Не съм политолог, още по-малко пък политически журналист, но утвърдените топоси, които отдавна слушам и от едните, и от другите – честно ще кажа – направо ме вбесяват със своята неадекватност. Ето защо, взимайки повод от състоялите се миналата неделя поредни парламентарни избори у нас, ще се опитам като „непрофесионалист“ (ако щете като „лаик“) да представя реалната политическа картина, която виждам в България. И, да – заявявам откровено, че държа на това, че тя е много по-точна и реалистична от рисуваната ни от повечето „професионалисти“. Ще я очертая умишлено колкото се може по-откровено и дори безцеремонно, защото ми омръзна от заклинания, представяни за факти и от заблуди, поднасяни ни като действителност.
Ще започна с топоса, че политическите сили у нас се делели – и до днес – на „евроатлантически“ и „не-(анти)-евроатлантически“ (русофилски) като мнозинството се държало все още от „евроатлантическите“, които затова били длъжни „да зачертаят червените линии помежду си“ – те и без това били второстепенни. Ако нещо подобно можеше да звучи резонно докъм края на 2022 г., то оттогава картината у нас (уви) е доста различна. Защото:
Ако „евроатлантическите партии“ в България, както ни казват „професионалистите“, включват ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-НН (та дори, добавят някои ИТН), то измежду тях автентично проевропейска-пронатовска, желаеща истински европейска, силна в Европа България и открито противостояща на настъплението на „Русский мир“ у нас е единствено коалицията ПП-ДБ. ГЕРБ, нека не си кривим душата, е конюнктурно „евроатлантическа“. Тя е „евроатлантическа“, защото е партия на държавното чиновничество, ползващо се от евросубсидиите – партия на държавното чиновничество, клиентелно инсталирано и политически ползвано от ГЕРБ, т. е. партия на статуквото, а доколкото (и докато) статуквото е все още „евроатлантическо“, то и ГЕРБ е… „евроатлантическа партия“.
Другата определяна като такава партия – ДПС на Делян Пеевски, имайки битие практически изцяло (както се твърди) от „напазаруван“ и „купен“ вот, въобще не може да се дефинира на геополитически принцип. Нейните „избиратели“ ѝ дадоха цели 30 депутати в новия парламент не защото имат някаква, каквато и да било, геополитическа ориентираност, а защото „босът“ им „даде едни пари“. Всъщност и картината на образователното ниво на „електората“ на тази наша „евроатлантическа партия“ е показателен. Само – забележете – 2% от гласувалите висшисти са „избрали“ партията на Пеевски (т. е. от собствено образованите и значи можещи да имат геополитическа ориентираност в днешния свят), „избрали“ са я и 11% от гласувалите със средно образование (т. е. полуобразованите), както и 25% от гласувалите с основно и под основно образование (т. е. необразованите). Можете ли да си представите избиратели с такъв културен профил да имат въобще геополитически пристрастия – да са проевропейци и евроатлантици?
Но следователно – изчислете сами: ако изключим от дихотомията „евроатлантици-антиевроатлантици“ ГЕРБ и ДПС-НН, собствено проевропейско и евноатлантическо политическо представителство в България в момента имат 346 063-ма (или 37 депутати) от гласувалите на последните избори миналата неделя. Тоест – изолирана (и малцинствена) група. Напротив: откровено антиевроатлантическото и евроскептично „патрЕотарското“ политическо представителство днес е от: 325 466 души (35 депутати) от „Възраждане“; 184 463 (и 20 депутати) – БСП; със 165 160 (и 16 депутати) – от ИТН и 14 526 (и 12 депутати) от МЕЧ – съвкупно 32,31% и 83 депутати. Запомнете го! Към настоящия момент „евроатлантиците“ и „неевроатлантиците“ във властта са в съотношение 14,2% към 32,31% или 37 към 83 депутати. 99-те на ГЕРБ и Делян Пеевски са не-„евроатлантици“, а поравно хора на моментното статукво и обладани от „заплахата Магнитски“. Така виждам аз „геополитическата“ разстановка на силите в България днес!
Но нека продължа с очертаването на реалната картина, представена на политическата ни сцена след изборите миналата неделя. В „демократичната ни република“, уважаеми, аз лично виждам следните политически представени групи:
а. Демократи, които са такива и по идеологията, и по политическото си поведение. Такива към настоящия момент и в 51-вото НС са единствено трите партии от коалицията ПП-ДБ (с по-десни и по-леви политически визии в базисно приетата от тях глобална либерална демокрация). Те разполагат с 14,3% от народния вот или с 37 депутати.
б. На тях към настоящия момент в България противостоят следните откровено недемократични като идеология и политическо поведение – фашизоидни и фашизоидно-„патрЕотични“ политически сили: „Възраждане“ с 13,35% (и 35 депутати), МЕЧ с 4,6% (и 12 депутати), ИТН с 6,7% (и 16 депутати). Общо следователно недемократите разполагат с 24,65% от народния вот или с 63-ма депутати – 63-ма депутати фашизоиди и националпопулисти, уважаеми!
в. Групата на политическите сили, чийто ресурс въобще не е идеологията (дясното, лявото, либерализмът, консерватизмът и т.н.) включва: партиите-клиентели и партиите, чийто базисен ресурс са корпоративният и откровено купен вот. В нея към днешна дата се включват: ГЕРБ, с 26,38% (и 69 депутати), ДПС-НН с 11,54% (и 30 депутати), АПС – т. е. ДПС-Доган със 7,48% (и 19 депутати). Общо 45,40% и 117 депутати, уважаеми!
г. Групата на политическото представителство на… (какъв абсурд) неполитически гласуващите – тоест било живеещи в „славното ни минало“, било в чужбина, но знаещи, че са „велики българи“ и приобщаващи се към „рòдината“ на вечерните шоу-програми на „Славето“, който е „п*ч“ и им „разваля играта“ на всички тия „п***расти в парламента“. Това са партиите ИТН с 6,7% (и 16 депутати) и МЕЧ с 4,6% (и 12 депутати). Общо 28 депутати. За не- и анти-политиката у нас това е немалко „политическо“ представителство, съгласете се.
д. Накрай – групата на ползващите се от демокрацията като система, но базисно не-демократични партии, към които се числят: БСП – останалите живи носталгици по „соца“, които гласуват не за „сега“ и за „утре“, а защото „помнят и обичат вчера“. Към тях бавно се присъединява напоследък едно крехко (и манталитетно различно от „дядовците“) младежко малцинство, което използва демократичната система, но е настроено против всяка – „лицемерно-буржоазна“ – „система“ и лелее бъдещи „революции“. Съвсем различна като генезис и психологически профил – в тази група обаче днес е и партията АПС (ДПС-Доган), партията на етническо-фобийния вот и вота за оцеляване. Едната партия тук има 7,56% (и 20 депутати), другата – 7,48% (и 19 депутати). Общо: 15,04% и 39 депутати.
Или ако обобщим: съотношението между демократичните и недемократичните сили, представени на политическата ни сцена днес – дори ако включим в демократичните ГЕРБ, е: демократични сили – 40,68% или 106 депутати – недемократични (фашизоидни, корпоративно пазаруващи, антисистемни сили) 59,32% и 134 депутати. Това е картината! Тя свидетелства за политическата криза у нас. Тя е същността на политическата криза у нас.
Другият нервиращ ме топос, тиражиран от повечето политолози, социолози и политически журналисти днес е, че макар и гласували за различни партии и коалиции, българите всъщност имали като най-основно желание все пак (и най-после) „да се състави стабилно правителство“. Ще цитирам тук един социолог, който – чуйте – заявява в интервю преди няколко дни: „Говоря от името на избирателите, които, смятам, че гласуваха за различни политически субекти, но в крайна сметка го направиха, за да има правителство“ (курсивът мой – К. Я.). Не знам по каква логика социологът твърди това „от името на избирателите“. Логика в твърдението му, че гласувалите са гласували най-вече „за да има правителство“, би имало, ако те бяха дали 50 или над 50% на една или максимум две партии. А миналата неделя с вота на „избирателите“ ние се сдобихме с 8-партиен парламент (при това с очертания от мен по-горе отчетливо недемократичен профил на повечето от партиите). Самото това вече показва лъжливостта на този топос. И нека да я видим по-детайлно.
а. Гласувалите за ГЕРБ били гласували за ГЕРБ, но… „искали правителство“. Да, искат го, но го искат като правителство на ГЕРБ. И биха приели коалиция (преди всичко с ПП-ДБ), само защото няма как иначе да го има. От тази позиция те ще поставят толкова много условия, че най-вероятно въпросните условия ще са неизпълними за евентуалните им партньори в „стабилното правителство“.
б. Гласувалите за ПП-ДБ може би „искат правителство“, но в коалициите, които са единствено възможни за политическия им профил, компромисите, които партиите ще трябва да направят, са толкова големи, че те трудно биха ги направили, без риск да загубят избирателите си. Следователно избирателите на ПП-ДБ също не са гласували за ПП-ДБ защото най-вече „искат стабилно правителство“.
в. Гласувалите за Възраждане въобще не искат друго правителство освен свое, каквото към момента е невъзможно. Следователно и те не са гласували най-вече „за да има правителство“.
г. ДПС-НН са насъбрали гласовете си не защото „искат да има правителство“, а защото искат да доминират в което и да било правителство. А така правителство не става.
д. За АПС са гласували не защото „искат правителство“, а защото искат да… оцелеят.
е. Гласувалите за БСП и да „искат правителство“, трудно биха приели някоя измежду възможните към днешна дата коалиции. Следователно те също не са гласували „за да имаме стабилно правителство“.
ж. Накрай, гласувалите за МЕЧ, по дълбокото ми убеждение, са направо извън настоящото време и следователно едва ли са гласували за своята партия „за да имаме стабилно правителство“.
Summa Summarum: щом избирателите са гласували за тези (осем) политически сили, те едва ли са имали като водещ мотив тези техни партии (непременно) „да зачертаят червените линии помежду си“ и да съставят „стабилно правителство“. И ако изброя сега възможните за съставяне на такова правителство коалиции, веднага ще се види, че всички те са практически невъзможни именно поради вота на избирателите:
а. ГЕРБ + ПП-ДБ + ИТН – коалицията е крайно опасна имено за бъдещето на ПП-ДБ и значи много трудно ще се приеме от избирателите й.
б. ГЕРБ + ПП-ДБ + БСП + ИТН – коалицията е абсолютно безпринципна и много трудно ще се приеме и от избирателите на ПП-ДБ и от онези на БСП.
в. ГЕРБ + БСП + ИТН – коалицията е трудно приемлива за избирателите на БСП, поради което е почти невъзможна.
г. ГЕРБ + ПП-ДБ + АПС – практически невъзможна за избирателите на ПП-ДБ, а и трудно приемлива за ГЕРБ, предвид неминуемия конфликт с ДПС-НН.
д. ГЕРБ + ДПС-НН + ИТН – тази коалиция вероятно ще получи толкова остра и масивна опозиция, че едва ли би се приела от ГЕРБ.
Е, какво да кажем тогава? Ако практически всички тези коалиции са много трудно приемливи за избирателите, гласували за въпросните партии, как те същите били гласували с базисния мотив (въпреки всичко) „да има правителство“?
Всъщност след изборите миналата неделя в България картината е следната: продължи (и се задълбочи) руинирането на демокрацията, възраснаха фашизоидните настроения и се разрази невиждан досега корупционен разгул. Това е моето мнение за ситуацията в страната ни днес. Бих искал обаче този път да не спестя критиките си и към демократичните партии. И ще ги формулирам вероятно идната седмица – ако имам настроение за това (все пак, повтарям отново – не съм политолог, нито политически журналист).
