Всяка година по това време искрено се забавлявам. Умният и красив елит на нацията, който досега е громил кукерите, както носиите, народните танци и тричането на кучета, като наближи краят на октомври и се заговори за Хелоуин, се хвърля за го брани и гневно да презира всички, които не го бранят.

А всъщност това, което се случва при кукерите и при Хелоуин, е парекселанс едно и също, едно към едно – карикатурно изобразяване на поднебесните зли сили, за да се преодолее страхът от тях. Какво е смешното като естетическа категория?

Смешното е грозно, от което е извадено страшното. Такива карнавали и травестии са масово познати не само от дълбоката античност, ами и в първобитните общества, за което подробно разказва Джеймс Фрейзър във фундаменталния си труд „Златната клонка: Изследване по магия и религия“ (1890). Нищо ново под слънцето. Обаче този вид български „интелектуалци“ бягат от всичко българско фолклорно (защото Хелоуин също е фолклорен), ужасяват се, че някой, на чието изтънчено мнение държат, може да ги вземе за селяни, каквито всъщност, със съвсем малки изключения, са.

Попаднах на анкета по въпроса, която една от националните телевизии, с присъщото си невежество, гордо представи преди няколко дни.

Въпросът на анкетата е „За или против сте празнуването на Хелоуин“ и са предложени три затворени отговора:

1. Подкрепям го – забавен и различен празник е;
2. Против съм, защото не е традиционен български празник;
3. Нямам мнение.
4. Това са дълбоко неправилни отговори. Правилните отговори, от които би трябвало хората да бъдат приканени да изберат, са:
5. Подкрепям го, защото съм сатанист и демонослужител;
6. Подкрепям го, защото винаги избирам вносното като по-цивилизовано;
7. Подкрепям го, защото се радват децата;
8. Подкрепям го, защото в пъбовете и ирландските кръчми става неудържим купон;
9. Не го подкрепям, защото е демонослужение;
10. Не го подкрепям, защото е чуждопоклонничество като в „Криворазбраната цивилизация“;
11. Не го подкрепям, защото по него се увличат кичозните парвенюта, а не искам да ме мислят за едно от тях;
12. Не го подкрепям, защото това са излишни глупости;
13. Не го подкрепям, защото не ме интересува.

Това са въпросите, които биха очертали една наистина интересна картина на нагласите в нашето общество, обаче няма кой да ги зададе.

Всъщност на това място от текста направих кратка пауза и сам ги зададох публично. Бързам да кажа, че моето общество, сред което проведох запитването е малко, макар и интелигентно, и няма голяма представителна стойност. Но резултатите се оказаха такива, каквито вероятно биха били и при истинско проучване. Доста хора отказват да празнуват Хелоуин, защото го считат за демонослужение. Мнозина са тези, които го правят заради децата – да се радват и забавляват.

Добре представена е и групата, която смята, че трябва да се празнува всичко възможно и да не се пречи на хората да се веселят, както им е кеф, важното е развлечението да не спира. Според мен такава би се оказала и голямата картина.

Много се съмнявам, че някой празнува Хелоуин, за да служи съзнателно на сатаната и неговите паднали ангели. Правят го да се забавляват. Но някои забавления също са сатанинско дело със своята суета и лекомисленост, защото отклоняват човека от истинската духовност, която би трябвало да го занимава и която не е задължително да е тежка теология или суха наука, може да е умна книга, красива картина или добре направен филм. Може да бъде и разговор с мил приятел или мъдър човек. Но пък духовността насила не се налага.

Също така не съм сигурен дали е полезно да търсим начини за преодоляване на страха от злите сили. Те заслужават да се страхуваме от тях, този страх е форма на инстинкта за самосъхранение. Но в крайна сметка ние сме интелигентни същества със свободна воля, които могат да избират от какво да се страхуват и от какво да не се страхуват.

Но дори и да оставим демоните настрана (което според мнозина не е никак добро решение), то ще видим, че освен развлечение, тези празници – кукери, Хелоуин, тричане (доколкото това изобщо е празник), – опразнени от първоначалното си съдържание, са напълно безполезни.

От друга страна, ако е вярно, че тъмнината не е нищо друго, освен отсъствие на светлина, студът на топлина, злото на добро, адът на Бог и т.н., то вярно е също и това, че отсъствието на полза е вреда. И това би трябвало да се отнася до всяко безполезно човешко занимание, каквито изобилстват под път и над път. За съвременния човек правото на развлечение май е станало по-важно от правото на свободно изразяване на мисълта или, иначе казано, свободата на словото.

Накрая искам само да попитам най-аргументираните критици и най-пламенните участници в дискусията и от двете страни: каква позиция биха заели, ако Бойко Борисов се обявеше в подкрепа на Хелоуин, а Делян Пеевски против, и обратно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.