мултицентров свят няма да търпи провалящият се модел на неолиберализма. Впрочем, авторът на бестселъра възхваляващ либералната демокрация Франсис Фукуяма се отрече от тезата си и заговори за провалът на неолиберализма. Самите граждани на САЩ, отвратени от крайностите на либералната демокрация гласуваха против нея и избраха за президент нейният бъдещ екзекутор – Доналд Тръмп.

Дали президентът Тръмп ще успее да се пребори с чудовището „либерална демокрация“ и стоящата зад нея Дълбока държава, която чрез тази теория управляваше света, е въпрос с повишена трудност. Но все пак, нормалната част от света се надява, че  републиканеца Тръмп ще възстанови нормалните семейни, обществени и междудържавни отношения.  Демократите допуснаха и провокираха една европейска война между Русия и Украйна, която реално застрашава света с ядрен апокалипсис. Според тяхната концепция противникът, злото,трябва да бъде унищожено. Те изключваха мирни преговори и дипломатическо решение на конфликта и поради този факт  загинаха над един милион души от двете воюващи страни. До сега. Ако Тръмп се откаже от глобалната хегемония на САЩ и предпочете едно мирна конкуренция между националните държави, то отношенията между САЩ , Русия и Китай могат да се нормализират и да се спрат войните на планетата. Надяваме се, че той ще избере именно този път.  

Но какво ще се случи сега с българските умно-красиви либерали, когато техните духовни водачи и спонсори паднат от власт? Ще се освободим ли от псевдодемократите и либерални соросоиди? Те завладяха политиката, културата и изкуствата, завладяха обществото. Лошото е, че се оказаха неспособни да ни управляват, а произведеният от тях културен продукт става само за кофите за боклук. Българските либерали и евроатлантици се бият не за идеи, не кой повече да се жертва за обществото. Те се бият за власт и пари. И не могат да си поделят държавната баница. Поредните избори показаха тяхната политическа импотентност и вредност. Но наглеците не щат да си тръгнат. При това положение ние за винаги ли сме обречени? Ще можем ли да се освободим или ще чакаме някой отвъд океана или морето да ни освободи? Крайно време е българският народ да им потърси отговорност и да ги изпрати в небитието, където им е мястото в историята. Така както преди 35 години си отиде Тодор Живков и комунизма. 
---

Проф. д-р Лъчезар Начев Гроздински дмн завършва медицина през 1974 г. в МА-София. През 1981 г. защититава кандидатска дисертация в областта на ангиологията. През 2008 г. защитава голяма докторска дисертация. През февруари 2010 г. е избран за професор по Ангиология. От 2014 работи като началник Клиника по Ангиология и флебология и зам.-медицински директор в Ачибадем-Сити клиник – Сърдечносъдов център.  През  2007 г. създава специалността Ангиология и е първият сертифициран ангиолог в България. Автор е на общо 137 научни труда в областта на ангиологията, включително на четири монографии. Бил е на специализации в Англия – 1989 г.  и САЩ – Харвард – 1992 г. Председател е  на Българското дружество по Ангиология.  

 Автор: Проф. Лъчезар Гроздински

Автор е на четири книги: „Никой никога не умира”, „Насилието – начин на живот”, „ Размисли за комунизма“ и  „Истината ще ни направи свободни“.