Вчера имаше фурор. "Син" фурор в София, в залата, която преди се наричаше "Арена Армеец" - прожекция на филма "Гунди - легенда за любовта". Голяма еуфория, породена до голяма степен и от пропагандата през годините. Предполагам, че се сещате за какво иде реч.

Ок, доста време и средства е погълнала лентата, която от първоначалната еуфория някой ще си помисли, че е спечелила "Златна палма" на фестивала в Кан. В последните години започна да се прави някакво кино в България, и то не никак лошо, дори напротив. Особено сериалите.

Ще кажете, че у нас киносалоните се пукат по шевовете като едно време, че всички изкупуват билетите за премиерите на филмите или за постановките в театрите, а то далеч не е така.

Голяма част от присъстващите в сряда вечер в залата сигурно и за първи път гледат кино на голям екран, но като се знае каква е прослойката им и колко далечно им е изкуството, едва ли ще учуди някого.

То не е и учудващо, че някак в миманса остава Никола Котков - другият, загинал футболист на Левски, заедно с Георги Аспарухов. Сякаш никога не е обличал синята фланелка, сякаш не е радвал трибуните.

Да, филмът е за живота на Гунди, в който на по-късен етап се появява Котето, но легендата на Локомотив София си остана такава на "железничарите", но не и на левскарите. А Никола Котков го няма във филма. Сигурно е бил дух?

Те си знаят Гунди - и това е! Затова и когато преди време се честваше годишнината от гибелта на двамата (всъщност трима), тези, които дръзваха да отидат там, до паметната плоча, бяха разделени - на "сини" и на "червено-черни".

Не случайно и вдовицата на Никола Котков - Катя, която от доста години живее в малко селце у нас, не присъства на премиерата. Случайност? Едва ли е била поканена, знаейки отношенията между нея и Величка - съпругата на Аспарухов, едва ли е щяла да се затича и да измине пеша разстоянието то русенското село Бъзовец до бившата "Арена Армеец", където преди години се намираше школата на ЦСКА на IV километър.

Катя Коткова продължава да обвинява Гунди за смъртта на Котков, който в случая е бил пасажер.

"Можаха да дадат на сина на Гунди пари, за да замине за Бостън, а на нас – нищо", споделя с тъга вдовицата на Котков. „

В крайна сметка синът им Борислав си отива от рак преди доста години, а дъщеря им Мария е жива и здрава, работи.

Припадащата Катя Коткова по време на погребението на Котето и Гунди

И сега, когато се заговори по темата, независимо дали сте в кварталното барче, в Студентски град, или в градинката на който и да е софийски квартал, ще чувате за смъртта на Гунди, но не и за Котков!

Понеже в онези години, както и във филма, се разказва за великите подвизи на Аспарухов по терените, за силата на Левски, митът е разбит на пух и прах от сухите цифри.

Рекордьор по шампионски титли на България (12) е Манол Манолов - Симолията, с 11 са Панайот Панайотов и Иван Колев - и тримата от ЦСКА, а до тях се нарежда и Георги Терзиев от Лудогорец.

След това идва ред на Стефан Божков, Димитър Миланов - Пижо, Гаврил Стоянов - Гацо, Кирил Ракаров - всичките от ЦСКА, и Светослав Дяков от Лудогорец.

Следват още легенди на "армейците", играли преди или по времето на Гунди, който е едва с три златни медала.

В турнира за Купата на България първенец е Красимир Безински от ЦСКА (6), с по пет трофея са Димитър Пенев и Стоян Йорданов от ЦСКА, левскарите Елин Топузаков, Борислав Цветков - Жук, Павел Панов и Наско Сираков, който има и един трофей с екипа на Славия.

Аспарухов и с три. За "Футболист на годината", няма какво да говорим, само ще загатна, че Гунди е с един.

Георги Аспарухов има на сметката си и 27 попадения в един сезон, но доста зад рекордьора Христо Стоичков (38) и Петър Жеков и Наско Сираков (36).

За националния отбор лидерската голмайсторска позиция се държи от Димитър Бербатов и Христо Бонев (48), след това се нареждат Стоичков, Емил Костадинов, Жеков, а Аспарухов е с 19 и точно под чертата на челната десетка.

С участията с екипа на националния отбор също е доста разнородно, но тук трябва също да се отчете и фактът, че години по-късно, се играха доста повече мачове. И все пак Стилиян Петров (105 двубоя), Борислав Михайлов (102), Христо Бонев (96), който е близо четири години по възрастен от Георги Аспарухов, който е с 48.

Край "Герена" винаги са били като облъчени и не става въпрос за филма. Това си е мантра, насаждана от години и така се е вглъбила в "сините" среди, че няма изкореняване. Там наглостта никога не е имала граници! Никога!

В Милан, където едва ли са чували за Аспарухов, са боли готови да променят законите на местната футболна федерация, касаеща чужденците. И думите, които бил изрекъл за България, но и никой не ги е чувал, продължават да се въртят като слоган в крайния софийски квартал.

Може би и това да е причината, че гробът на Никола Котков не трябвало да бъде засаден с цветя като този на Гунди.

Преди време Катя Коткова се опитва да обърне нещата, но...

"Със сегашния ми съпруг Митко в един дъждовен ден ходихме на гроба да садим над 100 бройки цветя. Отиваме след два дена и половината от китките бяха извадени от нашия гроб и засадени в гроба на Гунди. Не знам кой го направи, но беше ужасно", споделя вдовицата на Котето.

Величка Аспарухова (вляво) и Катя Коткова отдавна не се понасят - истина, пазена в тайна дълги години

Дори да вземете под внимание и всичко, което се случваше около Левски и за протекциите, с които се ползваше клубът много години, но те продължиха и продължават да си вярват. И те, "сините", много обичат да се заиграват с комунизма, но статистиката и историята показват нещо много различно.

Левски е шампион 26 пъти, за последно през 2009-а. Само девет от титлите им са след падането на режима у нас (след 1945 г. до 1989-а са 14). А от общо 26 национални купи, десет са след този период (15 са след Втората световна война до 89-а).

Всъщност, ако за Георги Аспарухов е направен филм, който е втори, то за Христо Стоичков, Димитър Пенев, Димитър Якимов, Александър Шаламанов, Христо Бонев и още други, трябва да има сериал.