Два на нула за българите 

Утешава ме и ме успокоява един факт, за който много се изкушавам да разкажа на края на моите нестригани спомени.

Всъщност този факт ми го беше разказал покойният Петър Григоров, един от секретарите на Георги Димитров, и аз ви го предавам така, както съм го чул лично от него.

След сключване на примирието, по време на заседанията около кръглата маса в Париж, преговорите се водили много бавно и с големи затруднения от страна на съюзниците, преди всичко на англичаните. Уинстън Чърчил бил непримирим противник на нашата страна и отричал каквото и да е участие на нашия народ в борбата против фашизма, та дори и приноса ни във войната. Но съветската делегация упорито ни защитавала. Спомням си добре по онова време думите на Вячеслав Молотов: 

"Нека българите бъдат спокойни, техните граници ще останат такива, каквито са заварени от мирната конференция."

По време на почивките Петър Григоров случайно попаднал в една група с мистър Чърчил, който с вдигната чаша уиски, за да се чукне с Молотов, казал между другото с подигравка:

- Хм, българите ли? Че каква нация са те, щом още си честитят банята!

Всички се смутили от тази дръзка откровеност и настанало неловко мълчание. Молотов дори се изчервил от яд. А нашите представители така се объркали, че не могли с нищо да му възразят. Но в групата бил попаднал един от преводачите на нашата делегация. Засегнат и с накърнено национално достойнство, той се обърнал към Чърчил:

- Да, сър - казал той много учтиво и с усмивка, - вярно е, че ние, българите, си честитим банята, но вие пък си честитите, когато спите с жените си!

Никой не очаквал такъв отговор и всички били изненадани... Чърчил се изчервил и пълното му, с отпуснати бузи лице за миг се помрачило, но в следващия миг той извадил пурата от устата си, засмял се гръмко и, като се раздрусал от смях, казал весело:

- Два на нула за българите. Приемам предложението и ще подпиша.

След това разговорите тръгнали по-леко, и, както знаем, конференцията завърши с успех. Мирът бе сключен.